Р Е Ш Е Н И Е   № 309   гр.София, .30.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на  дванадесети април   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 327/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. С определение № 662 от 13.07.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.05.2008 год. по гр.дело № 1679/2007 год. по описа на ІІ-Б граждански състав, с което е оставено в сила решение от 12.01.2002 год. по гр.дело № 751/1999 год. на Софийски районен съд, 44 състав за признаване за установено, по иска с правно основание чл.7 във вр. с чл.2, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, предявен от М. Б. , родена на 08.11.1934 год., с постоянен адрес Германия, действаща ч. пълномощника адв. Р със съдебен адрес: гр. С., ул.”М” № 20, срещу П. А. Б. , Д. Ц. Б., М. Ц. Б. и П. Д. Б., всички със съдебен адрес гр. С., ул.”А”, п.30, вх. А, ет.3, ап.19-адв. Бешкова,че сключеният на 15.05.1967 год. между П на ИК на Ленински РНС- Д. В. , от една страна и Ц. Д. Б. , от друга, по реда на ПМС № 246/1958 год., договор за покупко-продажба, с който от последния е закупен следния недвижим имот: гараж, третия, последен, отдясно, с лице към ул.”Ц”, застроен на 18.37 кв.м., кубатура-от 61.97 куб.м., построен през 1949 год., със стоманенобетонна скелетна конструкция, заедно с 0.09% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 504 кв.м., съставляващо парцел ****, от кв.437 по плана на гр. С., м.”Ц”, при граници: от югозапад-ул.”Х”, от югоизток-калкан на сградата на ул.”Х” ,п.41, от северозапад-инж. Григор К. , от североизток- Ц. Ц. , отгоре М. и К. Ц. и отдолу- С. и Й. А. , е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите Д. Ц. Б., М. Ц. Б. и П. Д. Б. , всички от гр. С., представлявани от адвокат С от САК, които го обжалват в срок като считат, че е недопустимо, респ. неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила както и че е необосновано. Допълнително съображения излагат в писмена защита като претендират за направените по делото разноски. Ответниците по касация М. Б. , ч. адвокат Р от САК, Д. ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, София и С. о. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че при условията на обективно и субективно съединяване са предявени искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, а от приложената преписка по продажбата на спорния гараж е видно, че решението за продажбата, взето от председателя на ИК на ЛРНС не е одобрено от председателя на ИК на СГНС, а от заместник председателя, поради което представлява нищожен административен акт – в този смисъл писмо П-83 от 09.05.1967 год. Освен това договорът за продажба от 15.05.1967 год. е подписан за „продавач” със запетая, а липсват данни за изрично упълномощаване, поради което е направен извод, че е нищожен като противоречащ на нормите на ПМС № 246/1958 год./отм./ и Наредбата за неговото приложение. Отчетено е, че с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ ответниците могат да се позовават на придобивна давност след м.ноември 1997 год., но до предявяване на иска през м.ноември 1998 год. не е изтекъл нито 5-годишния, нито 10-годишния давностен срок. Направен е извод, че основанието за продажба е ПМС № 246/1958 год., а не ПДИ/отм./ понеже в чл.29 на същият се визират негодни и излишни основни средства, а ищцата е активно легитимирана по иска на посоченото основание тъй като процесният гараж е отнет от наследодателите й, завзет от държавата и като държавен е продаден на праводателя на ответниците. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон. Видно от представения препис от присъда, издадена на 28.04.1945 год. по н.дело № 10/1945 год. на основание чл.10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, на праводателя на ищцата и неин баща е конфискувано в полза на държавата цялото му движимо и недвижимо имущество, с Указ № 33 на МП, обнародван в „Държавен вестник” , брой 143/1947 год. е лишен от българско поданство, а с акт № 104 от 25.05.1950 год. на горепосочените основания-присъда и указ, е завзет процесния имот от него и съпругата му. За да се уважат предявените искове е необходимо жалбоподателите да докажат, че поради нарушение на закона или използване на служебно положение ответниците не са станали собственици на процесния имот, същият е останал в патримониума на Д. и по силата на реституционния закон ищците са станали собственици на същия, както и факта, че ответниците владеят имота. За да бъде разрешен правният спор е необходимо да се установи приложимият към него закон. По ЗВСОНИ се възстановява правото на собственост върху отчуждени или отнети имоти, за които не е предвиден специален ред за връщането им. Възстановяването става по силата на закона при наличието на определени предпоставки. По ЗАВОИ се връщат имоти на лицата или наследниците на амнистирани за извършени престъпления, както и на лишени от българско гражданство. Този закон предвижда специална хипотеза на възстановяване на имоти, отнети от лица, лишени от българско гражданство. В закона не е направено разграничение на основанието и акта, въз основа на което лицето е лишено от българско гражданство. Следователно този реституционен закон обхваща всички хипотези на възстановяване на имоти, отнети от лица, лишени от българско гражданство. От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил иззет от Л. Ц. Н. и Т. Я. Ц. Същият е бил лишен от българско гражданство по Закона за българското поданство и неговото имущество, както и на съпругата му е конфискувано в полза на Държавата. Действително в реституционния закон се говори само за българско гражданство, а в настоящия случай за българско поданство, но от друга страна следва да се има предвид, че законодателят е визирал целият период от 09.09.1944 год. до 22.05.1989 год. Независимо от законовото основание, на което е извършено лишаването от българско гражданство в конкретния случай, същото е станало в посочения период. Затова настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай следва да се приложи ЗАВОИ. ЗАВОИ предвижда възстановяване на имоти, които към момента на влизане на закона в сила са се намирали в патримониума на държавата. Когато имотите са разрушени, преустроени или продадени е предвиден специален ред за обезщетяване. Законодателят не е предвидил ред за атакуване на сделки с тези имоти, включително и обявяването им за нищожни. Когато имотът е отчужден, както е в настоящия случай, лицето или неговите наследници се обезщетяват парично или с друг равностоен имот. Константната практика на ВКС е, че след като има специален ред за връщане на отнети имоти и според него правоимащите се обезщетяват и в случаите, когато имотът не е собственост на държавата, защита по общия исков ред е недопустима. В процесния случай имотът е бил отчужден от държавата преди реституционните закони. ЗАВОИ не дава възможност за ревизиране на отчуждителната сделка, такава е предвидена само по чл.7 от ЗВСОНИ, но в настоящия случай тя не намира приложение. Следователно законодателят не е предвидил възможност за въздействие в чужда правна сфера, а е регламентирал обезщетяването на лишените от българско гражданство или техни наследници да се реализира по друг начин. Това става ч. писмено искане до съответния общински съвет и по него се развива административна процедура. Следователно настоящият случай не влиза в приложното поле на ЗВСОНИ и чл.7 от същия закон не намира приложение. По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС-той е обусловен от иска с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ. Ищцата не е доказала наличието на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно, че е собственик на процесния имот. Поради това иска следва да се отхвърли. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3, пр.1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени с отхвърляне на исковите претенции. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по спора /касатори/ се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 2 046 лева. По изложените съображения и на основания чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение, постановено на 07.05.2008 год. по в.гр.дело № 1679/2007 год. ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, предявени от М. Б. с постоянен адрес в Германия, Soerser Weg 24, 52070 Aachen срещу Д. Ц. Б., М. Ц. Б. и П. Д. Б., тримата от гр. С. за предаване собствеността и владението на гараж с площ от 16.5 кв.м., находящ се в сградата на ул.”Л” № 53 в гр. С.. ОСЪЖДА М. Б. с постоянен адрес в Германия Soerser Weg 24, 52070 Aachen да заплати на Д. Ц. Б. ЕГН **********, М. Ц. Б. ЕГН ********** и П. Д. Б. ЕГН **********, всички от гр. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 046/две хиляди четиридесет и шест/лева, направени разноски по делото пред всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: