Р Е Ш Е Н И Е N 283 София ,30.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 648 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 339 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 648 от 2011 на Върховния касационен съд, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2452 от 22.07.2008 г . постановено по гр.д. № 7683 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. иск за ревандикиране на реална част от 298 кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №.... по ПНИ на м. “Д. чешма”, землището на [населено място]. В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по процесуалния въпрос, произтичащ от задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване , както и да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Поставен е и въпроса към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал. На последно място се поставя и въпроса при спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ. По поставените въпроси касаторите считат, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представят решения , постановени от състави на ВКС. Ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. не са взели становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. В. съд се е произнесъл повторно след като ВКС, Първо гражданско отделение се е произнесъл с решение № 63/10 от 21.01.2010 г.по гр.д. № 1350 по описа за 2009 г. , с което е отменил предходното решение на Варненския окръжен съд и е дал указания по приложението на закона, посочвайки ,че . предявеният иск е установителен- по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с § 4к, ал.8, т.1, пр.2 ЗСПЗЗ. Позитивното решение по него би било основание за изменение на плана за новообразуваните имоти. В това отменително решение е посочено че в осъдителната си част иска е преждевременно заведен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Варненския окръжен съд се е произнесъл по иск по чл.108 ЗС, предявен от П. Г. П. , С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. , Т. И. Д. срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. за реална част от 298 кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №.... по ПНИ на м. “Д. чешма”, землището на В., [населено място]. Варненския окръжен съд е разгледал иска така както е подържан от ищците – касатори . С молба вх. № 25684 от 9.07.2010 г. въззивника П. Г. П. е уточнил претенцията и е поискал доказателства, включително назначаването на техническа експертиза за изследване на идентичността на имота, предоставен на ответниците с ПМС № 76 с този, който са заплатили по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е заявил, че желае да се съберат доказателства относно фактическата власт върху имота. О. подържа, че ответниците са във владение на имота и че те са придобили собствеността върху него по силата на земеделска реституция. В. съд е посочил, че в случая е налице конкуренция на права , като законодателят е дал приоритет на ползувателите , при осъществяването на определени условия да станат собственици на терен от 600 кв.м. върху който им е било учредено право на ползване. Първият въпрос на който е отговорил е за правото на собственост на ищците, които подържат, че са го придобили по наследство от Д. Г. М., починала на 22.04.1977 /у-ние за наследници №....от ..... г./ г. и земеделска реституция, осъществена с т.2 от решение № 544 от 17.08.1998 г. на ПК, гр.”В.” в реални граници. Д. М. е станала собственик по силата на наследствено правоотношение от баща си Г. И. , който го е притежавал с н.а. от ..... г. и е починал на 17.02.1931 г. оставяйки 7 низходящи наследници/у-ние № .... от .... г./. Ответниците Й. Г. Й. и С.И. Й. са собственици на претендираната реална част от 298 кв.м. от недвижим имот, представляващ ПИ №.... по ПНИ на м. “Д. чешма” ,землището на В., [населено място] по силата на сделка, осъществена с н.а. № .., т...., н.д. № .... от .... г. с Г. З. Г. и неговата съпруга А. М. Г.. П. им Г. З. Г. от своя страна е получил правото на ползване върху имота по силата на 76 ПМС, документирано с представеното удостоверение № ..... от .... г. Със строително разрешение е изградил сграда и по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е заплатил стойността на земята. По този начин е придобил правото на собственост. Сградата, която е била изградена към 1.03.1991 г. е била сезонна постройка, реализирана въз основа на строително разрешение №.... от ...... г. В. съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили с представените две решения на органа по поземлена собственост. При обсъждането на заявената конкуренция на права и намерил, че ответниците са собственици, придобили собствеността чрез трансформация на правото на ползване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касираното решение доказателствата са обсъдени съобразно изискването на чл.12 ГПК. Освен това правилно е приложената хипотезата на чл.17, ал.2 ГПК като Варненския окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ , тъй като ответниците, които са станали собственици чрез трансформация на правото на ползване, предоставено им с Постановление на МС № 76 в право на собственост. По делото е било установено правото на собственост на ответниците, поради което и иска правилно е отхвърлен на заявеното основание- ревандикация на недвижим имот. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: