ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 124   София 26.02.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  124/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на З. ”У” А. - гр. С. срещу Определение № V* от 27.І.2009 г. по ч.гр.д. № 645/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил посоченото в заявлението основание за подсъдност пред РС Бургас, където е местоизпълнението на задължението съгласно чл. 68 б. ”а” ЗЗД, при наличие на преки отношения на негово поделение в гр. Б., изплатило обезщетението на собственика на застрахованото имущество и потърсило по регреса правата си срещу прекия причинител. Жалбоподателят излага, че същественият въпрос е: има ли право първоинстанционният съд служебно да се произнася за подсъдността, каквото право, по изложените съображения, счита, че има само ответникът. Жалбоподателят заключава, че ако не са налице основанията за издаване заповед за изпълнение, първоинстанционният съд следва да откаже издаване и няма правомощие да прекратява заведено пред него дело и да го препраща на друг съд, а ако се не се уважат изложените доводи, счита, че по правилата на местната подсъдност, искането трябва да се изпрати за разглеждане в Районен съд - гр. К., съгласно чл. 105 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, че пред въззивната инстанция обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставено в сила Определение № 1* от 9. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 4925/ 2008 г. на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството и искането по чл. 410 ГПК е изпратено за разглеждане на Софийски районен съд. Изложени са съображения, че е уточнено, че заявител е З. ”У” А. - гр. С., че същият съгласно чл. 411 ГПК има право да избере съда, пред който да подаде заявлението, сезирал е съд, който не е местно компетентен, поради което правилно съдът е изпратил искането за разглеждане от Софийски районен съд. Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като са съществени разрешените от въззивния съд процесуални въпроси: 1. може ли служебно съдът, пред който е направено искане за издаване заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК, да прекрати образуваното производство и да препрати искането на местно компетентния съд по чл. 411 ал. 1 ГПК и 2. кой е местно компетентният районен по чл. 411 ал. 1 ГПК. По въпросите липсва задължителна за съдилищата практика и е налице нужда от тълкуване на приложените от въззивния съд правни норми по нов за правото ни институт - заповедното производство - затова се налага да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – разрешен съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Постъпилото заявление в Бургаски районен съд е уточнено, че е от заявител З. ”У” А. - гр. С. срещу С. И. С. - от гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2 296.45 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по “К” за причинени от длъжника вреди, при липса на застраховка ”гражданска отговорност”. Право на съда, сезиран с искането за издаване на заповед за изпълнение, е служебно да прецени дали искането е отправено до компетентния съгласно чл. 411 ал. 1 ГПК съд, което включва проверка сезиран ли е районен съд с искане в обхвата на заповедното производство (особена компетентност), и налице ли е и местната компетентност, която включва проверка постоянният адрес, респ. седалище на юридическо лице, и мястото на изпълнение дали съответстват на съдебния район на съда. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че това е право само на ответника, защото длъжникът, съгласно на чл. 411 ал. 3 ГПК научава за искането за издаване на заповед за изпълнение, с връчването на препис от заповедта след издаването й. Тъй като кредиторът е обосновал в заявлението си подсъдност на Бургаски районен съд по местоизпълнение, до който съд е отправил искането за издаване на заповед за изпълнение, неправилно с обжалваното определение съдът е потвърдил определението на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството, образувано пред Бургаски районен съд и делото е изпратено за разглеждане в Софийски районен съд, където е седалището и адреса на управление на кредитора. Разпоредбата на чл. 411 ГПК предвижда изборна местна подсъдност на районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, или по местоизпълнението. Кредиторът е избрал районния съд по местоизпълнението - Бургаския районен съд - който съд неправилно се е десезирал и неправилно с обжалваното определение въззивния съд е потвърдил определението, с което искането за издаване на заповед за изпълнение е изпратено за разглеждане от Софийски районен съд. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, както и определението, с което прекратено производството по делото, образувано пред Бургаски районен съд, и делото следва да се изпрати на Бургаски районен съд за произнасяне по искането за издаване на заповед за изпълнение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ Определение № V* от 27.І.2009 г. по ч.гр.д. № 645/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд и Определение № 1* от 9. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 4925/ 2008 г. на Бургаски районен съд. ИЗПРАЩА делото на Бургаски районен съд за произнасяне по искането за издаване на заповед за изпълнение. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: