О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 603 гр. София, 18.11.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2188 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Травъл ин БГ“ ЕООД срещу определение №282 от 26.07.2022 г. по т.д.№436/2022 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №260275 от 31.05.2022 г. по т.д.№1336/2020 г. на ОС Стара Загора, с което е прекратено производството по делото поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ – взето решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. В жалбата се излагат съображения, че определението е недопустимо, евентуално неправилно. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се поддържа, че определението е и очевидно неправилно. Ответникът по жалбата заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.145 от ТЗ, но предвид липсата на решение на „Пиргос ланд“ ООД - едноличен собственик на капитала на дружеството ищец, за предявяване на този иск /такова не е представено в хода на първоинстанционното производство, а решение от 21.12.2020 г., взето от управителя на „Пиргос ланд“ ООД, не може да замести решението по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на едноличния собственик на капитала, което решение предвид правно – организационната форма на едноличния собственик на капитала е от компетентността на общото му събрание – чл. 147, ал.2 ТЗ/, е достигнал до извод за липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ – взето решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. При постановяване на определението, въззивният съд се е произнесъл по въведения с частната жалба предмет на делото, поради което не се установява вероятната недопустимост на обжалвания въззивен акт. Предвид изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният от частния касатор въпрос: Кой е органът на търговско дружество, едноличен собственик на капитала на друго дружество, който следва да вземе решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, е обусловил решаващата воля на въззивния съд. От друга страна възприетото от последния становище, противоречи на споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /обективирана в решение №67 от 09.07.2012 г. по т.д.№341/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №38 от 05.08.2014 г. по т.д.№1071/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №234 от 23.12.2016 г. по т.д.№ 54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №52 от 20.06.2017 г. по т.д.№3631/2015 г. на ВКС, ТК Второ отделение, решение №159 от 03.07.2018 г. по т.д.№1893/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др./, според която: Едноличното дружество с ограничена отговорност има същите органи като многочленственото дружество с ограничена отговорност, но при него функциите на общо събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, който решава всички въпроси по чл.137, ал.1 от ТЗ, възложени в компетентност на общото събрание, като в този смисъл е изричната разпоредба на чл.147, ал.2 от ТЗ, с изискване за съставяне на протокол от едноличния собственик на капитала в съответната за решения на общото събрание форма. Съобразено правилото на чл.147, ал.1, изр.2 от ТЗ, във вр. с общата за търговските дружества разпоредба на чл.65, ал.3 от ТЗ, дава основание да се приеме, че когато едноличен собственик на капитала на ЕООД е друго търговско дружество, законът определя и кой от неговите органи за управление упражнява правата му на едноличен собственик, без значение на конкретната правно организационна форма на ЮЛ търговец - лицето, което има право да го представлява или изрично упълномощено лице. Следователно в тази хипотеза органният представител на търговското дружество едноличен собственик на капитала на функциониращо в еднолична форма търговско дружество притежава две качества - на лице, което по силата на изрично разпореденото от закона – чл.65, ал.3 от ТЗ упражнява правата му в ЕООД и на управител на това търговско дружество /чл.147, ал.1, изр.2 от ТЗ/. В този смисъл органният представител на търговското дружество, което е едноличен собственик на капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД, респективно органният представител е и волеобразуващ орган при вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, каквото видно от данните по делото, в случая е било взето. Възприемайки обратното становище - че общото събрание на съдружниците на дружеството, което е едноличен собственик на капитала на едноличното търговско дружество, е волеобразуващ орган на едноличното дъщерно дружество и следва да вземе решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, въззивният съд е постановил неправилно определение, поради което след допускане на касационно обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №282 от 26.07.2022 г. по т.д.№436/2022 г. на АС Пловдив. ОТМЕНЯ определение №282 от 26.07.2022 г. по т.д.№436/2022 г. на АС Пловдив и потвърденото с него определение №260275 от 31.05.2022 г. по т.д.№1336/2020 г. на ОС Стара Загора, с което е прекратено производството по делото поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ – взето решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ. Връща делото на ОС Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.