8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
[населено място] ,12,01,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември ,през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
с участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2989 / 2013 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „ Р. 8 - Д.С. „ против решение № 90 / 14.02.2013 год. по т.д.№ 1575 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав, с което е потвърдено решение № 517 / 29.08.2012 год. на Пловдивски окръжен съд, постановено по т.д.№ 249 / 2010 год. , в частта,в която касаторът е осъден да заплати на У. [фирма] сумата от 16 740 лева, представляваща дължима наемна цена по договор за наем от 03.01.2007 год.,за целия срок на договора - 36 месеца, ведно със законната лихва върху същата от завеждането на исковата молба - 15.04.2010 год.,както и сумата от 45 439,80 лв.– неустойка за забава,на основание чл.92 ал.1 ЗЗД.Касаторката твърди недопустимост на съдебния акт, поради наличие на основание за отвод на член на постановилия го състав.Оспорва правилността на решението,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.301 ТЗ, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразени, релевантни към възраженията на ответницата доказателства.Счита,че съдът е приложил неправилно нормата на чл.301 ТЗ към процесния спор,вкл. предвид неправилно квалифициране сделката като търговска.Изрично се твърди,че изводът за обвързаност на ответницата с договора за наем за конкретния имот не се обосновава от доказателствата,от които е неустановима идентичност между действително доказаните за ползвани от ответницата обекти и терена – предмет на договора за наем от 03.01.2007 година.
Ответната страна - У. [фирма]- оспорва касационната жалба,като счита ирелевантен факта на идентичността между ползваните от ответницата терени,съответно застроени, и терена – обект на процесния договор.Намира законосъобразни и обосновани изводите на съда, че сключеният договор е търговска сделка , на основание чл. 286 ал.1 ТЗ ,предвид предназначението на терена и фактическото му ползване – за магазин,в съответствие с упражнявания от търговеца ЕТ „Р. 8 – Д. С. предмет на дейност,както и относно обвързаността на ответницата с наемния договор, на основание чл.301 ТЗ.
С определение № 307/ 15.04.2014 год. касационното обжалване е допуснато по въпроса - „ относно предпоставките за прилагане чл.301 ТЗ и обвързване страната с неподписан от нея договор, сключен от трето лице,без представителна власт,в условията на проведена конкурсна процедура, инициирана от самата страна и за чието финализиране чрез необходимо сключване на договор, в качеството й на спечелила търга, същата е в известност„ – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 57 от 07.06.2011 год. по т.д.№ 546 / 2010 год. на І т.о. ВКС. Извеждайки узнаване за сключената сделка от факта на участие на ответницата, вкл. спечелване от същата на обявения от насрещната страна конкурс,за отдаване под наем обособена част от недвижим имот,съгласно чл.16 ал. 5 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала,въззивният съд е обосновал,на основание чл.301 ТЗ, обвързаност на ответницата с договора,сключен от нейно име,но от трето лице,без представителна власт,с което действие е завършен сложния фактически състав по възникването на наемно правоотношение за имота.Отговорът на въпроса предпоставя преценка допустимо ли е приложението на чл.301 ТЗ,изхождайки от знание на действия,предхождащи сключването на самата спорна сделка,макар относими към елементи от сложен фактически състав по възникване на спорното правоотношение.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК , съобразно доводите и възраженията на страните намира следното :
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД от У. [фирма] против [фирма], за дължима наемна цена по сключен , в резултат на обявен от ищеца конкурс , договор за наем от 03.01.2007 год. , за периода до 03.01.2010 год. / пълния срок на договора /,както и за неустойка за забава в издължаването на наемната цена,на основание раздел VІІ,т.7.1 от същия.Ответницата – настоящ касатор се е защитавала с възраженията, че не е подписала договора за наем,предвид междувременно узнато непритежаване право на собственост на наемодателя върху терена,респ.общинска собственост върху същия,поради което твърди и нищожността му.Обстоятелството, че положеният за наемател подпис не е нейн е потвърдено от тройна съдебно - графологична експертиза.Единична експертиза установява, че подписът е на сина й Р. С..Паралелно ответницата противопоставя и твърдение,че не е ползвала терена - обект на договора за наем,сочейки го с идентификатор 56784.510.84,а е ползвала терен с идентификатор 56784.510.9506, в който са разположени стопанисваните от нея търговски обекти - постройки с идентификатори 56784.510.9506.4 и 56784.510.9506.6, за което представя извадка от кадастрален регистър на недвижими имоти / стр.45 по номерацията на първоинстанционното дело / .
Въззивният съд законосъобразно е мотивирал търговски характер на договора за наем, предвид качеството търговец на двете страни , регистрирания от ответницата предмет на дейност - търговия със стоки на едро и дребно и обекта на сключения договор - терен за разполагане на магазин, следователно за осъществяване на търговска дейност – чл.286 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 т.1 ТЗ.Поради това приложението на чл.301 ТЗ е принципно обосновано. Тъй като безспорно ответницата е участвала в обявения конкурс за отдаване обекта под наем,вкл. спечелила същия , съдът е приел, че тя следва да се счита узнала сключването на договора, като подписан от сина й,с който живеят в едно домакинство и спрямо който момент / подписването му / не се е противопоставила „ веднага„,поради което същият я обвързва, на основание чл.301 ТЗ.
Приложението на чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти,от които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията, извършени от негово име, но без представителна власт,и не се е противопоставил на същите веднага след узнаването.Предмета на доказваното знание е за факта на сключването, респ. извършването на съответното действие и следователно доказателствата за узнаването не биха могли да са свързани с осъществяването на факти,предхождащи факта на сключването на сделката,респ. извършването на действието без представителна власт. Такива факти са демонстрирано мълчаливо последващо одобрение на сделката или действията,извършени без представителна власт / изричното им потвърждаване не предполага приложението на чл.301 ТЗ /, манифестиране на намерение за ползване от целения със сделката правен резултат / реш.№ 89 от 12.06.2013 год. по т.д.№ 431 / 2012 год. на ІІ т.о. ВКС /, упражняването на права и изпълнението на задължения по сключената сделка,за което е налице изобилна и непротиворечива задължителна съдебна практика по приложението на чл.301 ТЗ при осчетоводяване на фактура за задължаване към противната страна,в съответствие с основанието и предмета на сключената без представителна власт сделка и ползване на данъчен кредит от ненадлежно представляваната страна / реш. № 42 по т.д.№ 593 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш. № 44 по т.д.№ 447 / 2008 год. на ІІ т.о. , реш.№ 46 по т.д.№ 454 / 2008 год. на ІІ т.о., реш. 109 по т.д.№ 465 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 228 по т.д.№ 3697 / 2013 год. на І т.о. , реш.№ 202 по т.д.№ 87 / 2011 год. на ІІ т.о., реш.№ 166 по т.д.№ 991 / 2009 г од. На ІІ т.о. , реш.№ 96 по т.д.№ 380 / 2008 год. на І т.о. ВКС и др. /.С оглед конкретното основание на договора – за наем – такива факти са и ползването на имота и заплащането на наемната цена / така реш. № 57 от 07.06.2011 год. по т.д.№ 546 / 2010 год. на І т.о.на ВКС /.Участието на страната в конкурсна процедура,в резултат на която е сключен конкретния договор,не е достатъчно основание за приложението на чл.301 ТЗ,без наличието на доказателства от рода на преждепосочените,за последващо обективно узнаване факта на сключването на договора,завършващ сложния фактически състав по възникване на правоотношението , вкл. на относимото към предмета на спора съдържание на договора / в случая касаещо и знание за конкретната неустоечна клауза /.Участието в конкурсната процедура не доказва само по себе си знание за задължителното й приключване с договор,сключен със спечелилата конкурса страна,доколкото и до финализиране на сложния фактически състав по възникване на правоотношението,същата разполага с правото да се откаже,евентуално понасяйки негативни последици от отказа си.Няма логична възможност действия предхождащи сключването да доказват узнаване на самото сключване, дори в качеството им на последователно осъществяващи се елементи от сложен фактически състав,ако не биха били съпътствани с доказателства и за факти,свидетелстващи узнаване на завършването му.Следователно и в отговор на правния въпрос настоящият състав намира за необходимо да обобщи следното: Съобразимите факти,в доказване узнаването от страната за сключена без нейно знание и съгласие сделка,с оглед прилагане правните последици на чл.301 ТЗ,логично са винаги последващи,а не предхождащи сключването на спорната сделка,респ. извършването на съответното действие без представителна власт.Приложението на чл.301 ТЗ не може да се обоснове с доказателства за действия на страната,предхождащи сключването на самата спорна сделка,макар относими към елементи от сложния фактически състав по възникване на спорното правоотношение, неизчерпващ се със същите тези елементи.При липсата на изрично въведена от закона презумпция,родството между субектите – формална страна по сделката и сключил сделката от чуждо име без представителна власт,не предпоставя узнаването й , по смисъла на чл.301 ТЗ.
С оглед отговора на правния въпрос и по същество на касационната жалба настоящият състав намира следното :
Основанието за отвод на член от състава, постановил решението , по начало не е основание за нищожност или недопустимост на решението, съгласно задължителните указания на ТР 13 / 1976 год. на ОСГК на ВС и ППВС № 1 / 1985 год. / в същия смисъл съображения в решение по гр.д.№ 580 / 2012 год. на ІV г.о. на ВКС/, а следва да се коментира в аспект на евентуална неправилност.При това родството между съдии, участвали в постановяването на съдебни актове по спорове между едни и същи страни,но по различни дела,с неблагоприятен за една и съща страна резултат,не обосновава еднозначно извод за пристрастност, по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
При постановяване на решението въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като противно на задължението по чл.236 ал.2 вр. с чл.269 пр. второ ГПК не е разгледал и изложил мотиви по всички релевантни доводи във въззивната жалба . Съвкупно с неправилното приложение на нормата на чл.301 ТЗ,този пропуск е довел до постановяването на неправилно и необосновано решение,поради следното :
Фактът на сключването на договора от сина на ответницата ,вкл. инициирането от нея самата и участието й в конкурсната процедура , обявена за отдаване под наем на процесния терен, както се обоснова по-горе,не доказва знанието й за сключването на наемния договор за обекта , индивидуализиран в договора като терен за магазин от 128 кв.м., част от поземлен имот № 84 , кв. 2 , парк „ Отдих и култура – юг „ [населено място], за който е отреден парцел първи – комплекс ВМИ , със заповед № РД – 02-14-2113/ 11.12.2000 год..Самият ищец се позовава както на обективно узнаване от ответницата на факта на сключването на договора,с отправената от него нотариална покана изх.№ 4269 / 21.12.2009 год. на Нотариус Сл.Попов /стр.19 по номерацията на І –инст. дело/,така и на действия,съставляващи упражняване на права и изпълнение на задължения по сключения договор за наем,манифестиращи знание и съгласие с правните му последици.Като такива факти ищецът изтъква: ползването на терена от ответницата в процесния период 03.01.2007 год. – 03.01.2010 год. – за което са ангажирани свидетелски показания,представя се документ,изходящ от ответницата – възражение”,изготвено във връзка с водено между страните гр.д № 4872 / 2010 год. на Пловдивски районен съд/стр.164 / и фактури, за заплащани разходи по ползвана за обекта електроенергия.
Противно на изложеното в отговора на правния въпрос,въззивният съд не е разгледал така наведените от ищеца факти в обосноваване приложението на чл.301 ТЗ,а единствено в обосноваване „ влизане на договора за наем в сила”,с оглед изричната разпоредба на чл.3.2 от същия. Според тази клауза „ договорът за наем влиза в сила от датата на подписване протокол за предаване ползването на обекта „ , какъвто действително не се установява съставен и на който факт ответницата изрично акцентира във връзка с възражението си,че не е ползвала имота,кумулативно с възражението,че фактически ползваните от нея терени / доколкото въззивният съд се е позовал на факта на ползване на терена в период и преди конкурсната процедура / не са идентични с процесния. Разгледани адекватно, в обосноваване приложението на чл. 301 ТЗ, тези факти се явяват недоказани , поради следното :
Нотариалната покана за заплащане на дължимия наем не е реално връчена на ответницата - търговец, а с прилагане фикцията за връчване по чл.50 ЗННД вр. с чл.47 ал.5 ГПК.Последици от това фингирано връчване,обаче, не могат да се разпрострат и до презумиране факта на узнаване съдържанието на нотариалната покана,противно на хипотезиса на нормата на чл.301 ТЗ,изискващ обективно,реално узнаване факта на сключването,респ. на извършването на действие без представителна власт,за да би се счело,че неизявяването на противопоставяне е резултат от действително формирана воля за приемане на правните последици. Противното означава да се приложи презумпция въз основа на фикция , в директно противоречие с предпоставките на самата презумпция.
Представените по делото фактури не установяват разплащането на разходи по ползвана електроенергия за процесния обект – същият не е индивидуализиран в самите фактури, а ответницата изрично е възразила и ищецът не е оспорил ,че същата ползва и други обекти, електроенергията за които разплаща чрез ищеца .В подкрепа на последното са договор за наем от 01.12.2000 год. и анекси към същия,сключени между страните , индивидуализацията на наетия обект в които,обаче,не позволява установяване идентичност с процесния.Не е оспорено и възражението й, че ползва обекти с идентификационни номера № 56784.510.9506.4 и № 56784.510.9506.6, различни от процесния.Отделно от това, представените фактури са за незначителен период от края на общия период на задължението по чл.232 ал.2 ЗЗД – считано от м.август 2009 год. вкл. насетне и продължават за период значително след срока на договора - 03.01.2010 година.
За установяване фактическо ползване на обекта е разпитан свидетел на ищеца – юрисконсулт Б. И. Л.,чиито показания и без резервата на чл.172 ГПК не установяват преки, обективни възприятия на лицето относно факта на ползване на процесния терен, отреден за магазин.Свидетелят сочи,че работи в дружеството–ищец от година.Спрямо датата на разпита това предполага възможно свидетелстване за факти след 24.11.2009 год., т.е. само за последния месец от периода на договора.По начало свидетелят заявява възприети чрез други лица факти относно ползването на обекта, при това не за „ магазин „,а за „складова площ”,каквато ответницата признава,че стопанисва,но индивидуализираща се с идентификатор № 56784.510.9506.6, в имот с идентификатор № 56784.510.9506.Свидетелят не е индивидуализирал ползвания от ответницата обект по друг начин, позволяващ установяване на идентичност с процесния.Не само с оглед съдържанието си,но и като изолирани и неподкрепени с друг доказателствен материал,показанията на св.Л. не установяват факта на осъществено след сключването на договора ползване на процесния терен,доколкото не е установена идентичност на същия,като част от имот с идентификатор № 56784.510.9506, терени от който ответницата признава,че ползва.
Визираното „възражение„ /стр.164 / в съдържанието си не установява знание на автора - ответницата - за конкретното наемно правоотношение и не е достатъчно индивидуализирано, за да би било отнесено като признание за ползването на процесния терен. Напротив, изрично авторката му сочи обстоятелството, че всички ползвани от нея обекти са в имот с идентификатор № 56784.510.9506 – общинска собственост, потвърдено в изходящи от [община] документи,които ищецът не е оспорил / удостоверение изх.№ 2-7000-252 / 21.05.2013 г. и докладна записка изх. № 20001- 207/18.03.2010 год./, като в отговора на исковата молба изрично твърди,че процесният терен се намира в напълно различен имот,с идентификатор № 56784.510.84,посочен като съсобствен между Д. и ищцовото дружество,в писмо на О. администрация – П.,изх.№ИГ–0031,0032 от 09.11.2010 год.,т.е.очевидно съществуващ.По-важното е,обаче, че със самото „ възражение „, което ищецът желае да ползва като доказателство за узнаването на договора , ответницата се е противопоставила изрично на същия и следователно не е налице втората кумулативна предпоставка за прилагането на чл. 301 ТЗ.
Следователно,липсват установени по делото факти,позволяващи прилагането на чл.301 ТЗ.Липсата на доказателства за идентичност между действително ползван в срока на договора за наем от ответницата терен с процесния,тежестта за което,за да би се ползвал от презумпцията на чл.301ТЗ,и без изрично възражение на ответницата носи ищеца, изключва възможността за прилагане на разпоредбата.Нещо повече : дори да би било установено ползване на процесния терен и разплащане наемна цена за същия , в съответствие с посочената в договора,тези факти не биха били достатъчни за уважаване претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД . Приложението на чл.301 ТЗ предпоставя доказване узнаването на сделката,с всички съществени или несъществени елементи,определящи за обхвата на претендираната от страната,срещу която се противопоставят правните последици на разпоредбата,отговорност.Докато наемната цена е определена с офертата на самата страна в конкурсната процедура,то неустоечната клауза не е доказано оферирана от ответницата,нито доведена до знанието й в хода на същата процедура,като задължителна клауза на бъдещия договор,със съдържанието,с което е била включена в него.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да възмезди понесените от ответницата разноски за всички инстанции, както следва : 2 302 лв. за първа инстанция , 1 343,60 лв. за въззивна / държавна такса от 1 243,60 лева и 100 лв. доказано заплатено адвокатско възнаграждение / и 2 500 лева за касационна инстанция .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,на основание чл. 293 ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 90 / 14.02.2013 год. по т.д.№ 1575 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І-ви състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените в кумулативно обективно съединение от У. [фирма] против Е. търговец „Р. 8 – Д. С.„ искове с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД , за сумата от 16 740 лева и с правно основание чл. 92 ал.1 ЗЗД – за сумата от 45 439,80 лева.
ОСЪЖДА У. [фирма] да заплати на ЕТ „ Р. 8 – Д. С. „, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК ,понесените в производството разноски ,както следва : 2 302 лв. за първа, 1 343,60 лева за въззивна и 2 500 лева, за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|