Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 30.01.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕНКА МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1180/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба на подсъдимата С. К. Ц. чрез защитника й - адв.Г. Г. срещу присъда № 69 от 27.09.2016 година по ВНОХД № 223/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, наказателно отделение, първи състав. В касационната жалба на подсъдимата Ц. и допълнителни мотиви към нея са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС са отправени искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда и оправдаването й или за връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на съществени процесуални нарушения. В мотивите към жалбата адв.Г. е предложил анализ на доказателствените материали, на базата на който фактически е изведена тезата за необоснованост и недоказаност на постановената от ВдОС нова присъда, с която подсъдимата е призната за виновна и е осъдена за престъпление по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК. Наред с тези оплаквания, които не са касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, защитникът е изложил доводи и за допуснато процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи и в съответствие с това – до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се още, че в резултат на този подход, съдът не е могъл да изложи убедителни мотиви досежно авторството на деянието, което също е съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата Ц., редовно призована, не се явява. Явява се защитникът й - адв.Г., редовно призован, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимата за неоснователна, а присъдата на Видинския окръжен съд за правилна, законосъобразна и справедлива, поради което предлага да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 328 от 13.07.2016 г., постановена по НОХД № 671/2016 г. Видинският районен съд е признал подсъдимата С. К. Ц. за невинна в това, на 18.12.2015 г. в условията на повторност, в къща, находяща се в [населено място], [улица] да е държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.99 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, а именно 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол на стойност 3 390,44 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК. Веществените доказателства по делото – 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол съдът разпоредил да остане на съхранение в РУ – Видин. По протест на районния прокурор на РП – Видин срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 223/2016 г. по описа на ОС – гр. Видин, НО, 1 състав, като с присъда № 69 от 27.09.2016 г. въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 от НПК отменил изцяло присъдата на Видинския районен съд и постановил нова, с която осъдил подсъдимата С. К. Ц. за престъпление по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските, които възложил в тежест на подсъдимата. Касационната жалба от защитника на подсъдимата Ц. – адв.Г. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимата С. Ц. е основателна. Водещото касационно основание в жалбата, което се извежда от съдържанието й е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от окръжия съд доказателствена дейност. Настоящият касационен състав намира критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, за основателна. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 18.02.2015 г. в жилище, обитавано от подсъдимата Ц. и семейството й на адрес [населено място], [улица] при условията на неотложност било извършено претърсване и изземване поради получена оперативна информация за наличие на акцизни стоки без бандерол – тютюн за пушене. В хода на процесуално – следственото действие на различни места в жилището бил открит и иззет нарязан натурален тютюн за пушене без бандерол, общото количество на който било 15,52399 кг., на обща стойност 3 390,44 лв. За намереното количество тютюн в протокола за претърсване и изземване било записано изявление на подсъдимата, че същият е за лично ползване и за всички нейни деца и роднини, както и че го е купила от пазара в [населено място]. При така установената фактология на събитията въззивният съд е приел, че подсъдимата С. Ц. е извършила престъплението по чл.234 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК – в условията на повторност държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по силата на чл.99 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия в немаловажен случай, а именно 15,52399 кг. нарязан тютюн за пушене без български акцизен бандерол на стойност 3 390,44 лв. Анализът на атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, обосновава извода, че същият не покрива стандарта на разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, съгласно която при постановяване на нова присъда въззивната инстанция следва да спазва изискванията на чл.305 от НПК, включително и на ал.3 от цитираната процесуална норма. В мотивите към присъдата на ВдОС, независимо от наличното обсъждане на гласните източници на доказателства, липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на съда. Внимателното запознаване с материалите по делото дава основание да се приеме, че единствените обективно установени факти, отразени в мотивите към въззивната присъда са наличието на значително количество нарязан натурален тютюн за пушене в жилището на адрес [населено място], [улица] обстоятелството, че това жилище е обитавано от подсъдимата Ц. заедно с многолюдното й семейство. Всички останали фактически обстоятелства, значими за установяване на обективната истина са възприети при избирателно кредитиране на доказателствените източници, надценяване значимостта на някои от тях, игнориране или превратно тълкуване на други, а неяснотата за някои от обстоятелствата е запълвана с предположения и констатации на съда, лишени от доказателствена основа без да бъдат предприети необходимите мерки за разкриване на обективната истина, както повелява разпоредбата на чл.13 ал.1 от НПК. В мотивите към обсъжданата присъда е прието за категорично установено, че на инкриминираната дата именно подсъдимата Ц. е държала в дома си значително количество тютюн без изискуемия се по закон бандерол, независимо от напълно еднопосочните и непротиворечиви показания на свидетелите Б. Ц., О. Ц. и И. О. – съответно съпруг, син и дъщеря на подсъдимата, обитаващи същото жилище, които от първия момент на разследването заявяват, че тютюнът е придобит от св.Б. Ц. и е притежание на всички тях за лична употреба. В този смисъл са и дадените в хода на първоинстанционното съдебно производство обяснения от подсъдимата. Единственият източник на информация за това, че подсъдимата Ц. е закупила тютюна от пазара в [населено място] се съдържа в отразеното в протокола за претърсване и изземване нейно изявление в този смисъл, което според обясненията й е дала, за да предпази съпруга си и децата си, независимо че още от този момент същите твърдяли, че именно св.Б. О. го е купил. Противоречията в цитираните доказателствени източници сочат, че е възможна друга хипотеза за авторството на деянието – например инкриминираното количество тютюн да е било в държане на друго лице, което би могло да бъде всеки един от останалите свидетели, обитаващи адреса, на който е намерено. Наличието на втора възможна хипотеза сочи на неизясненост на фактологията по делото, която не е преодоляна по предписания в чл.13 и чл.14 от НПК ред, а в нарушение на изискванията на чл.107 ал.5 и ал.7 от НПК доказателствата са избирателно кредитирани, някои от тях са напълно игнорирани или превратно тълкувани, а на други е придадена по-голяма тежест от действителната. В основата на тезата за това, че подсъдимата Ц. е автор на деянието – предмет на делото са поставени показанията на свидетелите В. И., В. И. и Е. Г. – полицейски служители в РУ УП „Нов път“ гр. Видин, за които окръжният съд е посочил, че са участвали в процесуално-следственото действие претърсване и изземване, при което е намерено и иззето инкриминираното количество тютюн. Тези гласни доказателствени средства са кредитирани безрезервно, независимо че съдът не е направил преценка за допустимостта им с оглед разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК предвид процесуалното качество на свидетелите, в което са участвали в посоченото процесуално-следствено действие. Извън това съображение, внимателното запознаване със съдържанието на тези показания сочи, че те единствено възпроизвеждат записаното в протокола за претърсване и изземване изявление на подсъдимата Ц. (което в необходимата степен е установено чрез самия протокол като напълно годно доказателствено средство), но не възпроизвеждат други факти, опровергаващи показанията на останалите свидетели по делото както и обясненията на подсъдимата. Независимо от близките родствени отношения на свидетелите Б. Ц., О. О. и И. О. с подсъдимата, техните показания е следвало да бъдат внимателно обсъдени в контекста на всички доказателствени източници и само при категоричното им опровергаване да не бъдат кредитирани. Вместо това въззивният съд се е задоволил да не им даде вяра, декларативно обявявайки пристрастност на свидетелите и наличие на вътрешни противоречия в показанията им. Наред с останалото следва да се отбележи, че твърдението за несъответствие на депозираните от дъщерята на подсъдимата И. О. показания с тези на останалите й роднини в смисъл, че не баща й, а тя е закупила тютюна от пазара, не съответства на истината. Видно от депозираните в хода на досъдебното производство показания от тази свидетелка, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 от НПК същата е заявила, че баща й е закупил намерения в дома им тютюн, който е притежание на всички. Анализът на мотивите на проверяваната присъда сочи, че констатираната неяснота във фактологията на събитията не може да бъде преодоляна чрез наличните по делото доказателствени източници. Във връзка с това следва да се отбележи, че въззивният съд не е направил опит за събиране на допълнителни доказателства за преодоляването й, а се е задоволил декларативно да лиши от кредит на доверие обясненията на подсъдимата и тези показания на свидетелите, които противоречат на обвинителната теза. Вместо това той е разполагал с процесуалната възможност да разпита в качеството на свидетели помените лица, присъствали при извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, като по този начин би могъл да установи нови доказателства, посредством които да провери достоверността на твърденията и на подсъдимата и свидетелите – нейни близки роднини. Изхождайки от казаното до тук, настоящият състав на ВКС намира, че поради констатираните нарушения на правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, Видинският окръжен съд не е изяснил в необходимата степен фактитческите обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Въззивната инстанция не е проявила необходимата процесуална активност за изясняване обективната истина по делото, с което е допуснала нарушение на основните принципи в наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване. Като последица от това неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно. Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. Предвид установеното основание за отмяна на присъдата на ВдОС, липсва необходимост от обсъждане на другото релевирано основание в касационната жалба – за нарушение на материалния закон. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло присъда № 69 от 27.09.2016 г., постановено по ВНОХД № 223/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, Наказателно отделение, 1 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС–гр. Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.