4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 337 София, 17.06.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1658 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца [фирма], [населено място] против Определение № 56 от 02.02.2015г. по ч.т.д.№ 1518/2014г. на Пловдивския АС, в частта за: потвърждаване на определението от 10.11.2014г. по т.д.№ 35/2014г. на Хасковския ОС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете за попълване масата на несъстоятелността на длъжника-втория ответник [фирма] /н/ поради предявяването им извън рамките на едногодишния преклузивен по чл.649,ал.1 ТЗ; за потвърждаване на същото определение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, което касаторът е осъден да заплати на първия ответник [фирма], [населено място]. С частната касационна жалба се иска обезсилване, евентуално отмяна на определението. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводът за недопустимост е обоснован със становището, че въззивният съд се е произнесъл по разноските, вместо да върне делото на първоинстанционния съд за процедиране по реда на чл.248 ГПК. Позоваването е на цитирана практика на състави на ВКС относно възможността за самостоятелно обжалване единствено на акта на съда по разноските при действието на новия процесуален закон, който не възпроизвежда разпоредбата на чл.70 ГПК-отменен. По отношение на определението на П. за потвърждаване извода за недопустимост на предявените искове и прекратяване на производството по тях е поставен процесуалноправният въпрос за тълкуване на нормата на чл.649 ТЗ относно момента от който тече срокът за предявяване на исковете по ал.1, в хипотезата когато с въззивното решение е определена нова дата на неплатежоспособността. Становището на касатора е, че едногодишният преклузивен срок за предявяване на исковете му по чл.646,ал.1,т.2 чл.647,ал.1,т.3 ТЗ следва да тече от влизане в сила на съдебния акт /и то съобразно датата на обявяването му в ТР/, с който е определена началната дата на неплатежоспособността, с оглед на която се създават предпоставките за завеждането им. Посочва се, че с решение от 03.08.2012г. на Хасковския ОС е открито производството по несъстоятелност на длъжника [фирма] с начална дата 01.10.2010г., но при обжалване на последната, с решение от 11.02.2013г. на П. е постановено, че началната дата е 27.06.2009г. С оглед на това се поддържа, че едномесечният срок по чл.649,ал.1 ТЗ следва да тече от обявяване /на 18.03.2013г./ в ТР на решението на апелативния съд- т.е. най-рано от 18.03.2013г., поради което предявените на 18.03.2014г. искове по чл.646,ал.1т.2 и чл.647,ал.1т.3 и 649,ал.2 ТЗ са в рамките на едномесечния срок. В писмен отговор първият ответник [фирма], [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционият съд е приел, че исковете са недопустими като предявени извън рамките на едногодишния преклузивен срок. Счетено е, че той тече от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което се смята за открито /чл.634а ТЗ/ от датата на решението по чл.630,ал.1 ТЗ-03.08.2012г., когато е поставено решението на Хасковския ОС. Обсъдено е, че то е било обжалвано само относно началната дата на неплатежоспособността. По частната жалба на ищеца срещу прекратяването на производството по делото, Пловдивския АС е мотивирал, че неправилно окръжният съд е приел, че срокът тече от постановяване на първото решение-това на съда по нессътоятелността. Мотивирано е, че началната дата на несъстоятелността, която е задължителен елемент от решението по чл.630 ТЗ, е и предпоставка за предявяване на някои от исковете за попълване на масата на несъстоятелността; тя има значение и за правния интерес от предявяването им и за тяхната основателност. От това е заключено, че срокът за предявяване на тези искове тече от дата на решението на апелативния съд-11.02.2013г., но и в този случай исковата молба, постъпила в съда на 18.03.2014г., е извън рамките на едномесечния преклузивен срок. По въпроса за разноските, които [фирма] е бил осъден от първоинстанционния съд да заплати на първия ответник при прекратяване на производството по делото и който също е бил предмет на частната въззивна жалба, с обжалваното определение е потвърден изводът, че те се дължат на основание чл.78,ал.4 ГПК. Релевантен е поставеният процесуалноправен въпрос относно началото на срока за предявяване на отменителните искове, по който касационното обжалване следва да бъде допуснато /но не при посочената от касатора допълнителна предпоставка/, а на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Решаващите изводи на П. относно началния момент от който тече срока /въведен с новата редакция на чл.649,ал.1 ТЗ с изменението ДВ бр.20/28.02.2013г./ за предявяване на отменителен иск в хипотезата на заварено от изменението на закона открито производство, е в противоречие с Решение по т.д.№ 2029/2013г. на І т.о. и Решение по т.д.№ 787/2011г.на ІІт.о. Разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ е изменена с пар.10 на ЗИД на ТЗ, обнародвана в Д. вестник бр.20 от 28.02.1013г. Съгласно пар.14,ал.1 от ПЗР на закона за изменението и допълнението, пар.10 се прилага и за заварените от този закон производства за попълване масата на несъстоятелността. До влизане в сила на това изменение на закона, такъв срок не беше предвиден и предявяването на посочените искове не беше ограничено с преклузивен срок. С цитираните решения е възприето принципното становище, че при действието на разпоредбата на пар.14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, следва да се приеме, че при открито преди влизане в сила на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ производство по несъстоятелност, едногодишният преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ за предявяване на посочените искове, тече не както в общата хипотеза от откриване на производството с решението по чл.630,ал.1 ТЗ, а от влизане в сила на изменението на закона. Този извод е мотивиран със същностната характеристика на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск - че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение, съобразно което изводите в обжалваното определение за правното значение на постановяване и обявяване в ТР на последващо решение за промяна на началната дата на неплатежоспособността, се явяват неправилни. По съществото на частната касационна жалба с оглед отговора на правния въпрос: Същата е неоснователна. Исковете са предявени /на 18.03.2014г./ при открито преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност, но след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.649,ал.1 ТЗ, считано от влизане в сила на изменението на разпоредбата с ДВ бр.20/2013г. /считано от 04.03.2013г./. В този случай преклузивният срок е изтекъл на 04.03.2014г. и след тази дата е депозирана в съда исковата молба. Липсва основание за преценка за евентуална недопустимост на обжалваното определение по въпроса за разноските. Касаторът е обжалвал пред апелативния съд определението за прекратяване на производството по делото, а неправилното разрешаване на въпроса за отговорността за разноските е поставен като последица от уважаване на частната му въззивна жалба срещу прекратителното определение. Практиката на ВКС, на която касаторът се позовава е неприложима в хипотеза като настоящата-когато искането за отмяна на акта на съда за разноските е резултат от уважаване на искането за отмяна или изменение на акта по съществото на спора, т.е. закономерно следствие от друг краен изход на спора. Поради липса на правен въпрос /извън позоваването на недопустимост/ относим към присъдените разноски при прекратяване на производството по делото и с оглед даденото от настоящия състав разрешение по съществото на правния спор, касационното обжалване на определението в тази част не следва да бъде допуснато. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 56 от 02.02.2015г. по ч.т.д.№ 1518/2014г. на Пловдивския АС, в частта за потвърждаване на определението по т.д.№ 35/2014г. на Хасковския ОС за прекратяване на производството по делото. Не допуска касационно обжалване на същото определение, с което е потвърдено определението от 10.1.1.2014г. по т.д.№ 35/2012г. на Хасковския ОС за присъдените разноски в полза на [фирма], [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.