4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 София, 17.10. 2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Радостина Караколева Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. №1579 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 и чл. 48 ЗМТА, образувано по искова молба на П. Д. П. и „Булстрой ПП” ЕООД, [населено място], представлявано от П. Д. П. срещу „Интерлийз Ауто”ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл.47,ал.1,т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА, респективно за прогласяване нищожността на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на Решението от 11.11.2014г. по в.а.д. № 285/2014г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, София. С арбитражното решение „Булстрой ПП”ЕООД и П. Д. П. са осъдени солидарно да заплатят на „Интерлийз Ауто”ЕАД обща сума от 13 189лв., дължима на основание договор за финансов лизинг на автомобил от 19.06.2008г. и Общи условия към него, съдържащи в чл.17.4 арбитражна клауза, възлагаща разрешаването на всички спорове във връзка с договора на АС при БТПП. В исковата молба, подадена на 02.05.2018г. /видно от пощенското клеймо/ се твърди, че за постановеното арбитражно решение ищците узнали на 14.02.2018г., на която дата се снабдили с препис от него. Преписът бил получен въз основа на молба, подадена пред СГС, който по гр.д.№ 5167/2015г. на VІ-3 състав, издал изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Твърденията са, че П. П. и „Булстрой ПП”ЕООД не са получавали препис от исковата молба, въз основа на която е образувано арбитражното производство, не са им връчвани призовки и съобщения по делото, не са участвал при формирането на арбитражния орган и в производството пред арбитража. Ищците поддържат, че с арбитражното решение е разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение и че спорът не подлежи на разглеждане от арбитраж. Във връзка с довода за неарбитрируемост на спора се позовават на разпоредбата на чл.19,ал.1 ГПК и считат, че искането за прогласяване нищожността на арбитражното решение - чл.47,ал.2 ЗМТА не е ограничено със срок. По тези съображения се иска отмяната на арбитражното решение на основание чл.47,ал.1,т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА, респективно за прогласяване нищожността му на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. „Интерлийз Ауто” ЕАД /с настоящо фирмено наименование „ОББ Интерлийз”ЕАД/ в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на иска за отмяна, респ. за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Счита, че ищецът е сезирал ВКС след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.48,ал.1, изр.първо ЗМТА. По искане на ищеца е приета съдебно графическа експертиза, съгласно която, известията за доставка на пощенски пратки, съдържащи постановеното арбитражно решение с подател БТПП и адресирани съответно до П. П. и до „Булстрой ПП”ЕООД /л.132 и л.134 от арбитражното дело/ с посочена дата на получаване 18.11.2014г., не са положени от П. Д. П., вписан като получател. Този извод на експерта изцяло кореспондира с безспорния факт, установим от арбитражното дело /писмо изх.№ 11-01-68-1/06.07.2015г. на „Български пощи” ЕАД - л.142/, че обратните разписки /известията за доставяне/, с които препоръчаните кореспондентски пратки, съдържащи арбитражното решение са били доставени на получателите П. П. и „Булстрой ПП”ЕООД, са били изгубени по вина на служител в пощенската станция и не са върнати обратно на подателя /АС при БТПП/, поради което по арбитражното дело се съдържат изготвени от пощенската станция дубликати на обратните разписки /известията за доставяне/ на пратката, съдържаща арбитражното решение. Независимо от обстоятелството, че ищците доказаха в процеса, че връчването/получаването на арбитражното решение на дата 18.11.2014г. не се установява чрез изпратените им от АС при БТПП и съдържащи се в арбитражното дело известия за доставяне на пощенски пратки, настоящият състав приема, че исковата молба е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.48,ал.1 ЗМТА: Ищците са уведомени за постановеното арбитражно решение на 05.10.2015г., на която дата П. П. е получил лично и като законен представител на дружеството „Булстрой ПП”ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е той, препис от Разпореждането от 17.09.2015г., постановено по гр.д.№ 5167/2015г. на СГС, VІ-3 състав /делото е приобщено като доказателство по настоящото/. С него е разпоредено на основание чл.406,ал.1 и ал.3 ГПК във вр. с чл.404,т.1,предл.последно ГПК и чл.51,ал.1 ЗМТА издаването на изпълнителен лист на „Интерлийз Ауто”ЕАД срещу длъжниците „Булстрой ПП”ЕООД и П. П. въз основа на диспозитива на арбитражното решение от 11.11.2014г. по арбитражно дело № 285/2014г. на АС при БТПП. Следователно, ищците са узнали за проведеното арбитражно производство и за постановеното решение с връчването на преписа от разпореждането по гр.д. № 5167/15г. на СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение - на 05.10.2015г. /л.22 и 23/, а не на 14.02.2018г. каквито са твърденията им. Ищците не са оспорили редовността на връчването им на разпореждането по гр.д. № 5167/2015г. на датата 05.10.2015г. При проявена грижа за защита на правата си са разполагали с възможността да получат препис от арбитражното решение непосредствено след осъщественото уведомяване за приключило арбитражно производство срещу тях, а не да предприемат тези действия чак през 2018г., когато техен пълномощник е подал молба пред СГС /л.27 от гр.д.№ 5167/2015г./ за издаване на препис от арбитражното решение. Видно от съдържанието на тази молба /вх.№ 8907/22.01.2018г./ и носеща дата на изготвяне 18.01.2018г. пълномощникът е заявил, че „на 16.10.2015г. СГС на основание решение по арб.дело № 285/2014г. на АС при БТПП е издал изпълнителен лист” срещу доверителите му. Тази молба е също доказателство, че ищците са знаели преди 18.01.2018г. за проведеното арбитражно производство и за постановеното срещу тях осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Известен им е бил и номерът на арбитражното дело и арбитражният съд. Броен и считано от възможно най-късната дата - 18.01.2018г. тримесечният преклузивен срок отново не е спазен. От значение е не кога ищците са пожелали и поискали да получат препис от арбитражното решение и на коя дата са се явили, за да получат преписа, а от кой момент при проявена загриженост, са имали обективна възможност да се запознаят с материалите от проведеното производство, за което твърдят, че не са били редовно уведомени, за да могат да спазят сроковете за защита на правата си, сезирайки ВКС в преклузивния срок. От бездействието и проявената неглижираност ищците не биха могли да черпят права - да поставят началото на срока по чл.48,ал.1 ЗМТА в зависимост от момента, в който са пожелали да се запознаят детайлно със съдържанието на решението по арбитражното дело, за провеждането на което и за крайния му изход те са имали информация много преди датата на получаването на официален препис /14.02.2018г./. Неоснователно е твърдението в исковата молба, че нищожността на арбитражното решение по реда на чл.47,ал.2 ЗМТА може да се предяви безсрочно. Защитата срещу арбитражното решение, уредена в чл.47 ЗМТА: срещу неправилните решения на изрично посочените основания -чл.47,ал.1 ЗМТА и срещу нищожните арбитражни решения -чл.47,ал.2 ЗМТА се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от закона - чл.48,ал.1 ЗМТА с преклузивен тримесечен срок, чието неспазване води до недопустимост на иска и до прекратяване на производството пред ВКС. Специалният закон - ЗМТА регламентира специален срок за уредената в чл.47 ЗМТА защита срещу арбитражното решение и определя тримесечен преклузивен период, чието спазване е от значение не само за допустимостта на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47,ал.1 ЗМТА, но и на исковете за признаване неговата нищожност на основанието по чл.47,ал.2 ЗМТА. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Защитата срещу арбитражното решение пред ВКС, включително и контролът за неговата действителност е допустима при предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК. В конкретния случай преклузивният срок не е спазен. Това обуславя отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество и прекратяване на производството по делото. С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството - сумата 1 349.60лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя определението от 26.09.2019г., с което е даден ход на делото по същество. Прекратява производството по т.д.№ 1579/2018г. на ВКС, ТО, І т.о. Осъжда П. Д. П. и „Булстрой ПП” ЕООД, [населено място] да заплатят на „Интерлийз Ауто”ЕАД /с настоящо фирмено наименование „ОББ Интерлийз”ЕАД/ сумата 1 349.60лв. разноски. Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред друг състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: