Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 12 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1195 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Й. Н. Б. против въззивна присъда от 02.12.2010 г., на Софийски градски съд, НК, VІІІ въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5040/2010 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил изцяло присъда от 15.03.2010 г. по НОХД № 9765/2009 г., с която Софийски районен съд е признал подсъдимия Й. Н. Б. за невинен в това, на 17.01.2008 г., в гр. София, [улица] да е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. желязно скеле (хаспел) на стойност 1900 лв., собственост на [фирма] с управител Г. Б., която пазел (вещта предадена по договор за наем от 17.01.2008 г.), поради което и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 206 ал. 1 от НК, както и е отхвърлил предявения от [фирма] граждански иск за сумата от 1900 лв. Вместо това, СГС е признал подсъдимия Й. Н. Б. за виновен в това, че на 17.02.2008 г., в гр. София, [улица], противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. желязно скеле (хаспел) на стойност 1900 лв., собственост на [фирма] с управител Г. Б., която владеел по силата на договор за наем, поради което и на основание чл. 206 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил е подсъдимия Б. да заплати на [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 1900 лв., както и направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и назначения му служебен защитник. По същество и в писмено изложение се акцентира, че Б. е бил осъден по непредявено обвинение и за деяние, което не е извършил. При условията на алтернативност се претендира оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Прокурорът намира жалбата за основателна само относно искането за намаляване на наказанието с прилагане на чл. 55 от НК. Повереникът на гражданския ищец изразява позиция за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционната присъда и признае подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК на датата 17.02.2008 г. основните съображения на СГС са, че той е присвоил скелето, предоставено му с договор за наем от 17.01.2008 г. като не е изпълнил задължението си да го върне, което е следвало да стори на 17.02.2008 г. СГС е приел, че няма процесуална пречка за осъждане на дата, различна от посочената с обвинителния акт, защото „фактическо обвинение” в този аспект му е било предявено в обстоятелствената част (че наетата вещ не само не била върната след изтичане на договора, но и подсъдимият се укривал, а и не бил съобщил за твърдяната от него кражба на въпросното скеле) и от него е било видно, че всъщност деянието е било извършено на 17.02.2008 г. ВКС не споделя направената от СГС интерпретация на обвинителния акт, нито отразените съображения, касаещи основанието да осъди подсъдимия за деяние, извършено по време, различно от посоченото от прокурора. Преди всичко, не се наблюдава никакво различие между фактическо (инкриминирани в обстоятелствената част на обвинителния акт факти) и правно обвинение (квалификация на деянието), което да обуславя осъждане по първото при положение, че то е еднакво или по-леко наказуемо, в какъвто аспект са част от цитираните решения на ВКС. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива му е отразено, че е налице присвояване и то е било извършено на 17.01.2008 г. Фактът, че в обстоятелствената част са били описани подробно действията на подсъдимия след изтичане на договора и основно това, че не е върнал вещта и се е укривал, не сочи на никакава промяна на правната квалификация, а на евентуална промяна на времето на извършване на деянието. Това обаче е съществен елемент на обвинението, както във фактически, така и в правен аспект и не може произволно да бъде променян без съответна инициатива от прокурора по указания в чл. 287 ал. 1 от НПК и то само ако основанията за това настъпили при съдебното следствие. В случая, от една страна прокурорът е твърдял в обвинителния акт, а и в хода на цялото първоинстанционно производство и по същество, че е налице присвояване, защото подсъдимият не е върнал вещта при изтичане на договора и се е укривал, но въпреки това е настоявал, че времето на извършване е 17.01.2008 г. т. е., когато всъщност скелето му е било предадено. Промяната на позицията му с въззивния протест е единствено вследствие на оправдателната присъда, в която посочено, че има извършено престъпление, но не на посочената в обвинителния акт дата – 17.01.2008 г. След като подсъдимият е бил обвинен да е извършил деянието на 17.01.2008 г. и независимо, че част от описаните действия касаят времето след изтичане на договора, СГС не е имал основание да го признае за виновен, че извършването му е станало на 17.02.2008 г. Това логическо заключение на въззивния съд за времето на извършване на деянието не може да подмени категоричното твърдение по обвинителния акт по същия въпрос (че присвояването е осъществено на 17.01.2008 г.) и да послужи като основание за осъждане. В крайна сметка обвинителният акт следва да съдържа достатъчно ясна и непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по надежден начин да определи предмета на доказване, а оттам и пределите на защита. Времето на извършване на описваното деяние винаги има съществено значение и след като при посочените факти прокурорът е счел, че то е извършено на 17.01.2008 г., като явно не се касае до техническа грешка, това е рамката, в която съдът е имал възможност да се произнася. В този смисъл, единственото, което СГС е могъл да констатира е, че прокурорът е повдигнал обвинение на Б. за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние, защото съобразно твърденията му на посочената дата – 17.01.2008 г. той е получил държането на хаспела на възмездно основание – договор за наем и съответно тогава не е имало никакво присвояване. Дали такова е било извършено на 17.02.2008 г. е без всякакво значение, защото съобразно логиката на обвинителния акт Б. не е имал такова фактическо и правно обвинение, а от друга – описаните обстоятелства за неизпълнение на договора, изразило се в невръщане на вещта и последващо укриване, не обуславят задължително извършване на престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, реализирано на 17.02.2008 г. Затова, след като подсъдимият не е извършил престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК на 17.01.2008 г., признато и от двете съдебни инстанции, защото към този момент е получил държането на чуждата вещ на законно основание, а за такова на датата 17.02.2008 г. не е имал повдигнато обвинение, то въззивната присъда следва да бъде отменена на основание чл. 354 ал. 1, т. 2 от НПК. Съответно, поради наличие на условието по чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК Б. следва да бъде оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, както и да се отхвърли предявения по този повод граждански иск от [фирма], тъй като на посочената дата 17.01.2008 г. не е било извършен деликт, пораждащ нужда от имуществена обезвреда. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда 02.12.2010 г. на Софийски градски съд, НК, постановена по ВНОХД № 5040/2010 г. и ОПРАВДАВА подсъдимия Й. Н. Б. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, извършено на 17.01.2008 г. ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от [фирма] срещу подсъдимия за сумата 1900 (хиляда и деветстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.