6 Р Е Ш Е Н И Е № 60079 София, 10.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3959/2020 година. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 260023 от 25. 08. 2020 г. по гр. д. № 1361/2020 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 74 от 12. 02. 2020 г. по гр. д. № 1968/2019 г. на РС – Казанлък, с което са уважени предявените от Д. Т. С. и И. С. И. против Община – Казанлък, Ж. Н. К. и Р. Л. М. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на тримата ответници, че ищците са собственици на 500/1050 идеални части от земеделска земя, представляваща имот пл. № ..., с площ от 1050 кв.м., находяща се в м. „Т“, в землището на [населено място], съставляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], м. „С.“, и е осъден Р. Л. М. да предаде на Д. Т. С. и И. С. И. владението върху 500/1050 идеални части от описания имот. Подадена е касационна жалба от ответника по ревандикационния иск Р. Л. М., чрез адв. Г. Б., срещу въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта по предявения срещу касатора иск по чл. 108 ЗС. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: нарушение на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК – неразглеждане на направеното от касатора, с отговора на исковата молба, възражение срещу верността на извода на нотариуса, съдържащ се в представения от ищците констативен нотариален акт, с който наследодателят им е бил признат за собственик на процесния имот на осн. чл. пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, както и на възражението, че в полза на наследодателя на ищците не се е осъществил фактическият състав по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ; нарушение на чл. 154 ГПК, вр. чл. 587 и чл. 179, ал. 1 ГПК – посоченото в констативния нотариален акт придобивно основание е прието за осъществило се, въпреки оспорването на извода на нотариуса и непровеждане на пълно и главно доказване от страна на ищците на правото на собственост на наследодателя им. Иска се отмяната на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за собственост. Ответниците по касационната жалба Д. Т. С. и И. С. И., чрез адв. М. Д., с писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и поддържат правилност на въззивното решение. По процесуалноправния въпрос, по който, с определение № 121 от 01. 04. 2021 г. по гр. д. № 3959/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ответника Р. Л. М. част: Отговор на въпроса е даден с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. По основателността на касационната жалба: Исковото производство е образувано по предявени от Д. Т. С. и И. С. И. против Община – Казанлък, Ж. Н. К. и Р. Л. М. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици на процесния имот, и осъждане на последния ответник да им предаде владението върху притежаваните от тях 500/1050 ид.ч. от имота. Като придобивни основания ищците са посочили наследяване на С. И. С. и придобиване на собствеността от наследодателя им на осн. пар. 30, ал. 5 ПЗР към ПМС № 121/25. 03. 1999 г. Не конкретизират дали придобиването е на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или на основание пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, нито въвеждат конкретни фактически твърдения във връзка с осъществения в полза на наследодателя им придобивен способ. Единственото им твърдение е за издаване в полза на наследодателя им констативен нотариален акт № 93/1999 г., в който също не е конкретизирано дали на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или на основание пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ титулярят на акта е признат за собственик. Ответникът Р. Л. М., с отговора на исковата молба, е възразил, че владее имота като негов собственик, придобил го на основание договор за покупко-продажба, сключен с втория ответник Ж. К., който е закупил имота от първия ответник - Община Казанлък, която го е актувала като частна общинска собственост на основание чл. 56 и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ, вр. пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и заповед № 799/11. 05. 2017 г. Възразил е срещу твърдението на ищците, че в полза на наследодателя им се е осъществил фактическият състав на пар. 4а или на пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ - процесният имот не му е бил предоставен за ползване с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и същият не е имал право да го придобие по реда на пар. 4а или на пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а и не е доказано да са се осъществили предпоставките на цитираните норми за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Оспорил е представения от ищците констативен нотариален акт за собственост. Община – Казанлък е оспорила предявения иск. Процесният имот бил в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но не е бил придобит от наследодателя на ищците на основание пар. 4а или 4б ЗСПЗЗ, а и представеният от тях н.а. № 93/1999 г. не е вписан. Към актуване на имота като общински не е имало данни земята да е принадлежала на физически или юридически лица, нито на държавата, поради което и на осн. чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ същата била общинска собственост. Районният съд е уважил предявените искове. Приел е, че след като представеният от ищците констативен нотариален акт за собственост не е оспорен от нито един от ответниците, същият е достатъчен, за да обоснове извода, че наследодателят на ищците е придобил собствеността върху процесния имот на основание пар. 30 ПЗР към ПМС № 121/25. 03. 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От описаните в акта писмени доказателства се установява трансформиране на правото на собственост в право на ползване (също не е конкретизирано дали се касае за имот, придобит на основание пар. 4а или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ). Съставеният акт за частна общинска собственост няма конститутивно действие, Ж. К. е придобил от общината само частта от имота общинска собственост, но не и частта на ищците, съотв. Р. М. е купил от несобственик частта на ищците и не е станал собственик на имота. Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ответника Р. М.. Въззивната жалба съдържа доводи за необоснованост на фактическите изводи и за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Наведено е оплакване, че макар въззивникът още с отговора на исковата молба изрично да е оспорил констативния нотариален акт за собственост, съдържащия се в него извод на нотариуса, както и осъществяването на всеки един от елементите на фактическия състав по пар. 4а или по пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, районният съд е приел, че констативният нотариален акт не е бил оспорен от никой от ответниците и е достатъчен, за да обоснове извод за осъществяване, в полза на наследодателя на ищците, на удостоверения от нотариуса придобивен способ. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. От фактическа страна е приел за установено, че ищците са наследници на С. И. С., починал на 6. 01. 2017 г. С нотариален акт № ... г., издаден от нотариус Р. Б., С. С. е бил признат за собственик на 500/1050 ид.ч. от земеделска земя от 1050 кв.м., имот пл. № ..., м. „Т.“, землището на [населено място], с постройките, подобренията и трайните насаждения. Собствеността е призната на осн. пар. 30, ал. 5 от ПЗР към ПМС № 121/25. 03. 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, според която разпоредба за придобитото право на собственост по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ лицата се снабдяват с нотариален акт въз основа на документ, удостоверяващ извършеното плащане, и скица. В акта са описани следните писмени доказателства, представени при съставянето му: удостоверение № 950/14. 08. 1978 г., скица № 684/23. 04. 1999 г., удостоверение № 277/26. 04. 1999 г., заповед № 653/17. 12. 1998 г, протокол № 7/2. 04. 1998 г., заповед № 604/22. 03. 1999 г., оценителен протокол от 8. 03. 1999 г., квитанция № 7652/31. 03. 1999 г. издадена от Община – Казанлък. С АЧОС № 3434/16. 05. 2017 г. е бил актуван като частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор ... по одобрената кадастрална карта, с площ от 1064 кв.м., на основание чл. 56, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗ, пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и заповед № 799/11. 05. 2017 г. на кмета на Община – Казанлък. С договор № Д08-87/20. 07. 2018 г. от 20. 07. 2018 г. Община Казанлък е продала имота на втория ответник Ж. К., след провеждане на публичен търг, а с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ... г., Ж. К. е продал имота на третия ответник по иска Р. Л. М.. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. Д. е приета идентичност между имот пл. № ... по кадастралния план от 1996 г. и поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], м. „С.“ – окрупнена местност, в която попада и местността „Т.“. От правна страна съдът е приел, че представеният от ищците констативен нотариален акт не е оспорен от нито един от ответниците в производството по делото и пред двете съдебни инстанции, както и че същият доказва пълно и главно, че в полза на наследодателя на ищците е осъществен изцяло сложният фактически състав, въз основа на който правото на ползване върху процесния имот се е трансформирало в право на собственост. Общината не е придобила собствеността върху процесния имот, независимо от актуването му като частна общинска собственост. Същата е продала на ответника Ж. К. не целия имот, а само частта от него, която не е била собственост на ищците и наследодателя им. Тази реална част е била продадена от ответника К. на третия ответник Р. М., поради което последният владее без основание имота на ищците. Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в неразглеждане на направеното от касатора, с отговора на исковата молба, възражение срещу верността на извода на нотариуса, съдържащ се в представения от ищците констативен нотариален акт, с който наследодателят им е бил признат за собственик на процесния имот на осн. пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, както и на възражението, че в полза на наследодателя на ищците не се е осъществил фактическият състав по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Посочените възражения са били направени от процесуалния представител на ответника и последен приобретател на имота Р. Л. М. още с отговора на исковата молба и са поддържани в хода на първоинстанционното производство. В подадената от Р. М. въззивна жалба е било наведено оплакване, че макар въззивникът още с отговора на исковата молба изрично да е оспорил констативния нотариален акт за собственост, съдържащия се в него извод на нотариуса, както и осъществяването на всеки един от елементите на фактическия състав по пар. 4а или по пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, районният съд е приел, че констативният нотариален акт не е бил оспорен от никой от ответниците и е достатъчен, за да обоснове извод за осъществяване, в полза на наследодателя на ищците, на удостоверения от нотариуса придобивен способ. Нито едно от тези възражения не са били разгледани и обсъдени от въззивния съд. Основателно е и оплакването на касатора за допуснати нарушения на чл. 154 ГПК, вр. чл. 587 и чл. 179, ал. 1 ГПК и на указанията по тълкуването и прилагането им, дадени с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е приел посоченото в констативния нотариален акт на праводателя на ищците придобивно основание за осъществило се, въпреки оспорването на извода на нотариуса и непровеждане на пълно и главно доказване от страна на ищците на правото на собственост на наследодателя им. Не е съобразил разясненията, дадени с тълкувателното решение, според които когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 293 ГПК, предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва, първо, да предостави възможност на ищците да конкретизират дали придобиването е на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или на основание пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и да въведат конкретни фактически твърдения във връзка с осъществения в полза на наследодателя им придобивен способ, тъй като в издадения в полза на наследодателя им констативния нотариален акт № ... г., който сочат в исковата молба, също не е конкретизирано дали на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или на основание пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ титулярят на акта е признат за собственик. Следва, също, с оглед направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато нарушение на чл. 154, ал. 1, чл. 179, ал. 1 и чл. 587 ГПК, с оглед указанията по приложението на тези норми, дадени с коментираното по-горе тълкувателно решение, и предвид обстоятелството, че и ищците и ответника М. легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (ищците с констативен, а ответника с нотариален акт за правна сделка), да се предостави възможност на ищците и на ответника да докажат своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание, като в тази връзка направят доказателствени искания. Въпросът за отговорността за разноските по делото, включително и за разноските, направени пред настоящата инстанция, следва да се разреши с приключващия спора съдебен акт, според изхода на делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 260023 от 25. 08. 2020 г. по гр. д. № 1361/2020 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 74 от 12. 02. 2020 г. по гр. д. № 1968/2019 г. на РС – Казанлък в частта, с която е уважен предявеният от Д. Т. С. и И. С. И. против Р. Л. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Р. Л. М., че Д. Т. С. и И. С. И. са собственици на 500/1050 идеални части от земеделска земя, представляваща имот пл. № ..., с площ от 1050 кв.м., находяща се в м. „Т.“, в землището на [населено място], съставляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], и е осъден Р. Л. М. да предаде на Д. Т. С. и И. С. И. владението върху 500/1050 идеални части от описания имот И ВРЪЩА ДЕЛОТО на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: