О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 552   София,  01.10.2009 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. № 500/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Г. от гр. М., Област Русе против определение № 805 от 23.05.2008г. по ч. т. д. № 445/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд определение № 1* от 28.01.2008 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 3 530.41 лв. - служебно начислена от ответника “Е” ЕАД - Център за обслужване на клиенти - Русе”, гр. Р.. В депозираното по делото съгласно изрично дадените му указания в разпореждане № 3* от 19.08.2008 г. допълнение към частната касационна жалба вх. № 3* от 05.09.2008 г. са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че процесуалноправният въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на служебно начислената от ответното дружество сума за електрическа енергия е въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед съществуващата за ответника възможност при неплащане на неоснователно претендираната сума да преустанови подаването на електрическа енергия без изобщо да се стигне до изпълнително производство, в което потребителят би могъл да защити правата си по съдебен ред. Със същите доводи е обосновано и наличието на правен интерес от предявяването на иска. Поради това, частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационна жалба - “Е” ЕАД - Център за обслужване на клиенти - Русе”, гр. Р.. - поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание, а по същество - моли за оставянето на частната касационна жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 22.06.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.   По допускането на касационното обжалване:.   Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допускането на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът за наличието на правен интерес при предявен установителен иск е от решаващо значение за изхода на спора, тъй като обуславя допустимостта на самото производство. Следователно, осъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос съществува противоречива съдебна практика, в т. ч. и на касационната инстанция, което обосновава приложимостта на цитираната разпоредба.   По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по съображения, че такъв би бил допустим само при предприето срещу длъжника принудително изпълнение за претендираната в исковата молба сума, каквото в случая не е налице. Определението е неправилно. Безспорно, задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск, съгласно изричната разпоредба на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е наличието на правен интерес. Това императивно изискване в случая е спазено. За ищеца И. Й. Г. съществува правен интерес да установи, че не дължи служебно начислената от ответното търговско дружество сума за доставена електрическа енергия, тъй като отказът да плати същата има за последица преустановяване подаването на електрическа енергия и съответно прекратяване на създаденото между страните правоотношение. С оглед спецификата на правоотношението по доставка на електрическа енергия, обусловена от предмета на същото и от монополното положение на ответника като доставчик на електрическа енергия, следва да се приеме, че установяването дали съществува или не претендираното от доставчика вземане е пряко свързано със съществуването на самото правоотношение и поради това предявеният иск се явява допустим. Не може да бъде споделено застъпеното от въззивния съд становище, че правната защита на потребителя на електрическа енергия следва да се осъществи в рамките на изпълнителното производство, тъй като с оглед приетите от ответното дружество Общи условия за доставка на електрическа енергия, преустановяването на подаване на електрическа енергия и прекратяването на правоотношението по доставка на такава не е в зависимост от започването на принудително изпълнение за събиране на спорната сума, в рамките на което потребителят би могъл да реализира правата си по съдебен ред. В посочения смисъл са и постановените по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. актове на Върховен касационен съд - определение № 311 от 26.05.2009 г. по ч. т. д. № 272/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 326 от 08.06.2009 г. по ч. т. д. № 213/2008 г. на І т. о. По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 805 от 23.05.2008г. по ч. т. д. № 445/2008 г. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 805 от 23.05.2008г. по ч. т. д. № 445/2008 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: