5 Р Е Ш Е Н И Е № 60148 гр. София, 30 септември 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Г. СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 459/ 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия В. К. М. срещу въззивно решение №260036 / 25.03.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 364/2020 г., по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В писмено допълнение към жалбата се твърди, че наказанието е несправедливо, тъй като при определянето му не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка се претендира за приложение на чл. 55 от НК и съответно намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода на две години. От частния обвинител е постъпило писмено възражение срещу жалбата на подсъдимия, в което се излагат доводи за нейната неоснователност. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият В. М. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила като правилно и законосъобразно. Частният обвинител и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата и всички материали, събрани по делото, при извършена проверка в пределите на чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена по н.о.х.д. № 45 от 18.08.2020 г., по описа на Окръжен съд - Варна, подсъдимият В. К. М. е признат за виновен в това, че на 08.01.2019 г., в [населено място], област Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 70,00 лв., от владението на В. М. Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено с нанесена средна телесна повреда на В. Д., изразяваща се в счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, реализиращо медико - биологичния признак на трайно затруднение на движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 198, ал.1 от НК, вр. с чл. 58а, от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като е постановено на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец В. М. Д. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият останал недоволен от размера на наложеното му наказание и обжалвал първоинстанционната присъда пред Апелативен съд - Варна. С реш. № 260036/ 25.03.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 364/2020 г., въззивният съд потвърдил изцяло присъдата на ОС – Варна. Касационната жалба, подадена срещу въззивния съдебен акт, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Недоволството на подсъдимия е от наложеното му от предходните съдилища наказание, което той намира за несправедливо по размер. Доводите му в подкрепа на заявеното касационно основание са, че е признал фактите по обвинението и съжалява за извършеното. В писменото допълнение към жалбата защитникът на подсъдимия настоява да се приеме наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като бъдат отчетени младата възраст на дееца, тежкото му финансово състояние и ниската стойност на отнетото имущество. При извършената касационна проверка на обжалваното въззивно решение не се констатират нарушения на правилата, регламентиращи процеса на определяне на санкцията за осъщественото от подсъдимия престъпно деяние. Съдебното производство е преминало при условията на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което деецът е признал всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и след като му е било разяснено, че те ще бъдат използвани при постановяване на присъдата, е изразил изрично съгласие да не се събират доказателства за тях. Спазени са процесуалните изисквания за провеждане на посочената диференцирана процедура, като не са допуснати каквито и да било отклонения от нея. Предходните съдилища са съобразили всички обстоятелства, относими към въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия, отчели са превес на смекчаващите такива, като са приели за справедливо наказание от шест години лишаване от свобода и са го редуцирали в съответствие с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на четири години. Контролираният съд е съобразил в посока смекчаване на отговорността на дееца признаването на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и ниската стойност на отнетото имущество, като правилно е преценил, че те не са достатъчни, за да се приеме, че са налице законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 55 от НК. На първо място следва да се посочи, че въззивният съд е отчел ниската стойност на отнетото имущество /70 лв./, като смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което възражението на касатора, че тя не е взета предвид е неоснователно. Необходимо е да се отбележи, че стойността на отнетото имущество не е от съществено значение при определяне на санкцията, за каквато се настоява в писменото допълнение към жалбата, тъй като обект на посегателство при престъплението „грабеж“ са не само обществените отношения свързани със собствеността, а и тези с личността, с нейния физически и психически интегритет. При определяне на наказанието при този вид престъпления е от значение не само стойността на отнетото имущество, но и интензитета на употребената принуда и причинените на жертвата увреждания. В конкретния случай силата, която е употребил деецът при осъществяване на престъпното посегателство, е била прекомерна предвид възрастта и физическото състояние на пострадалия мъж. С действията си подсъдимият му е нанесъл не само съставомерната средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия долен крайник, но и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинено в резултат на счупването на носните кости. Изложеното налага извода, че е налице явна несъразмерност между използваната принуда, причинените чрез нея увреждания на жертвата и размера на отнетото имущество, което утежнява отговорността на извършителя. Неоснователно е искането на защитника да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство възрастта на подсъдимия. Деянието е осъществено от него, когато е бил на 31 години. На тази възраст индивид с нормална психика /липсват каквито и да е данни за обратното/ се приема от обществото за достатъчно зрял и опитен, способен правилно да оценява житейските ситуации и да взима адекватни решения. Лошото финансово състояние на дееца, сочено от защитата, също не е фактор, който може да омаловажи престъпната проява и да наложи намаляване на размера на санкцията. Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били отчетени от контролирания съд при определяне на наказанието. Това обуславя законосъобразността на отказа му да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Правилно въззивната инстанция е преценила, че наличието на множество осъждания на подсъдимия за осъществени от него престъпни деяния, извън квалифициращите деянието като извършено при условията на „опасен рецидив“, следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Значителен процент от тези осъждания са за извършени от дееца престъпления срещу собствеността. Част от наложените за тях наказания лишаване от свобода подсъдимият е изтърпял в пенитенциарни заведения. Въпреки това санкционната дейност на държавата до този момент не е постигнала основната си цел - подсъдимият не е превъзпитан в посока спазване на законовите правила, защитаващи неприкосновеността на личността и нейната собственост. Обремененото съдебно минало, трайно изградените престъпни навици и бруталността на конкретната престъпна проява, осъществена от дееца, налагат извода, че за поправянето и превъзпитаването му е необходимо прилагането на по – интензивна санкционна репресия. При това положение настоящият съдебен състав не намира основание за намаляване размера на наказанието, при определянето на което предходните инстанции са проявили достатъчно снизходителност. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №260036 / 25.03.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 364/2020 г., по описа на Апелативен съд - Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.