Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 455   гр.София, 03.06.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 241/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 231/ 22.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 241/ 2010 г. по жалба на О. д. на Министерство на вътрешните работи – гр. К. е допуснато до касационно обжалване решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.11.2009 г. по гр.д. № 597/ 2009 г. С въззивното решение е отменено наложеното на М. Г. Т. със заповед от 13.01.2009 г. на директора на ОДМ. Кюстендил дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.192 ал.1 вр. чл.188 т.1 вр. чл.187 т.3 пр.2 алт.2 от КТ. Обжалването е допуснато за да се осигури точното прилагане на закона и развитието на правото, като се даде отговор на въпроса кой се явява работодател на служителите в закритата със ЗИДЗМ. (ДВ бр.69 от 2008 г.) Национална служба „П”, които са работели в областните дирекции на тази служба. Съгласно пар.110 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗМ. от 2008 г., с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения не се прекратяват съгласно чл.123 от КТ. Следователно статутът на работниците и служителите в закритата НСП се урежда както при промяна на работодателя. Въпросът е обаче между кои субекти продължава съществуването си правоотношението. Систематичното място на разпоредбата сочи, че тя се отнася както за М. , който е универсален правоприемник на прекратената НСП, така и за новосъздадените със закона ОДМВР. Пар.108 от ПЗР на ЗИДЗМ. е общата разпоредба, която дава на М. статута на универсален правоприемник на НСП. Пар.109 от ПЗР на с.з. е специална разпоредба – тя казва кои конкретни активи и пасиви на прекратената НСП преминават към новосъздадените ОДМВР. Касае се за тези активи и пасиви, които са били дадени на бившите О. дирекции “П” (ОДП). Макар юридически лица, бившите ОДП са включени в състава на НСП, докато създадените със ЗИДЗМ. ОДМ. не са включени в някоя от главните дирекции на министерството, а са негови самостоятелни основни структури (чл.9 вр. чл.14 от ЗМВР). Следователно идеята на законодателните промени е относителна децентрализация в министерството. Пар.108 и 109 от ЗИДЗМ. не дават изричен отговор на въпроса за трудовите правоотношения на служителите в бившите НСП и ОДП, а доколкото такъв няма и в пар.110 ал.2 от ЗИДМ. , този отговор следва да се извлече тълкувателно. Предвид обстоятелството, че новосъздадените ОДМ. не са включени в състава на някаква друга д. и с оглед идеята за децентрализация, този съдебен състав приема, че трудовите правоотношения на лицата, които са работили в ОДП, преминават към новосъздадените ОДМ. , а не към МВР. Няма разумни основания за тълкуване в противния смисъл, тъй като това би означавало всички служители на ОДМ. , заварени от ЗИДЗМ. , да останат в трудово правоотношение не с дирекцията, а с М. – което не може да се приеме за цел на законодателните промени. Следователно служителите, работещи в бившите ОДП, закрити със ЗИДЗМ. ДВ бр.69 от 2008 г., по силата на пар.110 ал.2 от ПЗР на закона продължават за са в трудово правоотношение със създадените от същия закон ОДМ. , независимо дали НСП е била техен работодател преди влизането на закона в сила. Независимо от така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, като краен резултат обжалваното въззивно решение е правилно. От фактическа страна е установено, че ищцата М е сключила с НСП трудов договор на 11.12.2006 г., по силата на който е трябвало да изпълнява длъжността систем-оператор (национални системи) в ОДП Кюстендил на НСП. С допълнително споразумение от 19.02.2007 г. Т. е преназначена на същата длъжност в група “Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” при сектор “П” в отдел “О” на същата областна дирекция. По силата на ЗИДЗМ. ДВ бр.69 от 2008 г. правоотношението се запазва, въпреки закриването на НСП като юридическо лице, като екс леге работодател на ищцата става новосъздадената със закона ОДМ. Кюстендил. М. Т. продължава да заема същата длъжност. Съгласно типова длъжностна характеристика тя е трябвало да познава нормативната уредба на органите на полицията; да получава, проверява, обработва и въвежда в АИС информация за пътните преводни средства и собственикът им и да предава готовите документи за регистрация. На 26.02.2008 г. М. Т. е обработила заявление № 0* за първоначална регистрация на л.а. Деу Л. на името на В. Г. К. (автомобилът е регистриран с рег. № К* а на 15.04.2008 г. е обработила заявление № 0* за първоначална регистрация на л.а. Деу Л. на името на И. Е. И. (автомобилът е регистриран с рег. № К* П. извършена проверка въз основа на заповед на директора на ОДМ. – Кюстендил рег. № 3721/ 01.12.2008 г. е изготвена справка рег. № 453/ 09.01.2009 г., според която Т. е извършила нарушение при обработката на горепосочените заявления, тъй като документите не са били подадени лично от собственика на МПС или от негов представител. За тези нарушения работодателят е поискал от терзийска обяснения и такива са дадени на 12.01.2009 г., обективирани в протокол рег. № 673 от същата дата. В протокола е отразено саморъчно от служителя, че не е съгласен с наложените му обвинения, че поддържа вече дадените в хода на проверката обяснения и че няма допълнителни такива. На 13.01.2009 г. директорът на ОДМ. Кюстендил е издал заповед рег. № 1* с която е наложил на М. Т. дисциплинарно наказание “забележка” за констатираните нарушения. Неоснователни са доводите, че ищцата не е канена да даде обяснения преди налагане на наказанието. Такива са взети с протокол рег. № 673/ 12.01.2009 г., като обстоятелството че протоколът представлява предварително подготвена бланка не е от значение, щом ищцата го е подписала. Нещо повече – тя саморъчно е посочила в протокола, че няма допълнителни обяснения и е препратила към тези, които е дала в хода на проверката. При това положение не може да се приеме, че са извършени нарушения по чл.193 от КТ. Неоснователни са и доводите за вътрешно противоречие в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочените неправомерни действия на служителката – приемане на заявление за регистрация на МПС и предаване на готовите документи от лице, което не е собственик или представител на собственика, съответстват на посочените законови разпоредби от Наредба № І* за регистрацията, отчета пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Съгласно чл. 4 ал.1 от наредбата собственикът е длъжен лично да представи превозните средства и необходимите документи за регистрацията им, а съгласно чл.5 ал.3 т.2 от наредбата структурните звена на М. са длъжни да проверят достоверността на представените документи и данните на собственика. Не може да има съмнение, че нормативният акт има предвид задължение за съответният служител на М. да провери самоличността на лицето, представящо МПС и документите и да извърши регистрацията само ако е изпълнено изискването по чл.4 от Наредба № І* Ищцата има задължение да извърши тази проверка по длъжностна характеристика, поради което приемането на документи и регистрацията на МПС, непредставени от собственика, съставляват нарушение именно по цитираните в заповедта текстове от Наредба № І-45. Основателни са обаче доводите на ищцата, че извършването на нарушенията не е доказано по несъмнен начин. Доказателствата за това, събрани в хода на проверката по заповед рег. № 3721/ 01.12.2008 г., не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Те не са събрани по реда, предвиден в ГПК, а фактическите констатации на решаващия съд в исковото съдопроизводство не могат да се базират на доказателства, събрани от друг орган в друго производство. Поради това по делото няма събрани никакви доказателства за това, подписите на „заявител” и „получил” върху заявленията за регистрация на процесните автомобили да не изхождат от В. К. и И. И. Въпросните две лица са разпитани в качеството на свидетели по делото и с показанията си не потвърждават твърденията на работодателя, че не са подали лично тези заявления. В с.з. пред Кюстендилски районен съд от 15.05.2009 г. св. К, на когото е предявено заявление № 081139006174/ 26.02.2008 г., е заявил „...това е моят подпис, находящ се на „заявител” и на „получател”... Не си спомням ... дали съм присъствал на регистрацията ...”. Показанията на този свидетел са единственият източник на преки доказателства за това, какво се е случило при обработката на заявлението от 26.02.2008 г., а те в никакъв случай не дават основание на съда да направи извод, че заявлението не е подадено лично от К. Същото важи и за показанията на св. И, който в с.з. от 15.05.2009 г. е заявил: „Нямам спомени да е регистрирана кола през 2008 г. на мое име, без аз да съм присъствал при регистрацията”. Следователно твърденията на работодателя, че такава регистрация (при която заявлението не е подадено лично от И. ) е извършена от Т. , не се потвърждават от събраните по делото доказателства (доказателствата, събрани в дисциплинарното производство, не могат да се ползват в исковото). И тъй като тежестта на доказване на факта на извършване на дисциплинарното нарушение е за работодателя, то липсата на достатъчно доказателства в тази насока задължава съда да приеме недоказаният факт за неосъществил се. При това положение Т. не е извършила нарушенията, за които е наказана и искът за отмяна на наложеното наказание е основателен. Като резултат обжалваното въззивно решение е правилно, а жалбата на ОДМ. Кюстендил срещу това решение се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на спора касаторът няма право на разноските направени пред касационната инстанция. Ответницата по касация не е поискала възлагане на разходи в тази инстанция и не е доказала извършването на такива, поради което по отговорността за разноски произнасяне не може да има. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд от 12.11.2009 г. по гр.д. № 597/ 2009 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: