Р Е Ш Е Н И Е № 441 гр. София, 18.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Н. Цекова …………………………………….......... в присъствието на прокурора Бумбалова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 433 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения В. П. М., чрез защитника, за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1014/2010 г. и отмяна на решение от 21.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото на досъдебното производство поради наличието на съществени нарушения. В съдебно заседание защитникът (адв. Манолов) поддържа искането и позицията, която е застъпена в него. Прокурорът от В. касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 223 от 17.11.2009 г. по н. о. х. д. № 524/09 г. Старозагорският районен съд е признал подсъдимия В. П. М. за виновен в това, през периода от 15.11.2008 г. до 04.12.2008 г. в гр. С. Загора, при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот да е отнел чужди движими вещи в големи размери, съответно от владението на В. Н. В. на стойност от 12 162,05 лева, от владението на Е. К. Л. на стойност от 853,65 лева и от владението на М. И. Г. на стойност 3 655,93 лева, всичко на обща стойност от 16 667,63 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т.3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Подсъдимият М. е осъден да заплати на В. Н. В. сумата от 12 162,05 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия са възложени разноските. С решение № 46 от 21.04.2010 г. по в. н. о. х. д. № 1014/2010 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил първоинстанционната присъда и същата е влязла в сила. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него се оспорва констатацията на съда, че подсъдимият В. П. М. е отнел дамска гривна със 100 бр. диаманти върху нея, включена в предмета на престъплението. Твърди се, че съдът е възприел и се е позовавал на оценителната експертиза, изготвена от вещо лице, което не е специалист (ювелир) в съответната област. В конкретния случай експертът е представил оценка за равностойността на гривната само въз основа на даденото описание в свидетелските показания, без да е виждал самата вещ и без да са му били представени други материали, от които да почерпи необходимите данни. Застъпва и разбирането, че неизясненият въпрос за собствеността на тази вещ, която следва да бъде индивидуализирана като вид, произход, способ на придобиване, начин и време на предполагаемо владение, прекъснато с посоченото престъпление, всъщност означава пропуск на съда да изпълни процесуалните си задължения и да изясни задължителен признак от обективната страна на престъплението. Аргументите на осъдения са неприемливи. От фактическа страна съдът е счел за установено, че към момента на престъпното деяние инкриминираната златна гривна се е намирала в жилище, обитавано от св. В. Н. В., който по този начин е осъществявал непосредствено владението върху нея. В наказателното право „по смисъла на чл. 194 НК под владение следва да се разбира както владението, така и държането…” (Постановление № 6/71 г. на Пл.ВС), което означава, че владелец ще бъде всяко лице, което осъществява фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението. От гледна точка на собствеността, за да е налице престъплението кражба е напълно достатъчно да се установи, че движимата вещ поначало има собственик в момента на отнемането, и че този собственик не е подсъдимият, доколкото законът изисква отнемане на чужда движима вещ. В замяна, не е необходимо да се идентифицира точно личността на собственика (различен от подсъдимия), затова и съображенията на защитника в този аспект са напълно неотносими за съставомерността на престъпното деяние. Без значение е и обстоятелството дали чуждата вещ на какво основание, правомерно или не се е намирала във владение на лицето, от което тя е отнета. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, възприемайки равностойността на отнетата вещ с помощта на заключение от вещо лице-икономист, основано на свидетелските показания на пострадалия, когато тези показания са били съдебно оценени като убедителни и достоверни. Ограничените възможности на експерта за личен оглед са съвсем логични, след като в нито един момент от наказателното производство вещта не е била в наличност. На следващо място в искането се твърди, че съдът се е позовал на разпознаване на досъдебното производство, което е било проведено в нарушение на чл. 170 от НПК без участието на защитник. Доводът е бил представен и на вниманието на въззивния съд. Формулиран отново той следва да бъде оставен без уважение по същите мотиви, с които го е направил Старозагорският окръжен съд. В момента на извършване на процесуално-следственото действие осъденият не е имал качеството на обвиняем, поради което не е било накърнено правото му на защита. Въззивният съд аналитично е разгледал данните от протокола за разпознаване в съчетание с показанията на свидетеля В., който обективно е могъл да наблюдава пряко и достатъчно дълго време подсъдимия, за да придобие устойчиви възприятия за особености от неговия външния вид, по които впоследствие и да го разпознава. В съдебно заседание този свидетел отново не е проявил колебание, а категорично и безусловно е посочил подсъдимия М.. Затова, отчитайки и останалите процесуално годни доказателствени източници съдът е извел констатацията за извършителя на престъплението. При отсъствието на изтъкнатите съществени нарушения искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. П. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 1014/2010 г. и отмяна на решение № 46 на Старозагорския окръжен съд от 21.04.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: