Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София, 30 март 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на
осемнадесети март двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора М.Велинова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 103/2009 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на протоколно оределение от 16.11.2007 год. постановено по ЧНД № 1717/2007 год. на Сливенския районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения Д. И. И. по постановените спрямо него присъди.
В искането се излагат съображения, че при групирането на наказанията е допуснато нарушение на закона, като неправилно са формирани съвкупностите и това е довело до незаконосъобразно определяне на общия обем наказателна принуда. По същество се иска производството да бъде възобновено, протоколното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Чрез защитника си осъденият изразява становище, че искането е основателно.
Върховният касационен съд, втово наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното.
С протоколно определение от 16.11.2007 год. постановено по ЧНД № 1717/2007 год. Сливенският районен съд е групирал наказанията на осъдения Д. И. И. по отразените в свидетелството му за съдимост тринадесет влязли в сила присъди, като е определил общо наказание от три години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело № 45/96 год. и НОХ дело № 296/97год, и двете на Сливенския военен съд, НОХ дело № 473/95 год. на Казанлъшкия районен съд и НОХ дело № 880/2005 год. на Сливенския районен съд; общо наказание от три години лишаване от свобода по присъдите по НОХ дело 795/2002 год. на Сливенския районен съд и НОХ дело № 293/2000 год. на Софийски военен съд и е постановил да изтърпи отделно всяко едно от наказанията, наложени му по присъдите по НОХ дело № 1317/2000 год. на Ямболския районен съд, НОХ дело № 81/2000 год год. на Средецкия районен съд, НОХ дело № 998/2000 год., НОХ дело № 90/2000 год.,НОХ дело № 108/2000 год., НОХ дело № 1* всички на Карнобатския районен съд и НОХ дело № 625/2000 год. на Бургаския районен съд, но не по-вече от петнадесет години лишаване от свобода.
Оределението не е обжалвано и е влязло в сила.
Определението, с което са групирани наказанията на осъдения, не е проверявано по касационен съд и е от кръга на съдебните актове, които подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Искането е в интерес на осъдения и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, но не по всички изложени съображения.
За да постанови съдебният си акт Сливенският районен съд е обсъдил цялостната престъпна дейност на осъдения съобразно данните по приложените бюлетини за съдимост. Правилно е приел, че деянията по всички тринадесет влязли в сила присъди са извършени при усложнена форма на множество престъпления, като една част от тях се намират в условията на съвкупност, а други в условията на рецидив и не може да бъде определено общо наказание. При определяне на съвкупностите е взел предвид характера на престъпленията, за които са осъжданията, времето на извършване на деянията и влизането на присъдите в сила, както и забраната за групиране на наказанията за деяния, представляващи опасен рецидив, които са извършени и присъдите влязли в сила за времето от 5.08.1997 год. до 1.10.2002 год. Съдът не е взел предвид задължителните указания дадени с Т.р.1/2006 год. на ОСНК, съгласно което при наличието на предпоставките по чл. 25 НК, наказанията по присъди, постановени или влязли в сила след 1.10.2002 год. могат да се групират с наказанието обхваната от параграф 90 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НК., както и тези, дадени в Пост. № 4/65 год. на Пленума на ВС за най-благоприятното за осъдения съчетание при усложнена форма на множество престъпления.
Видно от данните по делото, деянията, за които е осъден по присъдите по НОХ дело № 473/96 год., НОХ дело № 45/96 год., НОХ дело № 296/97 год. и НОХ дело № 880/2005 год. са извършени в условията на съвкупност и за тях правилно е определено общо наказание в размер на най-тежкото. Деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 293/200год., се намира в условията на рецидив с деянията, за които е осъден с присъдите по НОХ дело № 473/96 год., НОХ дело № 45/96 год. и НОХ дело № 296/97 год. и това е пречка за групиране на наказанието. Престъпленията, за които е осъден с останалите присъди представляват опасен рецидив и само присъдата по НОХ дело № 98/ 2000 год. е влязла в сила след отпадане на забраната за групиране на наказанията, поради което правилно е прието, че всяко едно без последното следва да бъде изтърпяно поотделно. Тъй като общият им размер е много по-голям от максималния размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 196 ал.1 НК, а именно петнадесет години лишаване от свобода, законосъобразно е редуциран до този размер. Наказанието, наложено с присъдата по НОХ дело № 98/2000 год., също е могло да бъде групирано с наказанията по присъдите, обхванати от пар.90 по Преходните и заключителни разпоредби на ЗСДНК, защото деянието е извършено в условията на съвкупност с тях и присъдата е влязла в сила след отпадане на забраната за групиране на наказанията, в какъвто смисъл са указанията на ВКС в Т.р. № 1/2006 год. В този случай общо определеното наказание би било в размер на максимума с посочения параграф. Деянието по тази присъда се намира в условията на съвкупност и с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 293/97 год., но това групиране, както е извършено по делото, нарушава принципа за най-благоприятното са осъдения съчетание, с оглед общия обем наказателна принуда, който ще се търпи, в какъвто смисъл са указанията, дадени от Пленума на ВС в т.9 от Пост. № 4/65 год. Не е налице възможност за групиране на наказанията, както се поддържа в искането, като от една страна се определи съвкупност между присъдите по НОХ дело № 293/2000 год., НОХ дело № 109/2000 год. и НОХ дело № 795/2002 год. и определеното общо наказание се групира с наказанията, обхванати от пар.90, защото наказанието по НОХ дело № 109/2000 год. също подлежи на отделно изтърпяване и не може да се групира с наказанието по НОХ дело № 293/2000 год., което от своя страна не е за престъпление представляващо опасен рецидив.
Като не е групирал наказанията на осъдения по този начин съдът незаконосъобразно е утежнил наказателното му положение. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК. На това основание производството следва да бъде възобновено, определението отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички данни за осъжданията и да групира наказанията на осъдения Д. И. И., като му определи общи наказания по присъдите, за които са налице основанията по чл. 23-25 НК в съответствие и със задължителните указания, дадени в Пост. № 4/65год. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1/2006 год. на ОСНК, и то при най-благоприятното съчетание, с оглед размерите на наказанията, които ще се търпят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК във вр. с чл. 422 ал.1т.5 и чл. 348 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява по реда на възобновяването на наказателното дело протоколно определение от 16.11.2007 год. постановено по ЧНД № 1717/2007 год. по описа на Сливенския районен съд, с което са групирани наказанията на осъдения Д. И. И..
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: