Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр.София, 6 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1071/2011 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Б. Н. С. и И. И. И., и от служебния защитник на Б.Н.С. срещу решение № 191 от 29.ХІІ.2010 год. по внохд № 269/2010 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата си Б.С. не оспорва, че е удрял пострадалия С. Е. Х., но твърди, че Х. е бил удрян от още „поне” 15 човека, някои от които са разпитани като свидетели, а други изобщо не са участвали в наказателното производство. Не е целял и причинил смъртта на Х.. Иска от касационния съд да призове и разпита като свидетели лица, поименно посочени в жалбата. В жалбата си Ив.И. се позовава на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Твърди, че няма мотиви към въззивното решение, защото в него се излага приетата от първата инстанция фактическа обстановка. Въззивният съд не е извършил анализ на фактите, изброени от И. в 7 пункта от жалбата и не е обсъдил „вероятностният характер на тройната” СМЕ, дала заключение за 3 „различни и вероятни причини” за настъпване смъртта на С.Х.. Не счита, че от нанесените „четири-пет удара” на пострадалия би могло да се изведе извод, че умишлено е целял да го умъртви. Намира за съществено процесуално нарушение липсата на психиатрично освидетелстване на свидетелката Е. Т.И., 15-годишна към датата на убийството, с цел установяване на нейното „физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите… и да дава достоверни показания за тях”. Иска отмяна на въззивното решение, след което или да бъде оправдан, или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. В жалбата от служебния защитник на Б.Н.С. се изброяват касационните основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане или за изменяване на решението с намаляване наложеното на този подсъдим наказание. В съдебно заседание Б.С. и служебният му защитник поддържат жалбата. Защитникът счита, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление по чл.124, ал.3 НК и иска преквалификация, както и намаляване срока на лишаване от свобода. Служебният защитник на И. също поддържа жалбата, както и искания за преквалифициране на деянието или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКПр не счита жалбите за основателни: мотивите на въззивния съд са изготвени в съответствие с изискването на чл.339, ал.2 НПК; установено е участието в побоя над С.Х. от страна на всеки един от двамата подсъдими, при което те следва да отговарят за причинения с общите им усилия престъпен резултат; наложените на С. и И. наказания са справедливи и няма основания за намаляването им. Върховният касационен съд установи: С присъда № 99 от 14.ХІІ.2009 год. по нохд № 242/2009 год. на Силистренския окръжен съд, Б. Н. С. и И. И. И. са признати за виновни в това, че на неустановена дата през м.ІІ.2008 год. в Силистра, действайки в съучастие като съизвършители, а С. и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК, умишлено са умъртвили 29-годишния С. Е. Х. по начин, особено мъчителен за пострадалия, за което и на основание чл.116, ал.1, т.6 и 12 във вр. с чл.20, ал.2 НК Б.С. е наказан с доживотен затовор при специален режим, а И., на основание чл.116, ал.1, т.6 във вр. с чл.20, ал.2 НК е наказан с 15 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг режим. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. По жалбите от страната на Б. Н. С.. Неоснователни са възраженията от страната на този подсъдим срещу неправилността на въззивното решение-и първоинстанционната присъда-поради непривличането към наказателна отговорност на всички лица, участвали в побоя над С.Х.. Дали едно лице ще бъде привлечено към наказателна отговорност или не е въпрос от компетентността на прокурора, а не на съда, затова и последният не може да бъде упрекван в допуснато процесуално нарушение с обсъждането отговорността само на двамата обвиняеми. Неоснователно е възражението за неприлагане на закона, който е следвало да се приложи с квалифициране на деянието по чл.116, ал.1 вместо по чл.124, ал.3 НК. Установено е от показанията на разпитаните свидетели, потвърдено и при огледа на трупните останки на С.Х., че Б.С. е нанесъл множество и тежки удари по тялото на пострадалия в области, с намиращи се там жизненоважни органи и системи, включително скачайки върху гърдите му с тежки зимни обувки, подсилени с метален обков в предната им част и метални пластини на токовете. Огледът на разложения труп на Х., открит в яма, изкопана в мазето на дома на Б.С., е потвърдил описаните действия на подсъдимия с констатирането на 10 счупени ребра на Х., който резултат е постигнат с най-голяма вероятност по този механизъм. Причиняването на тежки увреждания в уязвими области като черепна, гръдна и коремна кухини по начин и/или със средства, годни да причинят смърт, винаги сочи наличието у дееца ако не на пряк, то на евентуален умисъл към такъв резултат. Като основателно се преценя оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което ВКС намира, че следва да се намали на 20 години лишаване от свобода. Двете съдебни инстанции основателно са мотивирали необходимостта от продължителна изолация на Б.С. с подчертано антисоциалното му поведение, установено и при експертното освидетелстване. Това поведение обаче е формирано още в детската възраст на подсъдимия, под въздействието на семейната среда с родители алкохолици, ранното му настаняване в домове за деца, лишени от родителски грижи, сексуалните насилия, на които е бил обект там още от малък, създали у него по-късно порочно сексуално влечение към малки момчета/експертно обсъждане на л.175 и 176 от досъд.разсл./. Основателно е прието за установено и, че побоя, довел до умъртвяването на С.Х., Б.С. не е нанесъл в състояние на афект, провокиран от съобщаването от майката на двамата, Е. Х.., че С.Х. я е изнасилил и запалил къщата, в която тя и С.Х. известно време са живяли. В същото време обаче тези именно обстоятелства са мотивирали Б.С. да се саморазправи с брат си, в която саморазправа, възмутени от поведението на Х., са участвали с по-голяма или по-малка интензивност не само двамата подсъдими, но и болшинството от разпитаните свидетели /Е. Т., Н. Т., С. Г., Е. И./, както и други лица, отбивали се в дома на подсъдимия С.. Наложеното на Б.С. наказание се отчита като несправедливо и с оглед възрастта му, 25-годишен към датата на деянието, която възраст допуска възможността за преоценка на досегашното му мислене и поведение в благоприятна както за обществото, така и за самия него насока, а върху такава преоценка едва ли осъденият би акцентирал при очакващи го не по-малко от 30 години затвор /чл.38а, ал.3 НК/. По жалбата от И. И. И.. Неоснователно този подсъдим твърди, че „реално липсват мотиви” към въззивното решение, тъй като съдът не бил извършил „задълбочен анализ на доказателствата.. поотделно… и в своята съвкупност”. Твърдението не държи сметка за чл.339, ал.2 НПК: при потвърждаване на първоинстанционната присъда и съгласие с приетите в нея за установени фактически положения, въззивният съд коментира доказателствата само дотолкова, доколкото това се налага в отговор на доводите, подкрепящи жалбата. На тези доводи, отнасящи се до неосъществяване от И. на състава на престъплението, за което е осъден и липсата на основания за квалифициране убийството на С.Х. като извършено по особено мъчителен за пострадалия начин-Х. е починал след близо 7-часов побой-въззивният съд е отговорил, както и на възражението срещу свидетелската годност на Ел.Т.И., съответно на с.5, 6 и 4 от решението. Неоснователно в жалбата се твърди да било „безспорно” установено, че е нанесъл на пострадалия „един удар с шамар… и няколко удара със синджир по гърба”. Свидетелите, на които И. се позовава за тези си твърдения, са дали значително повече подробности. Според Й.И. побоят над пострадалия е бил започнат от двамата подсъдими „с юмруци, тупаници и една верига…по гърба и по ръката”, а според Ел.И. Х. е бил бит от И. „с нещо като синджир…около десетина удара” и с „някакъв стол”, нанесъл му е и „няколко удара с крак”/показанията на Н.Т., дадени по реда на чл.223 НПК и четени в с.з., проведено в първата инстанция на 14.ХІІ.2009 год./. За интензивността на участие на Ив.И. в побоя над Х. и приноса му за умъртвяването на пострадалия, не без значение е и казаното от свидетелката З.Н.С., пред която подсъдимият Б.С. е заявил, че Х. „заедно го били, И.… и той”, и „като са го били… умрял”. Неоснователно се възразява срещу тройната СМЕ, изготвена от експертите Д.Р., В.Д. и Т.И. и за годността й, предвид нейния „вероятностен характер”, да послужи за правнозначими изводи. Действително, извършвайки оглед и аутопсия на труп, престоял в пръстта повече от 7 месеца, с напълно разложени, т.е. практически липсващи вътрешни органи, експертите, в отговор на задаваните им от защитниците на подсъдимите въпроси /в з.с. на 14.ХІІ.2009 год./, не са изключили смъртта на Х. да е настъпила по причини, различни от тези, които са дали в писменото си заключение /на л.118 от досъд.разследване/, но само „в сферата на фантазиите”, както се е изразила доц.д-р Д.Р., без връзка с обективно констатираните множество счупвания на ребра двустранно, които могат да се получат именно по начина, описан от свидетелите и които счупвания, съчетани с останалите травми от побоя, са могли да „доведат до смърт по механизма на развитието на травматичен шок” с принос на „евентуална контузия на белите дробове и сърцето”. Не е основателно и възражението за явна несправедливост на наложеното на И..И. наказание лишаване от свобода. В подкрепа на това оплакване, направено за първи път в съдебно заседание, не са изложени доводи различни от тези, които двете съдебни инстанции са съобразили при индивидуализацията на наказанието. Не са установени, а и сега не се сочат, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, нито едно или повече от тях с изключителен характер, алтернативното или кумулативно наличие на които води до несъответствие между тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление и най-лекото наказание, предвидено в специалната материалноправна норма, за да се претендира определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 191 от 29.ХІІ.2010 год. по внохд № 269/2010 год. на Варненския апелативен съд КАТО НАМАЛЯВА наложеното на Б. Н. С. НАКАЗАНИЕ на 20/двадесет/ години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ горното решение В СИЛА. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/