Р Е Ш Е Н И Е № 138 София, 27 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 612/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Е. Г., защитник на подсъдимия С. С., срещу въззивна присъда № 84 от 29.03.2017г., постановена по внохд № 752/17г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен състав. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКС изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за правилни изводите на въззивния съд за доказана съставомерност на деянието, извършено от подсъдимия и в частност на субективната страна на престъплението, което е обусловило и правилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът не е допуснал и процесуални нарушения, поради което пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Адвокат Г., служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира за неправилна присъдата на Софийски градски съд, тъй като по делото безспорно е установено, че няма умисъл в действията на подзащитния й. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият С. С., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 26.09.2016г., постановена по н.о.х.д. №18422/14г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21 състав е признал подсъдимия С. Л. С. за невиновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал. С въззивна присъда № 84 от 29.03.2017г., постановена по в.н.о.х.д. №752/17г., Софийски градски съд, НО, 12 въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия С. С. за виновен в това, че след като е бил осъден с влязло в сила решение - 23.01.2013г., да издържа свои низходящ – дъщеря си С. С., като заплаща месечна издръжка в размер на 150лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно девет месечни вноски за периода 23.01.2013г. до 31.10.2013г., с общ размер 1350лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”В” от НК му е наложил наказание глоба в размер на сто лева. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Престъплението по чл.183 от НК засяга обществените отношения в семейството, като изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд e приел, че от събрания доказателствен материал е установено по безспорен начин наличието на неизпълнение на родителско задължение от страна на подсъдимия за плащане на издръжка спрямо низходящата С. С. в пределите/по време и размер/, очертани в обвинителния акт. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел наличието на субективна съставомерност на деянието, тъй като по делото се установява съзнателно неизпълнение на дължимото задължение, а не наличието на обективна невъзможност затова. Тези изводи Софийски градски съд/СГС/ е направил въз основа на собствен задълбочен анализ на доказателствата, събрани още в рамките на първоинстанционното съдебно следствие. Правилно въззивната инстанция е приела за установено, че подсъдимият към инкриминирания период - 23.01.2013г.- 31.10.2013г. е разполагал с лично движимо и недвижимо имущество върху което не са били наложени възбрани, съответно запори. Безспорно по делото е доказвано, че подсъдимият е притежавал недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], върху който е била наложена възбрана на 17.12.2013г. - близо два месеца след инкриминирания период. Също така е установено, че запорът върху два броя леки автомобили, собственост на подс.С. е бил наложен на 05.11.2014г., което пък е повече от година след инкриминирания период. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по инкриминираното му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алименти, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на СГС за това, че от събраните по делото доказателства не се установява както обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, така и пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка. Подсъдимият освен, че е бил в трудоспособна възраст и е разполагал с възможност да осъществява трудова дейност, за която да получава възнаграждение, е притежавал имущество/както беше посочено по-горе/, с което е могъл да се разпореди изпълни задълженията си по пращане на издръжка. Ето защо, настоящата инстанция намира, че Софийски градски съд е приложил правилно материалния закон, поради което атакувания въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 84 от 29.03.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 752/17г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: