Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 162                                    гр. София, 07 април 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 123 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. С. М., чрез защитата му, срещу въззивна присъда № 378 от 7.11.08 на Благоевградски окръжен съд, по ВНОХД № 406/08, с която е отменена присъда № 740 от 19.06.08, по НОХД № 258/08 на Районен съд, Петрич, и вместо това, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.08.07 г в гр. П., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество хероин, с нетно тегло 0, 070 гр, със съдържание на диацетилморфин 52, 63 %, на стойност 8, 40 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, е осъден на единадесет месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 2.08.07 г до 19.06.08 г, както и е отнет предметът на престъплението в полза на държавата. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, при условията на чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Изтъква се, че първата инстанция е приложила правилно материалния закон, а въззивната такава го е нарушила, квалифицирайки деянието като престъпление. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че деецът е личност със завишена степен на обществена опасност, изведен от показанията на свидетел, заявил, че е закупил от подсъдимия наркотични вещества, при липса на обвинение за разпространение на такива вещества. Алтернативно се твърди, че правилната квалификация е по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, в каквато насока следва да бъде преквалифицирано деянието. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и деецът да бъде оправдан, като бъде приложена нормата на чл. 9, ал. 2 НК, или, да бъде изменена присъдата, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / такова по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3 НК / с произтичащите от това последици.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата Подсъдимият моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна. Приема, че деянието е съставомерно по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3 НК, в какъвто смисъл следва да бъде уважена жалбата.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е частично основателна.   Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а в рамките на признатите факти инстанциите по същество са извели противоположни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приел, че деянието попада извън обхвата на чл. 9, ал. 2 НК, поставяйки акцент на обремененото съдебно минало на подсъдимия. В същото време е надценил значението на факта, съдържащ се в показанията на св. М, че е закупил от подсъдимия наркотично вещество / който факт е сред кръга на признати факти по чл. 371, т. 2 НПК /. Несъмнено, посоченият факт има отношение към характеристичните данни на дееца, но, при положение, че обвинението е за държане на наркотични вещества / а не и за разпространение на такива /, на този факт не следва да бъде отдавано приоритетно значение. Не може да бъде игнорирано, че се касае за малко количество вещество / 0, 070 гр /, с ниска парична стойност / 8, 40 лв /, държано от лице, страдащо от болестна зависимост. Изложеното, преценено наред с характеристичните данни за дееца и съдебното му минало, сочи на съставомерност по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Като е приел, че се касае за престъпление по чл. 354 а, ал. 3, т. 1 НК, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Налице е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в която част касационната жалба се явява основателна. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление с произтичащите от това последици / налагане на по-леко наказание и оправдаване на подсъдимия по по-тежкото обвинение /. ВКС намери, отчитайки спецификата на конкретния случай, че наказанието следва да бъде индивидуализирано, при условията на чл. 54 НК, като на подсъдимия бъде наложена глоба, в размер на 300 лв, което наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, визиран в чл. 348, ал. 5 НПК. При това положение, безпредметно е да бъдат обсъждани доводите по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещи справедливостта на наложеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода”. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1, т. 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 378 от 7.11.2008 г на Благоевградски окръжен съд, по ВНОХД № 406/08, като: ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, налага на подсъдимия наказание ГЛОБА в размер на 300 лв, и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 354 а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: