Р Е Ш Е Н И Е № 139 С., 21.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6226/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 194 от 15.02.2016г., постановено по настоящото дело № 6226/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1513 от 03.08.2015г. по в.гр.д. № 1896/2015г., с което е отменено решението на Варненския районен съд, Х. с-в,№ 2166 от 12.05.2015г. по гр.д. № 975/2015г., и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от З. А. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касация З. А. Б. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. А. Д. моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „кога влиза в сила изменението на щатното разписание на дружество с ограничена отговорност – от деня, посочен в решението на Общото събрание на съдружниците, или от деня, в който управителят на дружеството утвърждава същото”. По поставения въпрос ВКС намира следното: Отговор на въпроса е даден с няколко постановени по реда на чл. 290 ГПК решения за уеднаквяване на съдебната практика. Така например с решение № 306/09.10.2013г. по гр.д. № 1851/13г. ІV г.о. ВКС, по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса „кой факт поражда правните последици на съкращаване на щата - волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание” е прието, че „правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, а изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението”. П. право на работодателя да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността. Това тълкуване се поддържа и в решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1712/2011 г. ІV г.о. ВКС /изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, а щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание/, както и в решение № 329/4.11.14г. по гр.д. № 108/2013г. ІV г.о. ВКС /заповедта на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди извършване на уволнението работодателят е волеизявил съкращаване на щата, с което фактът на извършено съкращаване е доказан. Дали въз основа на решението на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата, е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, извършено след валидно взето решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган/. Настоящият състав на ВКС споделя цитираната съдебна практика. По основателността на касационната жалба. За да уважи предявените от З. А. Б. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че към датата на уволнението - 6.01.2015г., не е било налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност „технически секретар”. Приел е за установено от фактическа страна, че Общото събрание на съдружниците на [фирма] е взело решение на 11.11.2014г. за промяна в щатното разписание на дружеството, което да се извърши считано от 01.12.2014г., като се съкратят длъжностите „технически сътрудник”, „секретар” и „технически секретар”, но в приложеното на л. 27 от делото „длъжностно щатно проект“, няма посочена дата, нито отбелязване да е утвърдено от работодателя - в случая управителя на дружеството. Дори и да се приеме, че към протокола от заседанието е приложено новото щатно разписание, то същото е било само проект. Този извод се налага, както от самото оформяне на щатното разписание – посочено е, че е проект и не е утвърдено от управителя на дружеството, така и от обективираната воля на съдружниците в самия протокол - посочено е, че приемат решение за извършване на промяна на щатните бройки, като съкращаването следва да стане от 1.12.2014г. Освен това, при отправеното искане до Инспекцията по труда е било приложено щатното разписание от 11.11.2014г., а както се установи единственото такова действащо към посочената дата е било това, в което са фигурирали посочените длъжности. Едва от 26.02.2015 е влязло в сила новото щатно разписание, утвърдено от управителя, според което длъжността на ищцата е била съкратена. В касационната жалба на [фирма] са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуални правила. Развити са доводи, че промяната в щата на дружеството влиза в сила от деня, в който ръководният орган е взел решението за съкращаване на щата или от деня, посочен в това решение. В случая щатното разписание е влязло в сила на 01.12.2014г., а не както е приел въззивният съд на 25.02.2015г. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос ВКС намира жалбата за основателна. На заседание на Общо събрание на съдружниците на [фирма] [населено място] на 11.11.2014г. е взето решение за промяна на щатното разписание като считано от 01.12.2014г. се съкратят съществуващите към тази дата щатни бройки за длъжностите „технически сътрудник”, „секретар” и „технически секретар”. Трудовото правоотношение на ищцата /ответник по касация/, която е заемала длъжността „технически секретар”, е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, на 12.01.2015г. след изпълнение на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че към момента на уволнението не е било осъществено съкращаване на щата на дружеството, тъй като представеното длъжностно щатно разписание проект не е утвърдено от управителя, а е налице утвърдено от управителя щатно разписание с дата 26.02.2015г. Действително по делото е представено щатно разписание „от дата 26.02.2015г.”, в което освен трите съкратени с решение на Общото събрание на съдружниците длъжности, липсва и длъжността „Мениджър Човешки ресурси”. Не това щатно разписание обаче е правнорелевантно за наличието на основанието за предприетото уволнение поради съкращаване на щата, щом е налице решение на Общото събрание на съдружниците за премахване /съкращаване/ на заеманата от ищцата длъжност. Както бе посочено по-горе основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ, възниква при валидно взето решение за съкращаване на щата, а изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. С исковата молба са въведени доводи за незаконност на уволнението поради нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ и поради липса на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. С писмо изх. № РР-21-46/0034-10112/ 12.12.2014г. на Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] е дадено предварително разрешение на основание чл. 333, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ за уволнението на З. А. Б. поради съкращаване на щата. Поради това следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 1 КТ да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението при наличието на основание за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Неоснователен е и доводът за незаконност на уволнението поради липса на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Работодателят не е имал задължение да извърши подбор, тъй като заеманата от ищцата длъжност е премахната, съкратени са и сходните й длъжности „технически сътрудник” и „секретар”. В исковата молба не са посочени сходни длъжности, с които ищцата смята, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор, но в първото по делото заседание е посочила длъжностите „агент събиране на вземания” и „рецепционист”. От представените длъжностни характеристики за тези длъжности се установява, че основните трудови задължения на „рецепционист”-а са да извършва продажби на стоки на бара на централния вход, да работи с кафе-машината и друго оборудване на бара, да маркира и издава касов бон, да приема парични суми от извършените продажби, да измива посудата и пр., а трудовите задължения на „агент събиране на вземания” включват управление на финансови инструменти – вътрешен и експортен факторинт и във връзка със застраховане, контрол на сключените търговски договори, управление на вземанията, дейност във връзка с търгове и пр. Длъжността секретар не включва нито едно от тези съществени и специфични за всяка от двете длъжности задължения, поради което работодателят не е имал задължение да извърши подбор преди уволнението. По изложените съображения исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. На ответника по иска следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1855 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 1513 от 03.08.2015г. по в.гр.д. № 1896/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от З. А. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], срещу [фирма] [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 308 от 06.01.2015г., за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. ОСЪЖДА З. А. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] [населено място], сумата 1855 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: