Р Е Ш Е Н И Е № 229 Гр. София, 19 юни 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 405/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на защитника на осъдения В. И. Й. за възобновяване на н. о. х. д. № 16037/2010 год. по описа на Софийски районен съд и за отмяна на постановената по него присъда, както и на решението по в. н. о. х. д. № 1422/2014 год. по описа на Софийски градски съд, с което присъдата е била потвърдена. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че както първостепенният съд, така и въззивната инстанция са интерпретирали превратно обясненията на осъдения, както и показанията на част от свидетелите. Сочи се, че е произволен и непочиващ на доказателствата по делото изводът за заспиване на осъдения непосредствено преди пътнотранспортното произшествие, както и че безкритично са възприети заключенията на съдебномедицинските експертизи. Възразява се и срещу изводите, че деянието е осъществено в пияно състояние, като се оспорва реда, по който е извършено химическото изследване на кръвта. Поддържа се искане за отмяна на постановените съдебни актове, като делото бъде върнато за ново разглеждане, а като алтернатива – да бъде изменена присъдата, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението за причиняване на ПТП в пияно състояние. В съдебно заседание защитниците на осъдения поддържат искането. Считат, че инстанциите по фактите са тълкували превратно доказателствата и доказателствените средства, което е опорочило вътрешното им убеждение – отменително основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Изразяват несъгласие с извода на съда относно причината за загуба на контрол от страна на подзащитния им, който е основан на заключенията на медицинските експертизи вместо да бъдат анализирани обясненията на осъдения. Твърдят, че са игнорирани показанията на свид. П. и са интерпретирани превратно останалите свидетелски показания. Считат, че е налице нарушение на Наредба № 30/2001 г. за реда на вземане, съхранение и транспортиране на кръвната проба, тъй като кръвните проби са предоставени за изследване от служебно лице, с оглед на което считат, че не е налице квалифициращият признак „пияно състояние”. Изтъкват, че въззивният съд грубо е нарушил правото на защита на осъдения, приемайки, че осъденият е заспал на волана, тъй като подобно обстоятелство не е изяснявано по време на съдебното следствие пред двете съдебни инстанции. Пледират да бъдат отменени първоинстанционната присъда и решението на въззивния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане или осъденият да бъде оправдан изцяло или по обвинението деянието да е извършено в пияно състояние. Осъденият В. Й. моли съда да уважи искането за възобновяване на наказателното производство като отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, тъй като се касае за нещастен случай, а не за престъпление. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила. Счита, че е извършен обстоен анализ на всички доказателства, като в съответствие с тях е прието, че по време на деянието осъденият не се е намирал в състояние на тежка хипогликемия, а причината за ПТП е заспиването му. Изразява несъгласие с аргументите на защитата за нарушение на правилата за вземане, съхранение и изследване на кръвната проба на осъдения. Излага доводи за правилно приложение на материалния закон. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 22. 06. 2012 год., постановена по н. о. х. д. № 16037/10 г. Софийският районен съд, НО, 17 състав е признал В. И. Й. за виновен в това, че на 29. 05. 2010 г. около 16.10 ч. в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към Околовръстен път, в района на № /номер/, при управление на МПС – т. а. „марка” с ДК [рег.номер на МПС] - нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1 от ППЗДвП по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица, както следва: на Р. Р. М. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до затрудняване на говореното; на Х. П. С. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник, тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка коремна травма довела до разкъсвания на богато кръвоснабдени органи с развитието на масивен ретроперитонеален хематом, излив на свободно изляла се кръв в коремната кухина, причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване, довело до загуба на слезка, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.87% на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 3, алт. 1, б. „А”, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, б. „Б”, пр. 1 и 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 Г от НК на осъдения е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред със заповед АВ-1762/10.06.2010 г., считано от 29. 05. 2010 г. Присъдата е била проверена по въззивни жалби на осъдения и на частния обвинител Х. С., като с решение № 1067/28. 10. 2014 год. е била изменена и Й. е бил оправдан по обвинението за нарушение на правилата за движение на: чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗвДП; чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, чл. 47, ал. 1 от ППЗДП и чл. 116 от ЗДвП, както и досежно правния признак „затрудняване на говореното”, причинено от счупването на челюст на пострадалия Р. М.. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на въззивната инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това изводите на градския съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда СГС е обсъдил внимателно и задълбочено обясненията на осъдения, показанията на свидетелите и заключенията на автотехническата и на съдебномедицинските експертизи, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и кои не заслужават доверие. След обстоен и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно механизма на пътнотранспортното произшествие и причината поради която водачът Й. е загубил контрол над превозното средство. За да не възприеме доводите на защитата за внезапен хипогликемичен припадък, градският съд на първо място се е позовал на еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите С. К., В. Н., В. П., А. П., Р. Л. и Д. В., които в хода на първоинстанционното съдебно следствие са пресъздали разговорите си с осъдения. Отчетено е било, че пред всички тях Й. неизменно е поддържал, че е заспал и в нито един момент не е посочил, че се е почувствал зле, че му е прилошало и че е изгубил съзнание вследствие на рязко намаляване нивото на кръвната захар. Съдът е съобразил, че свидетелите са разговаряли с осъдения непосредствено след пътния инцидент, т. е. в момент, когато водачът на автомобила не е имал време да обмисли определена защитна версия за случилото се. Тук е мястото да се отбележи неоснователността на възраженията в искането за възобновяване, че са игнорирани показанията на посочените свидетели в частта им, отнасяща се до състоянието на осъдения след произшествието. Градският съд е обърнал специално внимание на твърденията на всички очевидци, че Й. бил объркан и дезориентиран и след като ги е обсъдил в светлината на разбираемите за подобна ситуация стрес, шок и притеснение както за близките на осъдения, пътували с него в автомобила, така и за лицата, пострадали от деянието му, е защитил убедително тезата си, че това не се дължи на внезапно понижение на нивото на кръвната захар до стойности, обосноваващи загубата на съзнание. За този извод от значение е било и цялостното поведение на осъдения. Въззивната инстанция е съобразила, че макар да не е могъл да даде подробни обяснения пред свидетелите за случилото се (извън това, че е заспал), водачът е излязъл от автомобила си, отишъл при тях, отговарял адекватно на въпросите им, интересувал се от състоянието на пострадалите, поискал да им окаже помощ – действия, които биха били невъзможни, ако е получил хипогликемичен припадък, тъй като съгласно заключението на приетата от СГС съдебномедицинска експертиза това състояние не би могло да бъде преодоляно без чужда помощ и без вливане на съответния медикамент. Неоснователно се поддържа от защитата, че въззивната инстанция е игнорирала показанията на свид. Б. П. и отразеното в протокола за медицинско изследване на л. 56 от ДП за съдържание на кръвна захар 0,2 mmol/l. За игнориране на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е. когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждане на доказателственото средство само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Обстоятелството, че съдът се е отнесъл с недоверие към едни или други доказателствени източници не означава, че те са игнорирани. Суверенно право на съда е да кредитира или не доказателствата по делото, стига да изложи съображения защо те не могат да бъдат оценени като достоверни и отговарящи на обективната истина. В настоящия казус съдът е изпълнил стриктно процесуалните си задължения и е приел, че макар свидетелят правдиво да е пресъздал възприетите от него обстоятелства във връзка с хипогликемично състояние на осъдения, наложило оказване на помощ и вливане на глюкоза, показанията му не дават основание да бъдат възприети аргументите на защитата за загуба на контрол над МПС вследствие хипогликемичен припадък. За да направи този извод, контролираната инстанция е съобразила, че пътният инцидент е възникнал около 16.10 часа, а пониженото съдържание на кръвна захар е констатирано повече от два часа по-късно – в 18.30 часа. Наред с това градският съд с основание се е позовал и на експертните заключения на тройната съдебномедицинска експертиза на л. 104 – 112 от ДП и на тази, допусната в хода на въззивното съдебно следствие, като е взел предвид, че ако действително съдържанието на кръвна захар е било 0,2 mmol/l, както е отчел апаратът, то осъденият би трябвало да е неконтактен и в състояние, достигащо до дълбока кома. Несъстоятелни са възраженията, отнасящи се до възможността да бъдат ползвани заключенията на съдебномедицинските експертизи. Експертизата е процесуален инструмент, чрез който специалните знания от областта на науката, техниката и изкуството, необходими за правилното решаване на делото, придобиват процесуална и доказателствена стойност. Както в правната доктрина, така и съдебната практика еднозначно се приема, че по своята правна природа съдебната експертиза представлява научно обоснован извод от известни за неизвестни факти, който спомага за установяване на обективната истина по делото. Същевременно систематичното място на експертизата в Част Втора, Глава четиринадесета от НПК я определя като способ за доказване. С оглед тези принципни положения, за съда не е съществувала законова забрана да ползва заключенията, изготвени от вещи лица с различна професионална компетентност и след като ги съпостави с гласните и писмените доказателства и доказателствени средства да се довери на експертните изводи досежно състоянието на осъдения към момента на деянието и към момента на вземане на кръвната проба. Настоящият състав на ВКС не възприе и доводите на защитата, че заключенията на съдебномедицинските експертизи не се отличават с категоричност на направените експертни изводи. Вярно е, че д-р В., изготвила заключението на л. 42-46 от в. н. о. х. д. № 1422/2014 год., е отразила в него, че не изключва възможността към момента на деянието осъденият да се е намирал в лека степен на хипогликемия. Същественият въпрос, поставен на вниманието на експерта, е бил дали Й. е изгубил съзнание вследствие на рязко и чувствително понижаване нивото на кръвната захар и той е получил ясен и категоричен отговор в заключението, а в съдебно заседание експертът убедително е защитил извода си, че с оглед поведението на водача веднага след инцидента е изключено той да е изпаднал в състояние на хипогликемичен припадък. Аналогично е положението със заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на л. 104-112 от ДП. Единственият вероятностен извод в това заключение се отнася до причината да бъде отчетена толкова ниска концентрация на кръвна захар два часа след деянието, но това обстоятелство поначало е без съществено значение за правилното решаване на делото. В същото време експертите без колебание са изразили позицията си, че стойността на кръвната захар от 0,2 mmol/l, установена два часа след деянието, не съответства на състоянието на осъдения в момента на вземане на кръвната проба и, което е много по-важно, и на състоянието на Й. към момента на пътнотранспортното произшествие. Всички тези обстоятелства са били съобразени от СГС при обсъждане на експертните заключения и той аргументирано е защитил позицията си, че те изчерпателно и компетентно отговарят на поставените задачи, поради което заслужават доверие. Неоснователни са и възраженията на осъдения че експертите, изготвили коментираните по-горе заключения не притежават съответните специални знания и компетентност. По естеството си заболяването на Й. – захарен диабет, е ендокринно такова, а в състава на двете експертизи (комплексната на л. 104-112 от ДП и допуснатата от въззивния съд) са били включени именно вещи лица с медицинска специалност ендокринология. Не се основават върху материалите по делото и възраженията за допуснати нарушения на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Подобни доводи са били изложени пред въззивната инстанция и тя аргументирано ги е отхвърлила като несъстоятелни. Съдът е съобразил, че медицинското изследване и вземането на кръвна проба от осъдения са осъществени от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 7, т. 2 от Наредбата. Отчетено е, че в протокола за химическо изследване отсъства отбелязване за нарушена цялост на опаковката, в която е била поставена пробата, като изследването на кръвта, видно от протокола за химическа експертиза, е било извършено от специалисти – химици по един от двата допустими научни метода – газхроматографския. С оглед факта, че вземането на пробата и изследването и са извършени в едно и също лечебно заведение правилно е прието, че не се е налагало използването на транспорт за доставяне на биологичния материал в лабораторията, поради което и изискванията на чл. 15, ал. 1, изр. 2 от Наредбата са били неотносими към коментирания казус. Обстоятелството, че не е отбелязано името на служебното лице, доставило пробата от медицинския кабинет до лабораторията не опорочава извършеното изследване, тъй като поначало не съществува подобно изискване. Съгласно чл. 18, т. 6 от Наредбата в протокола за химическо изследване следва да бъде посочено кой и откъде изпраща пробите, а в коментираното писмено доказателство е отбелязано, че са изпратени от Спешен токсикологичен кабинет при ВМА. Независимо, че в заключителната част на протокола е употребен изразът „в изпратените проби”, не съществува съмнение относно това, че предмет на изследване е била една-единствена проба – от кръв, взета от осъдения, доколкото нито последният, нито свид. Б. П. са посочили при разпита си на В. Й. да е вземана двукратно кръв, респ. да е изпращана повече от една проба. Освен това като реквизити и съдържание протоколът стриктно следва образеца, визиран в Приложение № 3 към чл. 17 от Наредбата, в чиято заключителна част също е използвано множественото число на думата проба. При тези фактически данни въззивната инстанция е направила законосъобразна констатация, че точната концентрация на алкохол в кръвта на осъдения е била установена по надлежния ред. В тази връзка следва да се подчертае и правилността на извода, че за разлика от престъплението по чл. 343 Б от НК, установяването на пияното състояние по смисъла на чл. 343, ал. 3 от НК може да се извършва с всички доказателствени средства. Ето защо градският съд с основание не се е ограничил само до писмените доказателства, съставени на основание Наредба № 30, а е обсъдил и гласните доказателствени средства – обясненията на осъдения и свидетелските показания на Б. С., К. И., В. З., С. К., В. Н., В. П., А. П., Р. Л. и Д. В.. Заявеното от свидетелите, че водачът миришел на алкохол и пред тях признал, че е изпил една бира (според свид. П. – две бири), е съпоставено с отразеното в протокола за медицинско изследване на л. 56 от ДП, че Й. е изпил 500 ml бира и с твърденията му в хода на съдебното следствие, че консумираният алкохол е в два пъти по-малко количество. След обстойно обсъждане на тези доказателствени източници аргументирано е прието, че обясненията на осъдения в съдебната фаза обективират защитната му позиция и не заслужават доверие. Не намират опора в материалите по делото доводите за игнориране на твърденията за наличие на ацетон в кръвта, изложени от осъдения в съставения му акт за установяване на административно нарушение, както и на показанията на свид. Б. П. в същата насока. Съдът е обсъдил възражението на защитата, че в организма на осъдения е имало повишено съдържание на ацетон, което от своя страна е довело до неправилно отчитане на алкохолната концентрация и мотивирано го е отхвърлил като несъстоятелно. За да направи този извод, СГС се е позовал на заключенията на съдебномедицинските експертизи и на разясненията на вещите лица, дадени при приемането им, съгласно които при изследването на кръвната проба по газхроматографски метод е изключено наслагване на резултати от летливи редуциращи вещества и установената стойност от 0,54 %о отразява действителната алкохолна концентрация в кръвта на осъдения към момента на вземане на кръвната проба. Контролираната инстанция е взела предвид и категоричността на експертния извод, че повишено съдържание на ацетон може да се получи единствено при хипергликемия, т. е. когато в продължение на няколко дни е установено неизменнно високо ниво на кръвната захар над 14 mmol/l, като същевременно е съобразила отсъствието на каквито и да било доказателства за подобно трайно състояние на осъдения преди инцидента. Що се отнася до показанията на свид. Б. П., внимателният прочит на протокола от съдебно заседание на 22. 06. 2012 год. (л. 132 от н. о. х. д. № 16037/2010 год.) показва, че в разпита му отсъстват твърдения да е направена проба за наличие на ацетон в урината, респ. свидетелят да е установил кетоацидоза при прегледа на осъдения. В случай, че осъденият или неговият защитник са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно свидетелските показания, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК той съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Неоснователни са и доводите, че въззивната инстанция е нарушила правото на защита, приемайки заспиването на осъдения като причина за загубата на контрол. И в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, и в обвинителния акт съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 343 от НК е било запълнено с нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща задължение на водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях превозни средства. Защитата му е била свързана не само с оборване на факта, че е причинил пътнотранспортно произшествие в пияно състояние, както се твърди в писмените бележки на адв. А., но и с опровергаване на обвинителната теза за загуба на контрол върху МПС, независимо какви са били причините за това. Не може да бъде удовлетворено и искането на защитата за оправдаване на осъдения по обвинението, че деянието е извършено в пияно състояние. С оглед обстоятелството, че и в производството по възобновяване касационната инстанция не действа като съд по фактите, а се произнася въз основа фактическите положения, приети от долустоящите съдилища, оправдаването на осъдения на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е възможно само ако установените от контролираните инстанции факти не очертават съставомерно деяние. Настоящият казус не е такъв, тъй като и първата, и въззивната инстанция са приели за безспорно доказано, че към момента на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения е била 0,87 %о, което съответства на пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 3 от НК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че искането на осъдения В. Й. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. Й. за възобновяване на н. о. х. д. № 16037/2010 год. по описа на Софийски районен съд и за отмяна на постановената по него присъда, както и на решението по в. н. о. х. д. № 1422/2014 год. по описа на Софийски градски съд, с което присъдата е била потвърдена. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.