Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 08 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №643 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от повереника на Н. А. Т. срещу решение №480 от 07.01.2013 г., постановено по ВНОХД №780/2012 г., по описа на САС, НО, с което е потвърдена изцяло присъда №33 от 07.02.2012 г., постановена по НОХД №4271/2009 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, с която подсъдимият С. А. С. е признат за невиновен в това на 19.03.2009 г. в [населено място], квартал В., при управление на МПС- л.а. с ДК№ да е нарушил правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. И. Т., като е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. В касационната жалба на повереника на частния обвинител Н. Т. са посочени всички касационни основания, като се поддържа, че предходните съдебни състави са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не са установили мястото на настъпване на произшествието и са направили неверен доказателствен анализ. Предлага се да бъде отчетено това, че е налице съществена разлика между протокола за оглед на местопроизшествие, скицата, изготвена към него и фотоснимките, към огледа, като се поддържа, че ударът е настъпил преди кръстовището за гара В., а не на мястото, възприето от предходните съдилища. Твърди се, че неправилно случилото се е било преценено като случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, като съдът не е отчел това, че подсъдимият е имал възможност да забележи пострадалата на разстояние между 150 и 200 метра преди мястото на удара и да реагира своевременно и по този начин да предотврати произшествието. На тези основания се предлага да бъде отменен постановения въззивен съдебен акт, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство повереникът на касационният жалбоподател поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Частният обвинител И. Т. моли да бъде уважена касационната жалба. Защитникът на подсъдимия С. моли да не бъде уважавана касационната жалба и бъде оставено в сила въззивното решение. Представителят на държавното обвинение поддържа, че от събраните доказателства е установено, че ударът е бил непредотвратим и подсъдимият е бил правилно оправдан. Подсъдимият С. не изразява становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от предходните съдебни състави и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са били правилно анализирани. Въззивната инстанция е провела допълнително въззивно съдебно следствие, в хода на което е приела заключението на допуснатата и изготвена допълнителна комплексна медико- автотехническа експертиза, с която са проверени и потвърдени изводите на предходните експертизи, изследвали въпросите за това кое е било мястото на произшествието, предотвратимостта на удара, с оглед наличието на движение в насрещната за подсъдимия лента, скоростта на движение на пострадалата и момента, в който тя обективно е могла да бъде възприета от подсъдимия. Касационната инстанция не може да сподели оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като приема, че от всички доказателствени източници по несъмнен и категоричен начин е било установено мястото на произшествието. Видно от изготвените оглед на местопроизшествие и скица към него, настъпването на инициалния удар е станало в близост до мястото където е била фиксирано и отразено в протокола петно от кръв на около 15-20 метра от ориентира (използван в протокола). Тези изводи кореспондират с огледния протокол и скицата към него и са изцяло потвърдени от заключенията на основната и допълнителната комплексни авто- технически експертизи, изготвени на досъдебното производство. Не могат да бъдат възприети оплакванията за съществено противоречие между обсъжданите снимки и посочените процесуални документи, тъй като на снимките са отразени именно посочените в протокола петно от кръв и поставен в близост до него ориентир. В касационната жалба не е конкретизирано това оплакване, като твърдението за налично противоречие не е ясно до коя (или кои) снимки се отнася. Не може да бъде споделено и оплакването, че в хода на производството не е било установена на кой път е настъпило произшествието. И в огледния протокол и в скицата към него, а и във всички приети заключения на авто-технически експертизи е отразено, че удара е настъпил при пресичане от страна на пострадалата И. на ул. Неяснотата, отразена в жалбата по отношение на името на пътя, където е настъпило произшествието очевидно произтича от това, че в справката на ОПУ гр.- София за мястото на произшествието то е отразено не като ул. , а като главен път І-1, което е наименованието на целия път (част, от който е „П. шосе”). Предвид изложеното, касационният съд прие, че във въззивния съдебен акт не са допуснати отразените в касационната жалба нарушения, свързани с неправилен анализ на доказателствените материали и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон Въззивната инстанция е споделила основните изводи на първостепенния съд по отношение на това въпроса за това дали подсъдимият С. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, респективно е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. Единствената корекция на фактическите изводи на първостепенния съд е по отношение на възприетата скорост на движение на автомобила към момента на възникване на опасността (навлизането на пешеходката Т. на пътното платно). Видно от всички заключения на приетите основни и допълнителни комплексни авто- технически експертизи, при обсъжданите скорост на движение на автомобила и скорост на движение на пострадалата, ударът е бил непредотвратим в хипотезата на налични насрещно движещи се (по посоката на движение на подсъдимия) автомобили. В този случай водачът на автомобила не би имал обективна възможност да предотврати произшествието, независимо дали се е движил със 71 км/ч (най- високата скорост, установена от експертите) или с по- ниска, както твърди той в обясненията си и свидетелите в показанията си. Ударът е бил непредотвратим в тази хипотеза без значение дали пострадалата се е движила тичайки или е ходила бързо. От показанията на всички свидетели, възприели случилото се (М., Б., Г. и М.), се установява, че непосредствено преди инцидента движението в този пътен участък е било интензивно, като автомобили са се движили и в двете посоки. Това обстоятелство не се потвърждава единствено от показанията на свидетеля Й., но той не го отрича, а единствено твърди, че не си спомня какво е било движението. При тези категорични, еднопосочни и подробни показания на посочените по- горе свидетели- очевидци на случилото се и първостепенният и въззивният съд са направили верния извод, че за подсъдимия С. ударът е бил непредотвратим и настъпването му не е резултат на извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата. Действително, един от експертите е поддържал, че в този пътен участък видимостта е била 150- 200 метра, но това разстояние трябва да бъде ценено при липса на движение на пътя, а в хода на производството е било установено обратното, а именно наличието на такова движение, при това интензивно. Предвид всичко отразено, касационният съд прецени, че изводите на предходните съдилища за това, че пътното произшествие представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и действията на подсъдимия не са съставомерни е верен и съответен на установените в хода на наказателното производство релевантни за изхода на делото факти. Ето защо касационният съд прие, че подсъдимият С. е бил правилно признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание В касационната жалба е отразено цифрово касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но доколкото е атакуван правилно постановен изцяло оправдателен съдебен акт за касационната инстанция не съществува възможност да разгледа това оплакване и да обсъди основателността му. Няма спор, че това касационно основание е относимо само към съдебни актове, с които е наложено наказание на привлеченото към наказателна отговорност лице, но не и за такива, с които подсъдимият е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №480 от 07.01.2013 г., постановено по ВНОХД №780/2012 г., по описа на САС, НО, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.