Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 06 декември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и и с участието на прокурора от ВКП Г. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 748/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. С. Д. –защитник на подс. С. Ц. М. срещу присъда на Апелативен специализиран наказателен съд по внохд № 25/2021 г. В жалбата и допълнението към нея е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претендира се наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, в частта, с която подс. М. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК. Сочи се, че при осъществяване на аналитичната си дейност, съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, като направения от него анализ е тенденциозен и превратен. Настоява се присъдата да бъде отменена, делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да се направи задълбочена оценка на събраните доказателства и за да се проведе очна ставка между полицейските служители и поемните лица, посочени в протокола за претърсване и изземване. В съдебно заседание пред ВКС подс. М. редовно призован не се явява. Защитникът му- адв. Д. поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи, като акцентира на това, че подсъдимият е осъден по непредявени факти за времето на извършване на деянието и за държането на 38 бр. патрони марка /марка/. Твърди противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, което ограничава правото на защита на подсъдимия. Застъпва становище, че изводите на съда за виновност на подс. М. са направени след непълноценен анализ на доказателствата и след като съдът е отказал да кредитира показанията на св. С., въпреки синхрона им с останалите материали по делото. Представителят на ВКП пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на атакувания съдебен акт. ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното : Касационната жалба на адв. Д. е неоснователна. С присъда №260005 от 14.10.2020 г. постановена по нохд № 3898/19 г., СНС признал подс. С. Ц. М. за невиновен в това, че на 12.04.2018 г. в къща и допълнителна пристройка на адрес местност „име“, в землището на [населено място], държал 298 бр. боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното по чл. 339, ал.1 от НК обвинение. Със същата присъда СНС е признал подс. М. за невиновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2016 г. до 12.04.2018 г. на територията на РБ в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, в която са участвали П. М. П. и И. Т. Ч. , като групата е била въоръжена и създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което го оправдал по предявеното по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК обвинение. Прокурор от СпП протестирал изцяло присъдата пред АСпНС, където е образувано внохд № 25/21 г. С присъда от 22.06.2021 г. съдът на основание чл. 336, ал.1 , т. 2 от НПК отменил оправдателната присъда по чл. 339, ал.1 от НК и вместо нея постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наложил на подс. С. М. наказание от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 68, ал.1 от НК постановил подс. М. да изтърпи изцяло и отделно от така определеното му наказание, наказанието от две години лишаване от свобода, определено му съгласно определение № 147/17.08.2017 г. по влязло в сила на 17.08.2017 г. споразумение по нохд № 1363/2017 г. по описа на РС- Монтана, по което определеното наказание е било отложена на основание чл. 66 , ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което подс. М. е бил „задържан под стража“ от 13.04.2018 г. до 14.04.2018 г. и от 19.04.2018 г. до 31.07.2018 г., и от 14.04.2018 г. до 19.04.2018 г., когато е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“. На основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Съдът потвърдил присъдата в останалата й част. Преди да се ангажира със становище по жалбата, ВКС следва да очертае пределите на дължимата проверка, тъй като процесуалният документ, с който е инициирана, освен доводи за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, съдържа оплаквания за необоснованост на съдебния акт, който не е предвиден като касационно основание, поради което касационната инстанция не дължи отговори на възраженията в тази част. Освен това, следва ясно да се посочи, че с оглед специфичните характеристики на проверката, извършвана от касационната инстанция, ВКС не прави своя оценка на събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на неговата достоверност и не приема нови фактически положения. За това, насочените към оспорване на правдивостта и достоверността на събраните гласни доказателства доводи, не попадат в обхвата на настоящата проверка. Поддържаното касационно основание, касаещо неправилно приложение на процесуалния закон, не намира основание в материалите по делото. Въззивният съд е изследвал всестранно, пълно и обективно всички доказателства по делото и не е допуснал сочените в жалбата пороци при осъществяване на аналитичната си дейност. С оглед обема на процесуалния документ и наличието на оплаквания, които излизат извън очертания обхват на настоящата проверка, ВКС намери за необходимо да систематизира касационните оплаквания в следните няколко пункта : - ограничаване правото на защита на подс. М., поради осъждането му по непредявени обвинения за времето на извършване на деянието и за броя, калибъра и марката на държаните от него боеприпаси, - противоречие между диспозитив и мотиви към присъдата, - недостатъчен и тенденциозен прочит на събраните гласни доказателствени материали, свързан с отказ да кредитира показанията на св. С. и на поемните лица, присъствали при претърсването, -нарушения на чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК и липсата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, - излагането на недопустими предположения за вината на подс. М., - изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на негодно писмено доказателствено средство - протокол за претърсване и изземване от 12.04.2018 г. Въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие при спазване на процесуалните норми, като е събрала нови доказателства- чрез изискването на справки от мобилните оператори /фирма/, /фирма/, /фирма/ - за това на кои физически и юридически лица са били собственици за периода от месец януари 2016 г. до 12.04.2018 г. на посочените в писмото телефонни номера, както и информация дали подсъдимият М., св. М. и св. М. са били абонати на мобилните оператори, какви са били номерата на техните сим карти. Назначил техническа експертиза, изготвена от в. л. Н. Л./ депозирана л. 80- л.99/, със задача да се посочи колко пъти са провеждани разговори между трите лица за периода на обвинението, изслушал е нейното заключение. Провела е допълнителен разпит на свидетелите М. М., К. М., М. К., И. И., К. В., св. И. Ч. и св. П. П.. Приела е представените от подс. М. документи –скици, договори за аренда, изискала е от Агенцията по вписвания информация за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на името на подс. М., както и справка от служба КОС при ОД на МВР -Монтана и ГДИН. Въззивната инстанция е направила свой прочит на събраните от нея и наличните доказателствени материали, в съответствие с изискванията на чл. 13, чл.14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и е приела, че обвинението срещу подс. М. по чл. 339, ал.1 от НК е подкрепено от доказателствата по делото. Отменила е оправдателната присъда срещу него в тази част и е постановила нова присъда - предмет на настоящата проверка. Несподеляем е отправения от касатора упрек, че съдът е взел решението си за виновност на подсъдимия в отклонение на нормите, разписващи задължения да стори това след обстойна и пълноценна проверка на всички доказателствата по делото. Съдът е обсъдил с нужното внимание гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на св. В., К. и И., като е защитил ясно позицията си относно тяхната относимост и достоверност. Отказът му да кредитира показанията на св. С., за това, че той е оставил процесните боеприпаси в имота на подс. М.- ден преди извършване на специализираната полицейска акция, не търпи критика. Съобщената информация за техния вид, брой, начина на опаковане, места, където са оставени е била подложена на внимателна съпоставка с останалите доказателства, след което не е издържала проверка за достоверност, както поради житейската неправдоподобност на предложената информация, с оглед отдалечеността от време, когато свидетелят е заявил желание да свидетелства, така също и с оглед близките отношения между него и подс. М.. Критиката срещу приемането с доверие от съда на показанията на св. К., св. В. и св. И. е лишена от основание, тъй като принадлежността на свидетелите към структурите на МВР, не представлява аргумент за тяхната предубеденост. Освен това, за тях не се отнасят ограниченията предвидени в чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като не са извършвали действия по разследването, а служебното им качество не предполага априори заинтересованост от изхода на делото, поради което показанията им са разпознати като надежден източник на доказателствени факти от съда. Наличните гласни доказателства по делото са подложени на проверка по отношение на тяхната достоверност, информативност и правдивост, като съдът не е интерпретирал тенденциозно никое от тях, нито им е придал значение, което те не притежават. Спрял се е на противоречията в тях и е обективирал становището си за това кои от тях предоставят достоверна картина на инкриминираните събития и кои не. Това прави несъстоятелни твърденията за недостатъчен и непълноценен анализ на доказателствената съвкупност и лишава от основателност претенцията за допуснато нарушение на процесуалните правила. На следващо място, ВКС оценява като несъстоятелен упрека срещу качеството на атакувания въззивен акт, който по мнението му отговаря на изискванията на чл. 303 от НПК. В него съдът не си е позволил недопустими предположения, вътрешни противоречия и превратни изводи. Съдържанието му позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и да бъде ясно установена неговата воля. Не обосновава наличие на касационно основание по см. на чл. 348, ал.1 , т. 2 от НПК, непрецизния юридически изказ в мотивите към присъда, като съдът не е ограничил правата на подсъдимия, лишавайки го от провеждането на справедлив процес по см. на чл. 6, пар., б. а и б.б от КЗПЧ, поради словесни неточности, съдържащи се в съдебния акт. Съдът е обсъждал предхождащи инкриминираните събития факти, отнасящи се до извършването на претърсване в същия имот през 2015 година, като това не означава, че чрез тях е включил нова фактология по обвинението, разширявайки периода му. От това не следва също така, че е осъдил подсъдимия за упражняване на фактическа власт над предмета на престъплението за по- дълъг период. Не е налице противоречие между диспозитив и мотиви, досежно времето на извършване на деянието, тъй като твърдението на адв. Д., че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение се основава на текст от съдържанието на мотивите, в който съдът е вложил своето разбиране за обосноваване на тезата за доказаност на обвинението, споделяйки аргументите и умозаключенията на прокурора. Този подход несъмнено отдалечава въззивната инстанция от заложения в закона стандарт, но въпреки това, не поставя под съмнение правилността на процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда, защото в атакувания съдебен акт не е нарушено единството между установените факти и съответстваща им правна оценка, дадена от съда. Оплакванията за това, че при установяване на фактите съдът е ценил негодно писмено доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване от 12.04.2018 г., поради това, че не отговаря на разпоредбите на чл. 137 от НПК е неоснователно. Процесуално следственото действие е извършено в присъствието на двете поемни лица и те не само са участвали в броенето на боеприпасите, както сочи защитата. За изясняване на основателността на възражението , въззивният съд е провел допълнителен разпит на св. Г. и св. П. и на полицейските служители В., К. и И.. Лаконичността на мотивите в тази част на практика не представлява „липса на мотиви“, тъй като ясно е заявено от съда, че кредитира информацията съдържаща се в показанията на втората група свидетели, отчитайки вярно обстоятелството, че двете поемни лица, които не отричат присъствието си в имота по време на претърсването, са близки приятели на подсъдимия и са нощували в имота му преди провеждане на претърсването, поради което не могат да се счетат за напълно независими и непредубедени. За валидността на съставеното писмено доказателствено средство има значение начина на провеждане на претърсването, който не индикира на нарушения, поради което описаните в него обстоятелства за местата, на намиране на боеприпасите /- в постройка, навес и хладилник в халето/, за начинът на съхранението им и опаковането им, следва да се приемат за установени посредством съставния протокола. На последно място, упрекът на адв. Д. по отношение осъждането на подс. М. за държането на 38 броя боеприпасите има основание и проверката му установява, следното : На 12.04.2018 г. в условията на неотложност е проведено претърсване в недвижим имот, обитаван от подс. М. в местността „име“. Иззети са множество боеприпаси, като голяма част от тях са описани в протокола /т. 1 л. 66-67/, като такива с „неустановен калибър“. Това се отнася за 38 броя патрони, описани като иззети от „гаражната клетка върху автомобилни гуми“ поставени в черен полиетиленов плик, който съдържа 28 броя патрони с неустановен калибър със сребрист проектил и кафеникави гилзи и за 10 бр. патрони неустановен калибър с „надпис на дъното на гилзите 1983“. На вещото лице, определено да изготви назначена балестична експертиза, са предадени за изследване - 234 бр. патрони, 46 бр. гилзи, като в заключението 10 броя са описани калибър 8х57мм., марка „марка“ и 28 бр. калибър 5х57мм., марка „марка“. Подс. М. е привлечен към наказателна отговорност, съгласно заключението на назначената балистична експертиза за държането на 10 броя са описани калибър 8х57мм., марка „марка“ и 28 бр. калибър 8х57мм., марка „марка“. В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание на 4.06.20 г., след разпита на вещите лица П. и М. /на л. 108 нохд № 3898/19 г. / се е установило, че в заключението депозирано в хода на досъдебното производство /в т. 3, л. 39-42/ е допусната техническа грешка касаеща 10 броя патрони, описани като № 1 на снимка 3 и 28 бр. патрони обозначени като № 6 на същата снимка. Пояснено е, че „написаното следвало да се чете като калибър 8х56 мм. и марка „марка.“, като от това не е последвало изменение на фактите по обвинението от страна на прокурора. Направената от вещите лица констатация е следвало да намери своето отражение в съдебния акт, като подс. М. е следвало да бъде оправдан за държане, на 38 броя боеприпаси калибър 8х57мм. „марка“, тъй като такива боеприпаси не са били иззети при проведеното претърсване. Намерените са калибър 8х56 мм. модел „модел“, а за упражняването на фактическа власт над тях няма повдигнато обвинение. Този пропуск на въззивният съд, доколкото е в интерес на подс. М., може да бъде поправен от касационната инстанция, чрез изменение на присъдата и оправдаването му в тази част. Отразеното по- горе, не поражда основания за отмяна на атакувания съдебен акт и не обосновава самостоятелно наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото не ограничава непоправимо правото на защита на подс. М.. Нарушението не рефлектира на нито на правилното приложение на материалния закон, нито на справедливостта на наказанието. Останалите доводи в жалбата /коментирани подробно по- горе/ също не изпълват критериите за наличие на релевираното основание, поради което искането на адв. Д. за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав не може да бъде споделено от ВКС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК ВКС, трето НО Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 260005 от 22.06.2021 г. на АСпНС постановена по внохд № 25/21 г.,по описа на същия съд, като оправдава подс. С. Ц. М. за това на 12.04.2018 г. в недвижим имот в местността „име“, обл. Монтана да е държал 38 броя патрони калибър 8х57мм. марка „марка“. ОСТАВЯ В СИЛА присъда в останалата й част . Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.