7 Р Е Ш Е Н И Е № 209 София,02.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА ................с участието на прокурора…………..…..................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1248 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 143/28.ІІ.2014 г., постановено по делото е бил допуснат касационен контрол по отношение на атакуваното от столичното [фирма] въззивно решение № 330 на Добричкия ОС, ГК, от 5.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 380/2012 г., като на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК е било спряно - до приключването на образуваното на 11.І.2013 г. тълкувателно дело №2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по въпрос № 10: „От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното пр-во е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./)”. С определение № 242/5.VІІІ.2015 г. по настоящето дело пр-вото е било служебно възобновено, след като на посочения правен въпрос е бил даден отговор с тълкувателното решение в смисъл, че: „Когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.” Със същата точка от това тълкувателно решение е било обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани, страните по спора не са били представлявани. Като съобрази оплакванията по чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК и доводите в тяхна подкрепа, наведени в касационната жалба на [фирма]-София, становището на ответното по касация МЗХ по основателността й, изразено в депозирания по делото негов писмен отговор, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение на Добричкия ОС, Върховният касационен съд приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на отрицателния установителен иск на [фирма] срещу министерство на земеделието и храните с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр. чл. 439 ГПК, въззивната инстанция е приела, че хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.) за прекратяване на изпълнителното пр-во по силата на закона не била налице „и към настоящия момент”: понеже усложнения в развитието му, свързани с отводи на съдебни изпълнители, вкл. и командироването на такива от други съдебни райони, са могли да забавят движението на изпълнителното производство по изп. дело № 1/2004 г. по описа на СИС при РС-Тервел, но те не може да се вменят като виновно поведение /бездействие/ на ответното държавно учреждение взискател. В заключение изпълнителният процес бил висящ до спирането на пр-вото по гр. дело № 487/2011 г. като обезпечителна мярка, а – съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд /на НРБ/ - по време на висящия процес давност не тече. В мотивите към т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. последователно е разграничено, че исковото производство, като динамичен фактически състав, е уредено по различен начин от изпълнителното производство и затова ако ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес /понеже правомощие на решаващият съд е да го движи служебно/, то той, вече в качеството си на взискател, трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителното производство. Възможните проявни форми на тази предписаната от закона активност са: внасяне на съответните такси и разноски за извършване на съответните изпълнителни действия, присъщи на конкретно посочения от него изпълнителен способ, както и като бъде искано повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изп. способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска прилагането на нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд /на НРБ/ следва да се счита изгубило сила. Когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, изп. пр-во се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 (респ. по чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.).Това прекратяване – поради т. нар. „перемпция” – настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С оглед на горните задължителни разяснения следва да се преценяват данните в процесния случай, а именно: С молба вх. № 467/17.ХІІ.2003 г. по описа на съдия-изпълнителя при Районен съд-Тервел МЗ, представлявано по онова време от министъра М. Д., е поискало образуването на изп. дело по издадения му от същия районен съд по ч. гр. дело № 175/2003 г. изпълнителен лист, като в 5 пункта от същата е посочило какви изпълнителни способи следва да бъдат предприети за събирането на тези негови вземания към [фирма]-София. По тази молба е било образувано изп. дело № 1/2004 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при РС-Тервел. С определение № 13/23.І.2004 г. на РС-Тервел по ч. гр. дело № 6/2004 г. това изпълнително дело е било спряно по възражение на длъжника [фирма], но с последващо определение (без номер) на Добричкия ОС, ГК, от 9.ІV.2004 г. по ч. гр. дело № 217/2004 г. първото е било отменено. Констатациите на първостепенния съд са били, че от датата на образуване на изпълнителното дело /10.І.2004 г./, когато на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, са били извършвани изпълнителни действия в различен порядък, „основно през същата 2004 г.”, с изпращане от държавния съдебен изпълнител на запорни съобщения, налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника и други, вкл. и с издадено от него впоследствие, през 2007 г., на постановление за прекратяване на принудителното изпълнение. С влязло в сила решение от 27.ІV.2007 г. на Добричкия ОС по гр. дело № 311/2007 г. обаче, това прекратяване е било отменено. Съответно въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че „следващите действия, извършени от съдебен изпълнител, са от месец март 2010 г.”, но без въобще да е било обсъдено в мотивите й значението на интервала от време между датата 28 април 2007 г. и датата 27 април 2009 г., пред който извършването на изпълнителни действия нито е било искано от М взискател, нито такива са били предприемани от съдебен изпълнител. В обезпечителното пр-во по чл. 389 ГПК, инициирано от настоящия касатор като ищец по отрицателния установителен иск, Тервелският РС е постановил определение № 239/28.ІХ.2011 г. по ч. гр. дело № 487/2011 г., с което като обезпечителна мярка е допуснал спиране на изп. дело № 1/2004 г. За Добричкия ОС това е послужило като основание за решаващия му извод в атакуваното въззивно решение, че изпълнителният процес бил висящ и към датата на издаване на обезпечителната заповед. Този извод е незаконосъобразен и затова не може да бъде споделен. При горните данни по делото и точното съобразяване на т. 10 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/25.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. следва да се констатира, че изп. дело № 1/2004 г. по описа на съдебно-изпълнителната служба на РС-Тервел е било със сигурност прекратено още на датата 27 април 2009 г., тъй като липсват данни след 27.ІV.2007 г. да са били искани от взискателя или предприемани от съответния държавен съдебен изпълнител каквито и да било изпълнителни действия. Общата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече именно от датата двадесет и седми април през две хиляди и седма година и е изтекла на 27.ІV.2012 г., който факт е настъпил в течение на исковия процес по настоящия отрицателен установителен иск пред първата инстанция и затова следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като такъв от значение за спорното право. При този изход на делото в настоящето касационно пр-во и предвид изрично направеното от търговеца касатор искане за това в касационната му жалба, ответното по касация МЗХ ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да му заплати направените разноски за разглеждането на спора в трите съдебни инстанции, възлизащи, според представените в тази насока доказателства, общо на сумата 1 667.33 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 330 на Добричкия ОС, ГК, от 5.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 380/2012 г., както и потвърденото с него първоинстанционно решение № 11/17.ІІ.2012 г. на Тервелския районен съд по гр. д. № 487/2011 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.ЗХ по отрицателния установителен иск на [фирма]-София с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр. чл. 439 ГПК, че по изпълнителен лист от 27.ХІ.2003 г., издаден по ч. гр. дело № 175/2003 г. по описа на РС-Тервел това търговско дружество не дължи на държавното учреждение сума в размер на 14 108.30 лв. (четиринадесет хиляди сто и осем лева и тридесет стотинки), представляваща сбор от неплатена арендна вноска за стопанската 2002-2003 г. по договор за аренда в земеделието, вписан в Службата по вписванията при РС-Тервел под № 35, том ІІ, рег. № 870/24.Х.2002 г., в размер на 12 300.20 лв. (дванадесет хиляди и триста лева и двадесет стотинки) за периода 2.Х.2002 г. – 19.ХІ.2003 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 20.ХІ.2003 г. и до окончателното й изплащане, КАКТО и сумата в размер на 1 808.10 лв. (хиляда осемстотин и осем лева и десет стотинки), представляваща договорна неустойка по същия аренден договор, А СЪЩО и сумата 422 лв. (четиристотин двадесет и два лева), присъдена в полза на държавното учреждение като юрисконсултско възнаграждение по чл. 64, ал. 5, изр. 2-ро ГПК (отм.), ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО НА ТЕЗИ ВЗЕМАНИЯ ПО ДАВНОСТ след издаването на изпълнителния лист на датата 27 април 2012 г. О С Ъ Ж Д А МЗХ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] /ЧРЕЗ неговата областна дирекция „З.”-гр. Добрич, [улица]/ - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК– да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. VІІ, ап. № 120, СУМА в размер на 1 667.33 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки), представляваща сбор от всички направени от търговеца разноски за разглеждане на делото в трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 .