1 Р Е Ш Е Н И Е № 490 гр.София, 28 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ:Борислав Ангелов К. Маркова с участието на прокурора А. Лаков и при секретаря И. Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 466/2010 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Т. Б. против присъда № 20 от 12.04.2010 год. по внохд № 132/2010 год. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата на подсъдимия Н. Б. е за допуснато нарушение на закона при постановяване на присъдата.Доводите за това са, че няма вина за настъпилото ПТП, защото е направил всичко зависещо от него за избягване на опасността, каквато е представлявал внезапно появилия се на пътното платно пешеходец И..Вредоносния резултат е настъпил по независещи от водача причини.Не е бил длъжен и не е могъл да предвиди обществено опасните последици-смърт и средна телесна повреда.Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Б., като се приеме, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл.15 НК.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 304 от 01.10.2009 год. по нохд № 3837/07 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия Н. Т. Б. за невиновен в това, че 12.02.2007 год. на Пернишко шосе, при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Г. и средна телесна повреда на Г. М. Б., като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343 ал.4, вр. с чл.343 ал.3,пр.3, б.”б”,пр.1,вр. с чл.343 ал.1, б.”в”, вр. с л.343 ал.1, пр.3 НК.Отхвърлени са и предявените граждански искове от Г. Б. и Г. и К. Г.и. С обжалваната нова присъда посочената е отменена изцяло, като подсъдимият Н. Т. Б. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.3, пр.3, б.”б”, пр.1, вр. с я.ал.1, б.”в”, вр. с ч.342 ал.1, пр.3НК и при условията на чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.Оправдан е по обвинението, за това деяние да е извършено при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 ЗДвП. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивната инстанция е направила собствен, задълбочен и обективен анализ на събраната и проверена от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност.Спазени са правилата за нейната оценка и съгласно правомощията си по чл.316 НПК е установила нови фактически положения и въз осова на тях са направени верни правни изводи относно вината и отговорността на подсъдимия Б..Те са формирани логически последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица.От гласните и писмени доказателства и назначената и приета КМАТЕ, правилно и безспорно е установен механизма по който е станало произшествието.Подсъдимият управлявал автомобила през нощта, по неосветен участък от пътя на дълги светлини, със скорост от 85-90 км/ч.В заетата от автомобила му лента на близко разстояние, видял пешеходец да пресича с несигурна походка отляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила.За да избегне удара с него, рязко завил волана в дясно.Въпреки това ударил пешеходеца около средата на пътното платно.В резултат на предприетата маневра, автомобила напуснал платното за движение, преминал през банкета и попаднал в крайпътната канавка.Поради високата кинетична енергия продължил движението си по нея около 16 м., след което се ударил в билборд, довел до преобръщане на автомобила и след 18 м. се установила в канавката върху покривната си част.Следствие на това пътуващите в автомобила, М. Г. получил наранявания несъвместими с живота и починал, а на Г. Б. била причинена средна телесна повреда.На пияният пешеходец И. също била причинена средна телесна повреда.По експертен път е отхвърлена възможността на подсъдимия в конкретната пътна ситуация да предотврати удара с пешеходеца, тъй като в момента, когато обективно е могъл да го възприеме като опасност върху пътното платно, автомобилът е отстоял от мястото на удара на разстояние по-малко от опасната му зона за спиране.Независимо от това, правилно е заключението на въззивният съд, че вина за настъпилото ПТП има и подсъдимият Б..При създалата се критична ситуация е бил длъжен единствено и само да изпълни предписаното от чл.20 ал.2, изр.2 ЗДвП и да намали или да спре движението на автомобила.Предприетата от него маневра, с рязко отклоняване на автомобила в дясно, е целяла избягване на удара в пешеходеца, но тя не е свързана с изпълнение на произтичащо от закона задължение, за да се приложи чл.15 НК, както се иска от защитата.Не може да се приеме, че е извършена и при крайна необходимост по чл.13 ал.1 НК, като предприета от водач на МПС в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на обществено опасните последици.Тя е правомерна, само когато се предприема, за да се спасят живота и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на край на необходимост и носи наказателно отговорност, ако в резултат на извършената от него маневра се причини смърт или телесна повреда на лица, които не са участвали в създаването на опасността, както е в случая.В този смисъл е и тълкуването на закона, дадено с т.р. № 106 от 31.10.1983 год. по н.д. № 90/82 год. на ОСНК.Доказателствата по делото оценявани поотделно и в съвкупност в съгласие с процесуалните правила, обуславят вътрешното убеждение на въззивния съд за вината и отговорността на подсъдимия. С новата присъда въззивната инстанция е пропуснала да приложи императивната норма на чл.343г НК и да лиши подсъдимия Б. от право да управлява МПС по ч.37 ал.1, т.7 НК.Поради липса на протест този пропуск не може да бъде отстранен в това производство. По тези съображения и на основание чл.354 ал.2, т.5 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 20 от 12.04.2010 год.,постановена по внохд № 132 по описа за 2010 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: