О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60908 гр.София, 21.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2859 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД против решение № 100006 от 23.2.2020 г., постановено по в. т. д. № 231 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 32 от 14.3.2019 г. по т. д. № 129 по описа за 2018 г. на Плевенския окръжен съд в частите, с които Х. И., Е. И. и Ц. И. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 100 000 швейцарски франка, представляваща част от главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37556 от 22.6.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г. и вместо него е постановено друго решение за осъждане на Х. И., Е. И. и Ц. И. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата от 118 170 лв., представляваща равностойността на част от дължимата главница в размер на 100 000 швейцарски франка, която левова равностойност е изчислена по курс „купува“ към датата на усвояване на кредита-25.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Ако дължимата по договор парична сума, която е предмет на предявената искова претенция, е уговорена в чуждестранна валута, може ли съдът да присъди нейната левова равностойност? 2. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута на страната, а не в чуждестранната валута, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита? 3. Може ли съдът при предявена претенция за присъждане на определен размер чуждестранна валута да присъди левовата равностойност в размер, който е по-малък от стойността на тази валута към момента на подаване на исковата молба или към момента на приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението? Ответниците по касационната жалба Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: „Юробанк България“ АД е предявила срещу Х. И., Е. И. и Ц. И. частичен иск за солидарно заплащане на 100 000 швейцарски франка от общо дължимата сума в размер на 205 462,74 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37556 от 22.6.2008 г. и договор за встъпване в дълг от 22.11.2010 г., след като е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Плевенският окръжен съд е уважил иска изцяло, като е осъдил ответниците да заплатят солидарно 100 000 швейцарски франка. Великотърновският апелативен съд е приел, че съгласно чл.6, ал.2 и чл.24 от договора между страните връщането на кредита следва да се извърши в швейцарски франкове, но тези клаузи са нищожни, тъй като са неравноправни поради поемането на валутния риск изцяло от потребителите. Ето защо е счел, че ответниците дължат връщане на левовата равностойност на 100 000 швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, която равностойност възлиза на 118 170 лв. Затова е отменил първоинстанционното решение и е присъдил на банката 118 170 лв. вместо 100 000 швейцарски франка. Касаторът счита, че така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, излагайки шест довода. Първият е, че апелативният съд е приел за неравноправни клаузи, които са уговорени индивидуално, вторият-че не е разграничил института на анатоцизма от капитализацията, третият-че е пренебрегнал данните от икономическата експертиза, четвъртият-че валутният риск може да се носи от двете страни, петият-присъдил е валута, различна от валутата на исковата претенция и шестият е, че е присъдил левовата равностойност към минал момент. Вторият довод е неотносим към спора, тъй като не касае частичния иск, а би могъл да бъде от значение за пълния размер на вземането. Всички останали евентуални пороци не могат да бъдат констатирани само от неговото съдържание, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно. Дадените от въззивния съд разрешения на първите два въпроса, поставени от касатора, са в противоречие с решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на II ТО на ВКС. В това решение при сходни клаузи на договора е прието, че в хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната/евро/, а не в чуждестранната валута/швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута. Задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната/евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута/швейцарски франкове/. Ето защо по тези въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Отговорът на третия въпрос зависи от разрешенията на първите два въпроса, поради което следва да бъде даден при разрешаване на спора по същество. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100006 от 23.2.2020 г., постановено по в. т. д. № 231 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 1 377,40 /хиляда триста седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: