О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 София, 20.01.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: НИКОЛА ХИТРОВ Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч.т.д. № 4564/2013 г. Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 19585 от 22.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 13387/2013 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава разпореждане от 04.09.2013 г. на Софийски районен съд по гр.д.№ 35098/2013 г. на Софийски районен съд. С последното се отхвърля като неоснователно заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т.5 ГПК във вр. с чл. 418, ал.1 ГПК срещу [фирма], за предаване на движима вещ, въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за финансов лизинг. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и издаване на заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417, т.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на т.1, т.2 и т. 3 от чл. 280, ал.1 ГПК. Като релевантен за изхода на делото се поставя въпросът за правото на кредитора да търси защита по реда на чл. 417, т.5 ГПК на основание извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг относно връщането на отдадените на лизинг вещи, когато договорът за лизинг е прекратен. Във връзка с така поставения въпрос жалбоподателят визира противоречие с определение № 622 от 11.07.2012 г. по ч.т.д.№ 128/2012 г. на ВКС, II т.о., като се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По поставения въпрос се цитира и противоречива практика на съдилищата по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, за които обаче няма данни да са влезли в законна сила и поради това не следва да се вземат под внимание. След преценка на доказателствата по делото, бе установено, че по релевантния за изхода на делото въпрос мотивите на атакувания съдебен акт на Софийски градски съд са в противоречие с горецитираното определение на ВКС. Поради това, в настоящия случай касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС изцяло възприема становището, застъпено в определение № 622 от 11.07.2012 г. по ч.т.д.№ 128/2012 г. на ВКС, II т.о. Съгласно него, кредиторът по договор за лизинг има право да търси защита по реда на чл. 417, т.5 ГПК на основание извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг относно връщането на отдадени на лизинг вещи, когато договорът за лизинг е прекратен. Подлежащото на изпълнение вземане за връщане на отдадената на лизинг вещ трябва да е удостоверено от извлечението от регистъра на особените залози и вписания договор за лизинг, а ако според тях изискуемостта за връщане на отдадената на лизинг вещ е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, включително от прекратяване на договора за лизинг поради неплащане на лизингови вноски, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. В конкретния случай са приложени удостоверение № 694939/25.07.2013 г. и опис № 604938/25.07.2013 г., издадени от Централния регистър на особените залози, както и договор за финансов лизинг на оборудване № 1681/О/03.06.2008 г. и общи условия към него, които са редовни от външна страна, но не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. Съгласно общите условия към приложения договор за финансов лизинг, при неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски по т. 14.2, съгл. т. 15.2 лизингодателят може да прекрати лизинговия договор като изпрати предизвестие до лизингополучателя. Към заявлението е приложено т. нар. нотариално уведомление от 24.07.2013 г., което е надлежно връчено на 02.08.2013 г. В него изрично е посочено прекратяването на договор за финансов лизинг на оборудване № 1681/О/03.06.2008 г., съгласно т. 15.2 във вр. с т. 14.2 от общите условия, като на основание т. 16.1 от общите условия се изисква връщане на следната лизингова вещ: самоиздигащ се хидравличен кран POTAIN, модел IGO 32- 1 бр., сериен номер 410965. С оглед приложените доказателства, следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т.5 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и обжалваното определение на Софийски градски съд следва да бъде отменено. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 т.5 ГПК, включително за направените разноски в трите съдебни инстанции, както и на изпълнителен лист. Съставянето на самата заповед е от компетентността на Софийски районен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19585 от 22.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 13387/2013 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 19585 от 22.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 13387/2013 г. на Софийски градски съд. Да се издаде заповед за незабавно изпълнение по заявлението по чл. 417 т.5 ГПК, включително за направените разноски в трите съдебни инстанции, както и изпълнителен лист. Изпраща делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.