Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                            № 368                                  гр. София, 09 октомври 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                            ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова        Блага Иванова                                                                                                                                                         при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 364/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, образувано по искане на осъдения К. В. И., чрез защитника му адв. З, за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 617 от 02 юни 2008 година на Районен съд – гр. Д., постановена по нохд № 1408/2006 година и потвърдена изцяло с решение от 02 декември 2008 година на Кюстендилския окръжен съд по внохд № 406/2008 година. В искането формално е заявено несъгласие с постановените съдебни актове, определени като „незаконосъобразни и неправилни”. Твърди се ограничаване на правото на защита на осъдения И. поради недостатъци в доказателствената дейност на съда и липса на процесуална активност от страна на защитника му в съдебната фаза на процеса, което ангажира основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Идентични доводи са наведени и в саморъчното „Заявление” на осъдения И. до ВКС от 05. 03. 2009 година. В подкрепа на общо формулираните оплаквания не са наведени конкретни доводи, включително и в представените от защитника на осъдения писмени бележки. Направеното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание осъденият И. участва лично и с назначения му служебен защитник – адв. И, който поддържа искането, както е направено. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя К. В. И. за това, че на 01/02. 05. 2006 година, в с. Г., К. област, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1162. 11 лева от владението на ПК „Юри Гагарин” – с. П., с МОЛ Видин С. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения. Присъдата е потвърдена изцяло с въззивното решение от 02. 12. 2008 година на Кюстендилския окръжен съд и не е проверявана по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Във връзка с констатацията, която ВКС прави, че правото на искане за възобновяване на делото се упражнява формално, е необходимо да се посочи, че проверката в рамките на този извънреден способ следи за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК и предполага дефинирането им в направеното искане за възобновяване на делото. На тази проверка, както и на касационната, по принцип служебното начало е неприсъщо. В искането на осъдения И. , освен общо изразеното несъгласие с осъждането му, конкретно е релевирано оплакване единствено с твърдение за отказ на защитата на осъдения да предложи на прокурора изготвяне на споразумение за решаване на делото, въпреки изразеното от осъдения желание за това. Преди всичко следва да се посочи, че решаването на делото със споразумение е само една правна възможност, но не и право на обвиняемия/подсъдимия. Изготвянето на споразумение може да бъде инициирано както от прокурора, така и от защитника, като във всички случаи съдържа съгласие относно посочени в закона обстоятелства, вкл. извършването на престъплението и видът и размерът на наказанието. Подлежи на одобряване от съда, при това само ако не противоречи на закона и на морала. Определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК е възможно, но не и задължително. В случая, осъденият И. е имал назначен му от съда защитник, участващ в производството от първото по делото заседание на 25. 06. 2007 година. В това заседание, при участие на осъдения и неговия защитник, са решени всички въпроси по даване ход на делото, конституирани са страни и е даден ход на съдебното следствие. Осъденият И. е дал подробни обяснения, в които е оспорил обвинението и е отрекъл вината си за осъществяване на деянието. Тази негова позиция е останала непроменена в хода на разглеждането на делото пред първата инстанция и в нейна подкрепа и по искане на защитата са събирани гласни и писмени доказателства (свидетелите Д. , П. , справка), назначена е експертиза (експерт Я. ). При тези данни по делото оплакването за ограничаване на процесуалните права на осъдения И. очевидно следва да бъде преценено като неоснователно. На базата на надлежно събрани и проверени доказателства, съдът е извел правнозначимите факти от кръга на подлежащите на доказване и им е дал правилна правна оценка, като е приел, че те осъществяват състава на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 4 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. И., чрез защитника му адв. З, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 617 от 02 юни 2008 година на Районен съд – гр. Д., постановена по нохд № 1408/2006 година и потвърдена изцяло с решение от 02 декември 2008 година на Кюстендилския окръжен съд по внохд № 406/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.