6 Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София,03 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Петя МАРИНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 236 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу присъда на Софийски апелативен съд № 5 от 11.03.2011г., по внохд № 761/10г. В протеста се твърди, че оценката на доказателствения материал е била извършена неправилно, което е довело до нарушение на материалния закон. Предлага се постановената от апелативния съд присъда да бъде отменена и делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило допълнение към подадения протест от прокурор при ВКП, в което цитираното касационно основание се доразвива с анализа на конкретни доказателства. До даване ход на делото пред касационния съд е постъпило и възражение от подсъдимия Д. чрез защитника му адв. Б., в което се оспорва твърдението в протеста за неправилна оценка на доказателствата, като се анализират свидетелски показания в подкрепа на тезата, че въззивният съд е извършил правилен анализ на доказателствата, върху които е изградил вътрешното си убеждение. Пред касационния съд представителят на ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане. Защитата на подсъдимия Д. в лицето на адвокати Б. и И. дава становище за неоснователност на протеста, като предлага постановеният от въззивната инстанция съдебен акт да бъде потвърден. Същото становище застъпва и подсъдимият в личната си защита. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 307 от 30.09.2010г., постановена по нохд № 250/10г. по описа на СГС, НО – 23 с-в, подсъдимият С. Т. Д. бил признат за виновен в това, че в периода от 31.07.1998г. до 12.01.1999г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в качеството си на следовател, водещ разследването по досъдебно производство – сл. дело № 814/98г. по описа на Окръжна следствена служба [населено място], спомогнал на И. Д. А. – лице извършило престъпление по чл.343, ал.3 (сегашна ал.4) във вр. с ал.2, (сегашна ал.3) б.”а” и „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление, както следва: - в периода от 31.07.1998г. до 12.01.1999г. съставил официален документ – протокол за разпит на свидетеля Р. Н. А, в който удостоверил неверни обстоятелства относно идентичността на разпитваното лице като свидетел и идентичността на неговия подпис и удостоверил неверни изявления относно механизма на ПТП и участието на това лице в него и по този начин спомогнал на И. Д. А. – лице извършило престъпление по чл.343, ал.3 (сегашна ал.4 ) във вр. с ал.2 (сегашна ал.3) , б.”а” и „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление; - на 16.10.1998г. съставил официален документ – протокол за разпит на свидетеля А. Д. Д., в който удостоверил неверни обстоятелства – изявления относно механизма на ПТП, свидетелите и участвалите лица в ПТП, които не са направени непосредствено и устно пред него, накарал свидетеля да подпише предварително изготвения от него протокол и по този начин спомогнал на И. Д. А. – лице извършило престъпление по чл.343, ал.3 (сегашна ал.4 ) във вр. с ал.2 (сегашна ал.3), б.”а” и „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление; - на 16.10.1998г. съставил официален документ – протокол за разпит на свидетеля И. П. Пазачев в който удостоверил неверни обстоятелства – изявления относно механизма на настъпило ПТП, свидетелите и участвалите лица в ПТП, които не са направени непосредствено и устно пред него, накарал свидетеля да подпише предварително изготвения от него протокол и по този начин спомогнал на И. Д. А. – лице извършило престъпление по чл.343, ал.3 (сегашна ал.4 ) във вр. с ал.2 (сегашна ал.3), б.”а” и „б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление, поради което и на основание чл.294, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 във вр с чл.54 от НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Д. бил признат за невинен по обвинението по пунктове ІІ и V от обвинителния акт, както и частично по п.1 относно невярното отразяване на датата на разпита на св. А. Срещу първоинстанционната присъда е подаден въззивен протест от прокурор при СГП, с който се изразява несъгласие с оправдаването на подсъдимия по пункт V и се настоява за осъждането му по този пункт. Предлага се също изменение на присъдата в осъдителната част, като се иска увеличаване на размера на наказанието за престъплението по чл.294 ал.4 от НК към средния предвиден за престъплението. С така направеното искане очевидно е оспорено и приложението на чл.66, ал.1 от НК, тъй като исканото увеличаване на наказанието препятства условното осъждане. С присъда на Софийски апелативен съд № 5 от 11.03.2011г., по внохд № 761/10г. присъдата на СГС била отменена в осъдителната й част; в частта с която е наложено наказание лишаване от свобода и в частта относно разноските, като не е отменено приложението на чл.66 от НК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, намери подадения протест за процесуално допустим. Срещу присъдата е бил подаден бланков протест от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, който не е бил мотивиран съгласно изискванията на чл.351 ал.1 от НПК. Това се дължи изцяло на пропуск на въззивния съд да уведоми прокурора за изготвянето на мотивите към новата присъда и да предостави срок за мотивиране на протеста. С изготвянето на допълнение към протеста от страна на прокурора от ВКП цитираният пропуск е бил отстранен. В свое решение № 23 от 29.01.1999г. по н.д. № 640/98г., ІІ н.о., ВКС на РБ е приел, че правото да подава касационен протест срещу решение или присъда на въззивната инстанция има прокурор от прокуратурата, съответна на съда, който е разгледал делото по въззивен ред. В конкретния случай протестът е бил подаден от прокурор от апелативна прокуратура, а допълнението към него е било изготвено от прокурор в касационната прокуратура. С оглед нормата на чл. 143, ал.2 от ЗСВ, която позволява прокурорът от по - горестоящата прокуратура да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, се налага извод, че подаденият протест и допълнението към него представляват годно основание за иницииране на касационна проверка на постановената от въззивния съд нова присъда. Преценявайки пределите на проверката по чл.347 ал.1 от НПК, касационната инстанция констатира, че в допълнението към протеста са посочени данни в подкрепа на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искане за осъждане на подсъдимия по пунктове 1, 3 и 4 от обвинението. Извън касационната проверка остава оправдаването на Д. по пунктове 2 и 5 и частично по п.1 от обвинителния акт. Разгледан по същество, протестът се явява основателен. При постановяването на новата присъда от въззивния съд е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което следва да се приеме за съществено, тъй като в диспозитива на присъдата липсва произнасяне по част от обективните признаци, включени в състава на престъплението по чл.294, ал.1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част по чл.294, ал.4 от НК е била отменена, но подсъдимият Д. е бил оправдан от въззивния съд само относно съставянето на официални документи, в които са отразени неверни обстоятелства в разпитите на свидетелите А, Д. и П., каквото самостоятелно обвинение срещу подсъдимия Д. не е било повдигано. В диспозитива на присъдата изпълнителното деяние на престъплението по чл.294, ал.1 от НК – спомагане на лице, извършило престъпление (и кое е въпросното лице) да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице предварително, изобщо не е описано. В мотивите към присъдата `въззивният съд е възпроизвел съдържанието на съдебния акт на първоинстанционния съд, като декларативно е посочил, че осъдителната част на присъдата следва да се отмени, тъй като трите деяния, в извършването на които подсъдимият е бил обвинен са останали недоказани. Липсват доводи относно съставомерността на продължаваното престъпление по чл.294, ал.1 от НК, в което въпросните три деяния са включени. Така констатираните от касационната инстанция несъответствия в новата присъда на въззивния съд между словесното и цифрово изписване на диспозитива от една страна и между диспозитива и мотивите от друга, не дава възможност да бъде установена действителната воля на съда. В практиката на ВКС на РБ еднозначно е прието, че противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като мотивите и диспозитивът на присъдата са етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво. Предвид изложеното Върховният касационен съд намери, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на закона, което обуславя отмяната на постановената от апелативния съд нова присъда в частта относно оправдаването на подсъдимия по пунктове 1, 3 и 4 от обвинението за престъпление по чл.294, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и връщането на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда на Софийски апелативен съд № 5 от 11.03.2011г., по внохд № 761/10г. както следва: - В частта, с която е отменена присъда, постановена по нохд № 250/10г. по описа на СГС, НО – 23 с-в, в частта, с която подсъдимият С. Т. Д. е бил признат за виновен по чл.294, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК; наложено му е наказание „лишаване от свобода”, както и да заплати разноските по делото; - В частта, с която подсъдимият С. Т. Д. е бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.294, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК (по пунктове 1, 3 и 4 от обвинението). ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на Софийски апелативен съд в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.