3 гр. д. № 1731/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 60 С., 19.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1731/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Л. Т. Т. и Т. В. Т. обжалват с касационна жалба решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 1004/2007 г. С. градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 05.07.2006 г. по гр. д. № 8008/2005 г. на СРС в частта, с която са осъдени да предадат на [фирма][населено място] владението на собствения на дружеството недвижим имот, съставляващ апартамент № 1, на първия етаж в сградата построена в УПИ V-365, в кв. 220 по плана на[населено място], с площ от 159 кв. м. и припадащото му се мазе № 11 с площ от 2.36 кв. м. и съответните идеални части в размер на 16.53% от общите части на сградата и правото на строеж. Въззивното решение се обжалва и от К. Я. и М. Я. в частта му, с която по отношение на тях е уважен иск по чл. 97, ал. 1, ГПК отм. като е прието за установено, че ищецът на [фирма][населено място] е собственик на описания по-горе имот. С определение от 04.10.2010 г. ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешените с него въпроси: - за значението на вписването на искова молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД след като е сключен договор за продажба на същия имота; - за наличието на идентичност на предмета, по двата договора; - за противопоставимостта на вписването на искова молба по чл. 135, ал. 2 ЗЗД на трети лица, които са придобили вещни права върху имота, преди извършване на това оповестително действие. Ответниците по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено че ищецът [фирма][населено място] е сключил с [фирма] -С. на 18.11.1993 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – търговска площ – изложбена зала с площ от 349.15 кв. м, намираща се на първи и втори надпартерни етажи в сградата построена в УПИ V-365, в кв. 220 по плана на[населено място], ул. „Бяла № 1. С решение от 8.03.2005 г. по гр. д. № 1245/1999 г. на С. апелативен съд е обявен за окончателен сключеният предварителен договор. Решението е влязло в сила на 13.04.2005 г. и вписано на 12.07.2005 г. В производството е установено, че на посочените етажи вместо търговска площ са изпълнени по един апартамент с площ от 159.40 кв. м. Преди вписване на исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 5.03.1997 г., е вписан договор за продажба сключен от [фирма] –С. с [фирма] –С. за продажба на апартамент № 1 и апартамент № 2, намиращи се на първи и втори надпартерни етажи в сградата, построена в УПИ V-365, в кв. 220 по плана на[населено място], ул. „Бяла № 1, със застроени площи от по 159.40 кв. м. от същата дата ( н. а. № 95, т. ХХІІ, н. д. № 4158/97г.) На 04.06.1999 г. [фирма] –С. е продал на М. Я., представлявана от баща й Р. Ц. Я. като законен представител и на К. Р. Я. ап. № 1 на първия надпартерен етаж от сграда на ул. „Б. М.”,[населено място] ( н. а. № 137, т. І1 н. д. № 147/1999 г.) На 27.04.2000 г. е вписана искова молба по предявен от [фирма][населено място] срещу [фирма] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба на описаните имоти сключени от ответника [фирма] с [фирма],[населено място]. Като ответници по иска са били конституирани и последващите преобретатели на двата апартамента, едни от които са М. Я. и К. Я.. Искът е уважен с решение от 31.03.2003 г. по гр. д. № 79/2000 т. на СГС като е обявен за недействителен по отношение на И. „ООД договора сключен между [фирма] –С. и [фирма] –С. за продажба на апартамент № 1 и апартамент № 2. По отношение на ответниците последващи преобретатели искът е намерен за недопустим. Решението е влязло в сила 07.05.2003 г. и е вписано (датата не се чете). На 30.04.2004 г. М. Я. и К. Я. са продали на касаторите Л. и Т. Т. апартамент № 1 на касаторите ( н. а. № 38, т. І, н. д. № 87/2004 г.) Този апартамент е бил ипотекиран с договори от 14.07.2005 г. за обезпечаване на вземанията на П. банк по два отпуснати кредита на касаторите. Въз основа на тези доказателства съдът е направил извод, че договорът, от който касаторите черпят права, е непротивопоставим на ищеца [фирма], тъй като е сключен след извършено вписване на иска по чл. 19, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 135 ЗЗД, който въпреки че е намерен за недопустим по отношение на Я., чрез вписването му е проявил оповестително действие за това, че относно имота е налице спор за материално право. По възражението на Я., че са придобили вещни права върху имота на основание добросъвестно давностно владение, основано на договор за покупко-продажба, съдът е приел, че не са били добросъвестни след като са били конституирани като ответници по иск по чл. 135 ЗЗД. Прието е за установено и това, че за времето от сключване на договора за покупко-продажба на 04.06.1999 г. до разпореждането с него в полза на касаторите на 30.04.2004 г. не е изтекъл петгодишен давностен срок. Законосъобразен е изводът на съда, че вписването на исковата молба за предявен иск по чл. 19, ал. 3 от [фирма] срещу [фирма] за обявяване за окончателен на сключен предварителен договор за продажба на изложбена зала и търговска площ разположени на първия и втори етажи в сградата на [улица],[населено място], както на исковата молба, с която [фирма] е предявила иск по чл. 135 ЗЗД срещу А. Лимитет „ООД”, [фирма] –С. и срещу М. Я. и К. Р. Я. за обявяване за недействителен по отношение на ответниците договора за продажба на апартамент № 1, намиращ се на първия етаж в сградата [улица],[населено място], е изпълнило своето оповестително действие по отношение на трети лица, каквито са касаторите, последващи купувачи на имота. Въпреки че в исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД имотът е описан с друго предназначение, неговият адрес и местонахождение, са елементи, които индивидуализират имота и съвпадат със същите елементи, с които е описано местонахождението на придобит от касаторите имот. В исковата молба по предявения иск по чл. 135 ЗЗД имотът е описан със статута, който е имал и е идентичен със закупения от касаторите имот, поради което няма основание да се приеме, че неговото оповестително действие не им е противопоставимо. Те са узнали за извършените сделки, които увреждат кредитора, ищец по иска, поради което са недобросъвестни. Поставеният процесуален въпрос за оповестителното –защитно действие на вписването е разрешен при правилно прилагане на закона, поради което не е налице поддържаното основание за касиране на решението. Неоснователна е и касационната жалба на М. Я. и К. А. срещу решението в частта, с която е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, като е прието за установено и по отношение на тях, че ищецът е собственик на спорния имот. Не намира опора в доказателствата доводът, че те са добросъвестни владелци, че такива са и праводателите им Я., поради което и след присъединяване на владението осъществявано от тях и праводателите им, са придобили имота на основание кратката придобивна давност. Праводателите им не са добросъвестни, тъй като към момента на сключения от тях договор за продажба, от който черпят права, е имало вписана искова молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД и те са узнали за наличието на спор за имота, предмет на договора. Недобросъвестността на третото лице купувач по първия договор за продажба от 5.03.1997 г. [фирма] следва от това, че към момента на сключването му то е представлявано от В. К. Д., който е бил представител на продавача [фирма] при учредяването му като юридическо лице и при сключване на предварителния договор за продажба с ищеца [фирма]. При този изход на касационното производство касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация [фирма] направените от него разноски за касационното производство по договора за правна защита и съдействие сключен на 07.02.2011 г. в размер на 720 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 1004/2007 г. С. градски съд. ОСЪЖДА Л. Т. Т. и Т. В. Т., със съдебен адрес [населено място], [улица], бл. 6, ап. 21/25 и К. Р. Я. и М. Р. Я., двамата от[населено място], ж. к. Б., ул. „Преки път” 39А, ет. 3, ап. 8 да заплатят на [фирма],[населено място] сумата 720 (седемстотин и двадесет лева) разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: