О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 гр.София, 25 август 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти август,през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ч.н. дело №980/2015г. Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод обявен на 15.06.2015г. акт на съдия-докладчик по нчд №240/2013г., по описа на Районен съд /РС/- Никопол, инициирал спор за определяне на подсъдността. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на предпоставки, обуславящи разглеждането на делото от РС - Никопол. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, взе предвид следното: С разпореждане от 09.06.2015г. Окръжен съд /ОС/ - Плевен е оставил без разглеждане депозираното на основание чл.189, ал.3 от НПК искане за произнасяне относно направените разноски за предоставена правна помощ по внчд №539/2013г., от назначения пред въззивната инстанция служебен защитник на П. И., адвокат И. И., като производството е прекратено и делото изпратено на Никополски РС по компетентност. В обявеното на 15.06.2015г. определение, по нчд №240/2013г., Никополски РС е изразил несъгласие с ОС-Плевен и повдигнал препирня за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд намира, че настоящото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС - Никопол. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът се произнася по направените в хода на производството разноски с постановения от него краен акт /присъда, решение или определение /, или по предвидения в чл.306, ал.1, т.4 от НПК ред, когато същите са категорично доказани и определени по размер. Установеният в чл.37- чл.40 от Закона за правната помощ и приетата с ПМС №4/2006г. Наредба за заплащането на правната помощ нормативен регламент, очертаващ необходимост от изготвяне на писмен отчет от адвоката по образец, утвърден от НБПП, за извършената дейност в срок до една година от приключване на участието му в производството; последващи проверка и заверка от Адвокатския съвет, който прави предложение за размера на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на работата; и заплащане на оказаната правна помощ от НБПП по банков път, сочи на значителен времеви период от обявяването на съдебния акт по същество до възможното произнасяне по направените разноски за назначен служебен защитник. Визираната конкретика обосновава компетентност по чл.306, ал.1, т.4 от НПК на първоинстанционния съд, в обсега на чиито правомощия е архивирането на делото и решаването на въпросите, свързани с изпълнението на влязлата в сила присъда. Аргумент в подкрепа на изведеното заключение е и изискуемия се от закона инстанционен контрол, обезпечен от разпоредбите на чл.306, ал.3 и чл.346, т.3 от НПК, осъществяването на който би бил изключен при окончателното произнасяне от въззивния съд по направените разноски в разглеждания казус. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА материалите по нчд №240/2013г., по описа на Никополски РС , по компетентност на РС - Никопол. Препис от определението да се изпрати на Плевенски ОС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.