Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 20 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №711 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. И. Н. срещу решение 28 от 18.03.2015 г., постановено по ВНОХД №354/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново. С присъда №46, постановена на 03.12.2014 г. по НОХД №647/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Русе, подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че на 05.04.2012 г. в [населено място], разпространил чрез интернет, посредством компютърна програма за социално общуване „Скайп“ порнографски материал, като на основание чл.159, ал.2 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 1 000 лева. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата и място, при условията на продължавано престъпление- на три пъти осъществил достъп до компютърни данни в електронна пощенска кутия, в профили на компютърни програми за социално общуване „Скайп“ и „Фейсбук“ без разрешения на титуляря им- Г. И. В., когато се изисква такова, като основание чл.319а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата и място, без разрешение на Г. И. В., което ползва компютърна система- сървър на програмата за социално общуване „Скайп“, променил компютърни данни- парола за достъп на профила, като на основание чл.319б, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия Н. е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението, на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 1 000 лева. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 795 лева. С въззивно решение №28 от 18.03.2015 г., постановено по ВНОХД №354/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново е изменена постановената първоинстанционна присъда, като на основание чл.55, ал.2, б.“б“ и ал.3 НК е заменено наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“, определени са пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца и е отменено наложеното наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Първоинстанционният съдебен акт е изменен и в частта му, с която на подсъдимия е определено едно общо най- тежко наказание, като то е заменено от „лишаване от свобода“ на „пробация“ и са определени пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба се сочат всички касационни основания, като се твърди, че осъдителните съдебни актове почиват на предположения, като липсват доказателства, които да свързват подсъдимия с инкриминираните действия. Моли се да бъде отчетено това, че в помещението, от което се твърди, че са извършени престъпленията имат достъп и други лица, извън Н. и липсват доказателства той да е автор на престъпленията. Оспорват се и показанията на свидетелката С., като се твърди, че тя е заинтересована от изхода на делото и осъдителната присъда не може да почива на тях. Тези оплаквания жалбоподателят приема за относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи оставянето без уважение на молбата за назначаване на повторна съдебно- техническа експертиза. Твърди се, че са налице съществени съмнения в правилността на приетата експертиза. Поддържа се, че експертът, които е изготвил експертизата е служител на МВР и в хода на съдебното следствие и имал услужливо поведение към обвинителната теза. Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наложените наказания, като се твърди, че същите неправилно са наложени за неосъществени от подсъдимия инкриминирани деяния. С касационната жалба се моли подсъдимият Н. да бъде оправдан. В хода на касационното производство подсъдимият и неговия защитник не взимат участие. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден. Поддържа, че правилно са били ценени доказателствените материали и те доказват по несъмнен и категоричен начин авторството на Н.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са анализирани правилно и въз основа на тях вярно са установени релевантните за изхода на производството факти. Правилно решаващите съдилища са ценили показанията на свидетелите В., С. и Д., от които се установява, че подсъдимият е притежавал видеофайлове, на които е заснел моменти от интимния си живот със свидетелката В. и същите са се намирали в неговия компютър. От показанията на тези свидетели се установява и това, че той е знаел паролата за достъп до профилите на В. в социалните мрежи „Фейсбук“ и системата за социално общуване „Скайп“. Пак от тези доказателствени източници се установява и това, че именно Н. първоначално е заплашил В., че ще изпрати посочените по- горе видеофайлове на майка и и брат й, а впоследствие е осъществил заплахата си, като е изпратил един от тези файлове на свидетелката С.. Касационната инстанция категорично не споделя оплакването на защитата, че постановените осъдителни съдебни актове почиват на предположения. Показанията на посочените по- горе свидетели се подкрепят от други доказателствени източници, в това число приетите по делото технически експертизи, приложените разпечатки от проведена кореспонденция между подсъдимия и В. и писмените доказателства, установяващи мястото и времето на извършване на действията (промяна на пароли и изпращане на файл). По несъмнен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е знаел паролите за достъп до профилите на свидетелката В., няколкократно ги е променял, като по този начин я е лишавал от достъп и впоследствие отново и е предоставял съответната парола. Установено е и това, че той е демонстрирал намерение да изпрати на близките и файл със заснета интимна сцена, както и когато това е направено, мястото на извършване на действието е IP електронен адрес в жилището на подсъдимия Н.. Съвкупният анализ на тези доказателствени източници сочи на извод, че извършването на престъпленията е установено по несъмнен и категоричен начин и техен извършител е именно Н.. Не може да бъде споделено оплакването, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелката С. и същата е била заинтересована от изхода на делото. Действително тя е сезирала органите на полицията за извършените престъпления, но това е естествено с оглед на това, че тя е получила изпратения от подсъдимия файл. Нейната заинтересованост от изхода на производството не може да бъде основание да не бъдат ценени показанията й, още повече същите са съответстват изцяло на тези на свидетелката Д., която няма основание да бъде преценена като заинтересована. Показанията и се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства и експертизи, които свързват именно подсъдимия и използвания от него компютър с инкриминираните деяния. Касационната инстанция прие, че правилно са кредитирани заключенията на приетите по делото технически експертизи, като вярно решаващите съдилища са преценили, че не са били налице предпоставки те да бъдат повторно извършени. Това, че експертът, които ги е изготвил е полицейски служител не е и не може да бъде основание той да бъде преценен като некомпетентен или заинтересован от изхода на производството. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че тези заключения се потвърждават и от останалите доказателствени източници и конкретно от показанията на свидетелите С. и В.. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност. По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание: В касационната жалба не са направени конкретни оплаквания, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В настоящото производство касационният съд не е обвързан със служебно начало (по отношение на тези касационни основания) и съгласно разпоредбата на чл.347 НПК е ограничен в рамките на релевираните с жалбата оплаквания. Доколкото с жалбата се оспорват постановените съдебни актове по отношение на правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложените на подсъдимия наказания само на плоскостта на недоказаност на обвинението и предвид отразеното по- горе, съдът приема, че не следва да излага пространни мотиви във връзка с тези касационни основания. Единствено следва да бъде посочено това, че от правилно установените факти съдът законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.159, ал.2 НК, по чл.319а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.319б, ал.1 НК, както и отмереното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК. Същото настоящият състав преценява като неоправдано снизходително, предвид обществената опасност на извършените конкретни престъпления, начина на тяхното осъществяване и настъпилите вредни последици. Доколкото липсва касационен протест липсва и основание да бъде обсъждана възможността за неговото изменение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение 28 от 18.03.2015 г., постановено по ВНОХД №354/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.