Р Е Ш Е Н И Е   №219 София, 25.03. 2010 г.                                            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:           АЛБЕНА БОНЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Юлия ГеоргиееГТва, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 4779/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на М. А. С., Т. А. Я., И. А. С., С. Г. С., А. С. С., Г. С. В., М. И. М., Ж. И. М. и В. С. Ф.Гугинска и И. С. Ф. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 12.01.2007 г. по гр.д. № 514/2006 г. на Бургаския районен в съд в частта му, потвърдена от Бургаския окръжен съд с Решение № І* от 10.12.2007 г. по гр.д. № 207/2007 г. Молителите твърдят, че след постановяване на въззивното решение са се снабдили с ново писмено доказателство – частна експертиза, която установявала „точното съдържание на извлечения от емлячен регистър на партидите на наследодателите на насрещните страни по решението, чиято отмяна се желае. В. М. К. е отговорил, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по молбата П. М. С. не е изразила становище по нея. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания и намира следното: Бургаският окръжен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Бургаски районен съд е приел за установено в отношението между страните, че от процесните 6 дка в м. Юрта, землището на с. В., само 3,7 дка /извън частта от 2,3 дка с граници изток: Полина К. , юг: път, запад: път към Созопол, север: Ксати К. и К. А. /, при образуването на ТКЗС са били собственост на П. В. К. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че ищците по иска с правно осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – В. М. К. и П. М. С. са наследници по закон на П. К. , която е дъщеря на З. Л. Нейният брат М е починал през 1964 г. и ответниците по иска М. А. С., Т. А. Я., И. А. С., С. Г. С., А. С. С., Г. С. В., М. И. М., Ж. И. М. и З. И. Ф. са негови наследници по закон. Между страните е било безспорно и съдът приел, че бащата на М. и З. е бил собственик на един имот от 11, 1 дка в м. Юрта, землището на с. В., в който влиза и нивата от 6 дка, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдът е изследвал писмени доказателства, скици, заключения на съдебно-технически експертизи и свидетелски показания за това кое от децата на Л. М. е било изключителен собственик на спорните 6 дка към датата на образуване на ТКЗС. Приел е за недоказани твърденията на ищците за придобити от тяхната наследодателка З части по договор за покупко-продажба от М. Л. и по давност – общо за 2,3 дка. Съдът, също така, като е взел предвид неоспорените права върху целия имот на общия наследодател, както и направеното признание на иска от ответниците М. А. С., Т. А. Я., И. А. С., С. Г. С., А. С. С., Г. С. В., М. И. М., Ж. И. М. и З. И. Ф. за наследствения дял от този имот на З. Л. , е признал, че последната е била собственик на 3,7 дка от спорния имот, който по наследство е преминал в П. К. С молбата за отмяна се поддържа, че искът не би бил уважен и за тези 3,7 дка, ако по делото е имало данни за „точното съдържание на извлечения от емлячен регистър на партидите на наследодателите на страните.” Представена е частна графологична експертиза, която според молителите „установява историята на имота във времето и липсата на наследствено правоотношение между ищците и посочените от тях наследодатели и ясни и категорични доказателства за собственост на имота.” В молбата се прави и анализ на свидетелските показания, събрани в инстанциите по същество. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата писмени документи или бе взел предвид соченото обстоятелство, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Тези документи, също така следва да са новооткрити или новосъздадени за факти, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същите документи. Обстоятелствата също трябва да са нови за страната и за делото. Във всички случаи е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за писмените доказателства или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото. Нужно е незнанието или непредставянето на доказателството, съответно непосочването или неустановяването на релевантното обстоятелство да не се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. Частната експертиза не е новооткрито или новосъздадено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С нея се извършва проверка на верността на представен документ по приключилото в инстанциите дело. Подправката на писмено доказателство е основание за отмяна, но по чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК, в която хипотеза е нужно още неистинността на документа да е установена по надлежен съдебен ред, а не с частна експертиза, представена в извънредното производство по отмяна. Редът е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. Молителите са имали възможност да установят подправката на копията от емлячните регистри в производството пред инстанциите по същество, както и да установят чрез справка в архива и други процесуални действия какви са действителните записвания в регистъра. След като са проявили процесуално бездействие, възраженията им са преклудирани от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, като пропуските в защитата им по съдебния спор, не могат да бъдат изправени по реда на отмяната по чл. 303 ГПК. Освен изложеното, наследствени правоотношения се установяват с други доказателствени средства, както е сторено и в решението, чиято отмяна се иска, а и писменият документ, за който се твърди че е подправен, не послужил като основание на въззивния съд, за да уважи частично иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците, сега молители, сами са признали правата на насрещните страни до наследствения дял на тяхната праводателка от целия имот, притежаван от общия наследодател. Необосноваността или процесуални нарушения при събирането на гласните доказателства и тяхната преценка са твърдения за неправилност на съдебния акт, която не може да се релевира извън редовния инстанционен контрол. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да заплатят на В. М. К. сторените от него съдебно-деловодни разноски в това производство. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г., подадена от М. А. С., Т. А. Я., И. А. С., С. Г. С., А. С. С., Г. С. В., М. И. М., Ж. И. М. и В. С. Ф.Гугинска и И. С. Ф. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 12.01.2007 г. по гр.д. № 514/2006 г. на Бургаския районен в съд в частта му, потвърдена от Бургаския окръжен съд с Решение № І* от 10.12.2007 г. по гр.д. № 207/2007 г. ОСЪЖДА М. А. С. от гр. П., ул. „Е” 1, Т. А. Я. от Бургас, ж.к. „Б” бл. 4, вх. 3, ет. 4, И. А. С. от Созопол, ул. „Т” 13, С. Г. С. от с. В., община П., А. С. С. от с. В., община П., Г. С. В. от гр. Б., ж.к „Славейков” бл. 28, вх. 7, ет. 7, М. И. М. от гр. Ц., ул. „Преображенска” 12, Ж. И. М. от Димитровград, ул. „Захари Зограф”, бл. 32, вх. В, ап. 20 , В. С. Ф.Гугинска от гр. С., бул. „България” 42 бл. 22, ап. 13, ет. 5 и И. С. Ф. от гр. С., кв. „Горна Баня” ул. „Николай Хрелков” 29А, бл. 4, вх. Б, ет. 2, ап. 6 общо да платят на В. М. К. от гр. Н., ул. „Отец Паисий” 27 сумата от 800 /осемстотин/ лв., сторени в инстанцията съдебноделоводни разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: