Р Е Ш Е Н И Е № 334 София, 25 ноември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 953/15 година. Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения М. А. М.-адв.В. М. от САК за възобновяване на наказателното производство по нохд №138/2007 г. по описа на РС-Луковит. С искането се поддържа, че е налице основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като М. не е знаел за образуваното наказателно дело и не е налице недобросъвестно процесуално поведение, с което той сам да се е поставил в невъзможността да участва в съдебното производство. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.В искането е вписано и основанието за възобновяване и по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК, с довода за незаконосъобразно разглеждане на делото в „задочно производство“, тъй като не са били налице условията за това, по чл. 269 от НПК. Оплакването за нарушение на закона е подкрепен единствено с възражението, че М. не е автор на деянието предмет на обвинението и поради това неправилно е признат за виновен и осъден, като в същия аспект е развито и оплакването за явна несправедливост. Пред ВКС искането се поддържа от защитника по основанията и доводите изложени в него. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения М. по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК е допустимо, но неоснователно. След привличането му в качеството на обвиняем и приключване на досъдебното производство той се е отклонил от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“ и се е укрил за да избегне наказателно преследване. При това положение съдът не е допуснал нарушение като е разгледал делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като условията за това са били налице. Останалите доводи относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК също са неоснователни тъй като при разглеждане на делото, не са допуснати съществени процесуални нарушения, законът е приложен правилно, а наказанието не е явно несправедливо. За да се произнесе, настоящия съдебен състав установи следното: С присъда № 369 от 20.11.2007год. по нохд № 138/2007год. на РС-Луковит М. А. М. е признат за виновен в това, че на 01.09.2006год. около обяд в [населено място], Ловешка област в дома си на [улица], чрез употреба на сила, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Т. Р. Й., ЕГН [ЕГН], поради което и на основани чл. 149, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила след изтичането на 15-дневния срок от обявяването й. На 30.09.2014год. РП-Луковит издала Европейска заповед за арест на М. М., с цел изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ наложено на осъдения с влязлата в сила присъда на Луковитския районен съд по нохд № 138/2007год. На 14.04.2015год. във връзка с издадената ЕЗА, М. бил задържан от властите в Испания, на 24.04.2015год. бил предаден на българските власти и на 27.04.2015год. е настанен в Затвора-Ловеч, като с постановление на прокурор по реда на чл. 417 от НПК е приспаднато от наказанието задържането на осъдения от 14.04.2015год. до 27.04.2015год.. Доколкото искането на задочно осъденият основано на чл. 423, ал. 1, от НПК е направено в рамките на законовия срок по чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК- от датата на която осъденият при задържането си е узнал, че присъдата е влязла в сила, същото е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Във връзка с искането на осъдения М. А. М. за възобновяване на нохд № 138/2007год. на РС-Луковит в същият съд е извършена проверка, при която се констатирало, че делото е унищожено като неценен документ с изтекъл срок на съхранение по реда на Закона за Националния архивен фонд и Наредбата за реда за организирането, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общински институции, а не при съобразяване изискването за съхраняване на делото в указаните в чл. 62, ал. 4 по Правилника за администрацията на съдилищата/издаден от ВСС, обн. ДВ, бр. 8 от 28.01.2014год., изм. и доп., ДВ, бр. 2 от 09.01.2015год./ срок. Със заповед № 115/02.06.2015год. на председателя на РС-Луковит, на основание чл. 90, ал. 1 от ПАС и чл. 80, ал. 1 от ЗСВ е разпоредено да се образува производство за възстановяване на нохд № 138/2007год. по описа на съда и се изискат от страните взели участие в него да представят всички наличните у тях книжа относими към възстановяване на делото, а от деловодството на съда и от архива на съдията-докладчик преписи от всичко съхранено по делото, както и разпечатки от актове, съхранени на електронен носител. В изпълнение на посочената заповед наказателното дело е възстановено с прилагане в него на: - заверен от РП-Луковит препис от обвинителния акт и справката към него по чл. 246, ал. 4 от НПК срещу М. М. по обвинението по чл. 149 от НК; - постановление за образуване на досъдебно производство от 18.10.2006год. на прокурор при РП-Луковит по пр.преписка № 668/2006год. срещу М. М. за престъпление по чл. 149 от НК; -заверен препис от присъда № 369/20.11.2007год. постановена по нохд № 138/2007год. на РС-Луковит и от определение от 03.04.2009год.; Възражението на прокурора, че в справката към обвинителния акт е отразена взета мярка за неотклонение„Подписка“ на осъдения във фазата на досъдебното производство и той е бил длъжен да се съобрази с нея, не е достатъчно за да се обори довода от страна на защитника, че такава мярка не е била вземана и съответно-осъденият не е имал задължението да я спазва, а от там, и че не се е отклонил умишлено от воденото срещу него наказателно производство за да избегне следващата му се отговорност. От данните в събраната при възстановяване на делото документация не може да се отхвърли като неоснователна тезата на осъдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, ограничили правото му на защита. Между кориците на делото липсват основни процесуални документи-постановления от органите на досъдебното производство: за привличане на осъденият в качеството му на обвиняем; за вземане на мярка за неотклонение; за предяваване материалите по разследването. Не е между тях и разпореждането на съдията докладчик с произнасяне по въпросите по чл. 248 от НПК, както и книжа свързани с редовното връчване на осъдения на обвинителния акт, документи свързани с взетите мерките по призоваването му за съдебно заседание и за щателно издирване на М., по установяване на местоживеенето му. Липсват и протоколите от проведените съдебни заседания, за да се проследи налице ли са били условията за провеждане на съдебното производство в отсъствие на осъдения, спазени ли са изискванията и редът за провеждане на това производство, как е назначаван служебният защитник и дали последният добросъвестно е изпълнил функциите си по защита на отсъстващия подсъдим. По делото не може да се установи какви са били доказателствата, за да приеме съдът, че съдебното производство може да протече при условията на чл. 269 от НПК и да се види призоваван ли е подсъдимия, положени ли са усилия за щателното му издирване и какъв е бил резултата от това, спазен ли е редът за изискване и назначаване на служебния защитник. Именно поради липсата на протокола от съдебното заседание остава загадка и дали защитникът е спазил изискването добросъвестно да изпълни функциите по защита на отсъстващия подсъдим, за да получи последния правото си за разглеждане на делото в справедлив процес пред справедлив съд, с гаранциите за спазването изискванията за състезателно начало и равнопоставеност на страните. Всичко изложено сочи, че поради процесуалната непълнота на подлежащите на установяване факти за начина и реда на провеждане на производството при условията на чл. 269 от НПК възраженията на осъдения, че те не са били налице не са опровергани от страна на обвинителната власт, което преценено през призмата на изискванията по чл. 6 от ЕКППЧ води до извода, че искането на осъдения за възобновяване на делото на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо, постановената по делото присъда по нохд № 138/2007год. на РС-Луковит следва да бъде отменена по реда на възобновяването, като делото се върне на прокурора за доразследване от стадия на досъдебното производство, в чиито правомощия е да прецени срещу кое лице и за какво престъпление ще повдигне обвинение, което да поддържа пред решаващата по фактите съдебна инстанция. Изложеното оставя безпредметно обсъждането по второто от изложените в искането основание за възобновяване на делото-това по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. По силата на задължението си по чл. 423, ал. 4 НПК, върховният касационен съд намира, че по отношение на осъдения М. А. М. следва да се вземе мярка за неотклонение “Подписка“, която да се изпълнява по адрес на местоживеене- [населено място], [улица], № 41, общ. Луковит, Ловешка област, със задължение осъденият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Осъденият със снета по делото самоличност, следва незабавно да бъде освободен от мястото на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, наложено му с присъдата по нохд № 138/2007год. по описа на РС-Луковит, ако не се задържа на друго процесуално основание. По изложените съображения, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд №138/2007г. по описа на РС-Луковит, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 53/13.03.2013год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство за изпълнение на дадените по реда на чл. 425 от НПК указания. ВЗЕМА мярка за неотклонение „Подписка“ на М. А. М. по воденото срещу него досъдебно производство-пр.преписка № 668/2006год. за престъпление по чл. 149, ал.2 от НК. Препис от решението да се изпрати на осъдения М. А. М. за уведомяване на взетата му мярка за неотклонение; на началника на Затвора-гр. Ловеч- за сведение и незабавно изпълнение, ако М. не се задържа на друго основание и на началника на РУП-гр.Луковит, за сведение и контрол на изпълнение на мярката за неотклонение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: