2 Р Е Ш Е Н И Е № 97 СОФИЯ1 09.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 866/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 18 от 14.02.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1381 от 10.07.2012 г. по в. гр. д. № 1512/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от И. Д. Н. и М. Б. Н.. Ответниците по касация Д. Н. Т., Б. Н. Д., Т. П. Т. и Н. П. Т. считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, взе предвид следното: С решение № 1175 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 10688/2011 г. на Варненския районен съд в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на дворно място в [населено място] с площ 203 кв. м., съставляващо имот пл. № 3 от кв. 162, съгласно предложения от вещото лице единствен вариант на съдебно-техническата експертиза, между Т. П. Т., Н. П. Т., Д. Н. Т. и Б. Н. Д., от една страна, и И. Д. Н., от друга, а по отношение на М. Б. Н. искът е отхвърлен. С обжалваното въззивно решение е постановено М. Н. да ползва съвместно със съпруга си И. Н. отредената за него част от съсобствения имот. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: съставлява ли основание за преразпределение на ползването прехвърлянето на идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното разпределение. С решение № 1419 от 17.06.2009 г. по гр. д. № 4896/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на ГПК /отм./, е прието, че щом липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договор за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, новото разпределение е недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не е ново обстоятелство, поставящо в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. Настоящият състав намира това становище за правилно. Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено между съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на мнозинството, притежаващо повече от половината на вещта или с решение на съда по чл. 32, ал.2 ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато, съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди уговореното разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, освен ако не са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието. Съществени са тези обстоятелства, които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр./, които правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо положение. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика. Разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС допуска съдебна намеса при разрешаване на спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само в два случая- когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Обстоятелството, че след сключване на договора за доброволна делба през 1998 г. между съсобствениците И. Д. Н. и М. Б. Н. от една страна и Д. Н. Т. и Б. Н. Д. от друга, с който страните по него са си разпределили и ползването на съсобственото дворно място, Д. Т. е прехвърлила на своите деца част от притежаваните от нея идеални части върху терена и сградата, неправилно е преценено от въззивния съд като такова, налагащо преразпределение на ползването на дворното място по начин, различен от уговорения, доколкото не е установено предишното разпределение да е несъвместимо с включването на новите участници в съсобствеността. Че това е така личи от факта, че приобретателите - ищци по делото, не претендират да им бъде определен за ползване самостоятелен реален дял от съсобствения имот, а са поискали съдът да им предостави дял за ползване съвместно с първите двама ответници – прехвърлителката Д. Т. и Б. Д., поради което дворното място е било разпределено на два дяла - колкото са били и при сключването на договора през 1998 г. За постигането на този резултат не е необходимо да се извърши изменение на предходното разпределение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по същество от касационната инстанция, с което предявеният от Т. П. Т. и Н. П. Т. иск по чл. 32, ал.2 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1381 от 10.07.2012 г. по в. гр. д. № 1512/2012 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. П. Т. и Н. П. Т. иск по чл. 32, ал.2 ЗС за преразпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място] с площ 203 кв. м., съставляващо имот пл. № 3 от кв. 162 по плана на 11-ти подраойн на [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: