8 Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр.София, 04.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1117/2016 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 552 от 22.06.2016 г. е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 112426 от 17.09.2015г., допълнена с касационна жалба вх. № 116365 от 29.09.2015г., на Прокуратурата на Република България на въззивно решение № 6140 на Софийски градски съд, постановено на 27.08.2015 г. по в. гр. дело № 11917/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № I- 40-121/08.05.2014г. на СРС по гр. д. № 54932/2012г. В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. П. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията му към ДВ, бр. 43 от 2008 г.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато му незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което е оправдан с присъда № 41 от 03.08.2007 г., постановена по НОХД № 5160/2006 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, влязла в сила на 30.01.2009г., и сумата от 2 797, 71 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 9 000 лв. за периода от 20.11.2009 г. до 20.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2012 г. - предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, и В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение от 18.07.2014г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което Прокуратурата на Република България е осъдена за заплати на адв. В., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 405,15 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Въззивното решение в останалата му част е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, нарушение на материалния закон и процесуалните правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло или за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В отговора си по касационната жалба, подаден чрез адв. В., ответникът по жалбата И. П. Д. взема становище за неоснователност на същата. С цитираното по-горе определение № 552 от 22.06.2016 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: „Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по същото време срещу ищеца са били образувани и водени и наказателни производства за други престъпления?” Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ППВС № 4/68 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. и т. 19. от ТР № 1/2001 г. на ВКС, както и на решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С решението в частта, предмет на касационно разглеждане, въззивният съд е приел, че претърпените от касатора-ищец вреди произтичат от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК - за извършена неприсъствена заверка на подписи върху договор за продажба на лек автомобил, през време на заеманата длъжност кмет на [община]. СГС е установил, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК с постановление от 13.09.2006 г. на НСлС и му е определена мярка за неотклонение "подписка" за това, че в качеството му на длъжностно лице - Кмет на М., в кръга на службата си, е съставил официален документ - нотариална заверка на пълномощно, заверено под № 618/15.09.2004 г. в регистъра на нотариални заверки на [община], в което е удостоверил неверни обстоятелства и същият е използван при продажба на лек автомобил. С влязла в сила на 30.01.2009 г. присъда № 41/3.08.2007 г. на СГС, 11 с-в, по НОХД № 5160/2006 г. подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Счел е за установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени емоционални и психически страдания - негативни чувства в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение срещу него, от накърненото добро професионално име сред колегите и приятелите и в обществото като цяло, преживяно чувство на унижение, срам, стрес и притеснение от воденото наказателно дело и неговия резултат, както и от отрицателното отношение на хората, страх за семейството и близките на ищеца. Приел е за неоснователни възраженията на представителя на ответника, че не се установява такава причинна връзка от събраните доказателства. Посочил е, че при определянето размера на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост (съгл. § 1 от ДР на ЗОДОВ), както и чл. 4 ЗОДОВ; че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението и това са обстоятелствата, свързани с положението на ищеца преди повдигане на обвинените и след това, отрицателните изживявания и стрес, които съпътстват привличането му като обвиняем и подсъдим, че наказателното производство е продължило 4 години - от момента на постановлението за привличане на лицето като обвиняем на 13.09.2006 г. до влизане в сила на оправдателната присъда 30.01.2009 г., тежестта на повдигнатото обвинение, сравнително ниския обем на извършени с участие на пострадалия процесуални действия, както и липсата на взета мярка на процесуална принуда; че следва да се отчетат и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, отражението, което то е дало върху социалното общуване на ищеца, както и обществения критерий за справедливост. По въпроса какви обстоятелства следва да бъдат преценени от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на правозащитни органи, и по-конкретно следва ли да се вземе предвид и обстоятелството, че по същото време срещу ищеца са били образувани и водени и наказателни производства за други престъпления, е налице многобройна задължителна за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и тълкувателно решение (ТР) № 3/22.04.2005г., както и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. Както е прието в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 216 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., III г. о., ГК, указанието в задължителната практика / тълкувателно решение № 3/22.04.2005г./ обезщетението да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан, е дадено във връзка с тълкуването на чл. 4 ЗОДОВ относно материалната предпоставка за отговорността на държавата за вреди, в случаите на частично оправдаване. Разяснението за глобално определяне и присъждане на обезщетението е принципно приложимо и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения, или е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред решаващия съд. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът законни ли са били обвиненията да е вече разрешен с оглед целите на ЗОДОВ, с постановяване на влязла в сила оправдателна или осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното преследване с акт, довел до снемане на обвиненията при възникване на отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие, наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от вредите, които претендира“. В същия смисъл са Решение № 554 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о., ГК и Решение на ВКС, № 449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК. Настоящият съдебен състав, намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело правен въпрос, възприето в цитираните съдебни актове на ВКС, каквато е и трайната практика на ВКС, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Несъобразяването в случая на въззивния съд с тези задължителни указания по тълкуването и приложението на материалния и процесуалния закон, е довело не само до противоречието с практиката на ВКС, а и до неправилност на обжалваното въззивно решение. Въззивният съд, при изследване наличието на елементите от фактическия състав на предявения по делото деликтен иск, е установил всички конкретните обстоятелства по делото, които са от значение за определянето размера на обезщетението за претърпените от ищеца процесни неимуществени вреди, но не е посочил в мотивите си, дали е взел предвид при определянето му безспорно установеният факт, че по същото време срещу ищеца са водени и други наказателни производства, и най-вече - не е обсъдил тяхното значение за определянето на този размер. С това, въззивният съд е допуснал необоснованост на тази част от мотивите към решението си. Това от своя страна е довело и до неточно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД. Оплакванията в тази насока в касационната жалба на ответната Прокуратура са основателни. Тъй като необосноваността на въззивното решение и допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. В случая е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК с постановление от 13.09.2006 г. на НСлС и му е определена мярка за неотклонение "подписка" за това, че в качеството му на длъжностно лице - Кмет на М., в кръга на службата си, е съставил официален документ - нотариална заверка на пълномощно, заверено под № 618/15.09.2004 г. в регистъра на нотариални заверки на [община], в което е удостоверил неверни обстоятелства и същият е използван при продажба на лек автомобил. С влязла в сила на 30.01.2009 г. присъда № 41/3.08.2007 г. на СГС, 11 с-в, по НОХД № 5160/2006 г. подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Установено е и това, че в същия период от време срещу него са били водени и другите две наказателни производства за престъпления в същото му качество - за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК – за извършена неприсъствена заверка на подписи върху договор за продажба на лек автомобил, през време на заеманата длъжност кмет на [населено място], и за престъпление по ч.254а, ал.1 от НК, извършено в същото качество. От данните по делото е видно, че първото от тези две производства е започнало по жалба от 17.05.2004 г.; съгласно протокол от 28.03.2005 г. ищецът е бил разпитан като уличено лице; същият е бил привлечен като обвиняем с прокурорско постановление от 13.09.2006г., при мярка за неотклонение „подписка”; с постановление от 20.12.2007 г. С. градска прокуратура (СГП) е прекратила досъдебното производство, поради липса на състав за деянието; това постановление е потвърдено с постановление от 10.03.2009г. на С. апелативна прокуратура (С.). Второто производство е започнало на 03.09.2004г., за това, че за времето от м.01 до м.12.2003г., в качеството си на длъжностно лице – кмет на [община] в нарушение на бюджетния закон се разпоредил със средства с целево предназначение за читалище „Просвета-1915” [населено място] не по предназначението им – престъпление по ч.254а, ал.1 от НК; привлечен е като обвиняем на 28.12.2006г.; определената мярка за неотклонение е била „подписка”; С постановление от 20.07.2007г., прокурор при СГП по сл.дело№230/2006г. по описа на Н., пр.пр.№3556/2006г. по описа на СГП, е внесъл материалите по преписката с предложение Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание на осн. чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.254а, ал.1 НК; въз основа на посоченото постановление от 20.07.2007г. на СГП било образувано НАХД №2562/07 г. на СГС, 4-ти състав, което с разпореждане от 10.10.2007г. било насрочено в съдебно заседание на 14.11.2007г.; с Решение от 05.12.2008г. обвиняемия е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение; това решение е влязло в сила на 23.12.2008г. Тъй като след образуването на трите наказателни производства, касаторът-ищец е бил избран за народен представител от 40-то Народно събрание, с три отделни искания от 07.04.2006 г. главният прокурор е предложил снемане на имунитета му, като ищецът сам е дал съгласието си за това на 12.04.2006 г. – и по трите искания. По делото е установено и че водените срещу него наказателни производства и снемането на имунитета му са публично оповестени от медиите, както и обстоятелството, че през януари 2006 г. ищецът е бил включен в списък на народни представители, срещу които са образувани наказателни производства, изпратен от главния прокурор до европейските институции в Б.. Установено е и че в резултат на това е настъпило отдръпване и отчуждаване на хората от жалбоподателя – негови близки и опоненти изразили съмнения в невиновността му, избягвали да го поздравяват, отправяли подмятания към роднините му, че е престъпник; това от своя страна е довело до уронване доброто име и професионалния авторитет на ищеца, до затруднения в политическата му дейност, налагало му се е да обяснява, включително пред медиите и пред свои близки, че не е извършвал престъпления. Установено е и че всичко това е преживяно тежко от касатора – той е станал нервен, раздразнителен и затворен, получавал е кризи с високо кръвно налягане, изпитвал е чувство на унижение, срам, стрес и притеснение и непрекъснат дискомфорт. Съдебният състав на Върховния касационен съд намира, с оглед дадените по-горе разяснения и събраните по делото доказателства, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди, причинени на Д. от трите незаконни обвинения следва да се определи в размер на 36 000 лв. общо или по 1/3 част за всяко от тях -12000лв. Установените по настоящото дело неимуществени вреди, са идентични по вид и характер с тези, за които ищецът е претендирал обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ по другите две вече приключили с влязъл в сила съдебен акт граждански дела, като във връзка с първото от тях с решение 353 от 06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. на ВКС, ІV ГО, му е присъдено обезщетение в размер 10000лв., а във връзка с второто – с решение от 26.05.2015г. на Софийски градски съд по гр.д. № 17589/2013 г., не допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1312 от 18.11.2015г. по гр.д.№4330/2015г. на ВКС, ІV ГО, му е присъдено обезщетение в размер 12000лв. Това обстоятелство също следва да бъде отчетено. При съобразяване на гореизложеното ведно с обстоятелството, че решението е влязло в сила в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 9000лв. до заявеният с исковата молба размер 20000лв., се обосновава извод, че в полза на Д. следва да се присъди обезщетение в размер 9000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2012г. - предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. В полза на Д. следва да се присъди и сумата от 2 797, 71 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 9 000 лв. за периода от 20.11.2009г. до 20.11.2012г. С оглед изложеното въззивното решение в частта, предмет на настоящото производство, се явява правилно като краен резултат, в това число и в частта на присъдените разноски, и поради това следва да се остави в сила. Предвид този изход разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на разноски, сторени в настоящото производство. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 6140 на Софийски градски съд, постановено на 27.08.2015 г. по в. гр. дело № 11917/2014 г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: