3 . стр. от решение по гр.д. № 4852/2008 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО РЕШЕНИЕ № 687 София, 22 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4852 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Я. окръжен съд от 26.06.2008 г. по гр.д. № 225/2008, с което е отменено решението на Я. районен съд от 26.03.2008 г. по гр.д. № 825/2007, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността в производството по възстановяване на земеделски земи правото на собственост да се доказва с писмени доказателства, които не удостоверяват придобиването на това право. По поставения въпрос едни съдилища приемат, че документите, които не удостоверяват съответното придобивно основание доказват правото на възстановяване само в административното производство, а други съдилища – че те доказват това право и в исковия процес. Правилно е второто разрешение. Когато правото на собственост е предмет на установяване в исково производство, в тежест на претендиращия такова право е да докаже по несъмнен начин своето придобивно основание, т.е. всички елементи на правопораждащия фактически състав. Когато обаче предмет на делото е правото на възстановяване на земеделска земя, законодателят установява в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ особени правила (аналогични на тези по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ) за облекчено доказване, които важат не само в производството по възстановяване пред административния орган по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но и в съдебните производства по 11, ал. 2 и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Възможността за облекчено доказване на правото на възстановяване е установена не според естеството на производството, в което се провежда доказването, а според предмета на делото. Когато предмет на делото е не правото на собственост върху земеделска земя (като съществуващо материално субективно право в настоящия момент), а правото на възстановяването й (като материално субективно право, което е съществувало преди обобществяването), то се доказва облекчено – с всички документи по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, без значение дали производството е административно и се развива пред административен орган или пред съда, или производството е исково. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претендираното право на собственост не се установява от представеното удостоверение, издадено от кмета на [община] въз основа на данъчния регистър, тъй като за разлика от административното производство, в исковия процес правото на собственост се доказва с документи и свидетели, които удостоверяват съответния придобивен способ. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че представеното удостоверение не доказва претендираното от ищеца право на възстановяване, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че наследодателят на истците е притежавал нива от 34 дка в местността „Домуз дере” в землището на[населено място], както това е отразено в данъчния регистър от 1936 г. Тогава землището на съседното[населено място] не е включвало тази местност. При влизането си в ТКЗС „Р.”,[населено място] наследодателят на истците е внесъл заедно с други имоти и нива от 34 дка в местността „Я. път”, както това е отразено в книгата за внесената земя в стопанството. Тази земеделска земя е възстановена. Пътят[населено място] – Я. пресича местността „Домуз дере” в землището на Я., но по делото не са събрани доказателства при образуването на ТКЗС „Р.”,[населено място] през 50-те години на ХХ век в стопанството му да са включвани и земеделски земи в землището на Я. нито землището на селото да е включвало и земи, които по-рано – през 1936 г. са били в землището на Я.. Видно от изложеното нивата от 34 дка в местността „Домуз дере” в землището на[населено място], която наследодателят на истците е притежавал през 1936 г. е различна от внесената по-късно – при образуването на ТКЗС „Р.” нива от 34 дка в местността „Я. път”, поради което правото на възстановяване на първата нива следва да бъде признато. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Я. окръжен съд от 26.06.2008 г. по гр.д. № 225/2008. ПРИЗНАВА по отношение на ОСЗГ „Т. Я.”,[населено място] правото на наследниците на П. Й. П., б.ж. на[населено място], починал на 01.02.1967 г. на възстановяване на собствеността върху нива от 34 дка в местността „Домуз дере” в землището на[населено място]. ОСЪЖДА ОСЗГ „Т. Я.”,[населено място] да заплати на И. Б. С. от[населено място], Б. И. Б. от Я. и Д. И. К. от П. сумата 372,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.