Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 31.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 294 за 2023 г. Касационното производство е образувано по жалба на частният обвинител Я. К. Н., чрез адвокат Б. С., против нова присъда № 38 от 19.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 603/ 2021 г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения с отказа да назначи повторна съдебно-психиатрична експертиза, след като приетата по делото била необоснована; анализът и оценката на доказателствата довели до погрешно установена фактическа обстановка за умишлено причинена средна телесна повреда при физиологичен афект от подсъд. С. С.; извършеното прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно; доказателствената проверката за съучастието на подсъд. Н. Г. е незадълбочена и неправилно бил оправдан за същото деяние като помагач, както и за обвинението закана за убийство, самостоятелно извършено от него. С писмено възражение, изготвено от защитниците, подсъдимите С. С. и Н. Г. оспорват основателността на касационната жалба. Доводите им са подкрепени с доказателствен анализ. В съдебно заседание пред касационната инстанция частният обвинител Я. К. Н. и повереникът му адвокат Б. С. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и искане за отмяна на въззивната присъда с връщане на делото за ново разглеждане. Правят анализ на доказателствата които, според тях, не подкрепят изводите за афектно състояние у подсъд. С.. Твърдят, че съдът не е извършил обстойна проверка на всички данни по делото, неправилно е игнорирал показанията на пострадалия и на свид. Ц. С. като очевидци на инцидента и едностранчиво се е позовал на обясненията на подсъдимите. Допуснатите съществени процесуални нарушения довели и до неправилно приложение на материалния закон. Подсъдимите С. Н. С. и Н. С. Г., както и техните защитници адвокатите С. П., Й. П. и Т. К.-В. излагат становище, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, деянието правилно е квалифицирано при физиологичен афект и материалният закон не е нарушен, поради което не са налице основанията за отмяна на съдебния акт. Настояват касационната жалба на частния обвинител да бъде оставена без уважение, а присъдата на окръжния съд – оставена в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за частично основателна, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК която не е приложима в случая и незаконосъобразно се е позовал на отсъствието на изрични искания от прокурора и от частния обвинител за произнасяне за престъпление от частен характер. Подкрепя искането за отмяна на въззивната присъда в частта за престъплението, извършено от подсъд. С. и връщане на делото за ново разглеждане, а в останалата част счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 4 от 14.06.2021 г. по н.о.х.д. № 253/ 2021 г. Свиленградският районен съд признал подсъдимите С. Н. С. и баща му Н. С. Г. за виновни в това, че на 31.10.2019 г. в [населено място], област Х., в съучастие помежду си – Г. като помагач умишлено улеснил деянието, а С. като извършител причинил на Я. К. Н. от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на лявото око, довело до трайно отслабване на зрението, поради което и на основание чл. 129 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК наложил на подсъд. С. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 129 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 54 от НК наложил на подсъд. Г. наказание от една година лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Н. С. Г. бил признат за виновен в това, че по същото време и място се заканил на Я. К. Н. с убийство, като казал: „Ще те очистим, до една седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!” и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК районният съд определил на подсъд. Г. едно общо най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанията на двамата подсъдими били отложени, на основание чл. 66 от НК, съответно за изпитателен срок от четири години – за подсъд. С. С., и за изпитателен срок от три години – за подсъд. Н. Г.. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото. С въззивна присъда № 38 от 19.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 603/ 2021 г. Хасковският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, като оправдал изцяло подсъдимия Н. С. Г. по обвиненията му за помагачество към престъпление по чл. 129 от НК и за закана за убийство по чл. 144, ал. 3 от НК, преквалифицирал извършеното от подсъд. С. С. престъпление по чл. 129 от НК в по-леко наказуемо по чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129 от НК и на основание чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК прекратил наказателното производство против същия подсъдим за престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129 от НК. Касационната жалба на частния обвинител Я. К. Н. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обжалваната нова присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, което налага цялостната ъ отмяна, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. 1. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните права на представителите на публичното и на частното обвинение, като ги е лишил от възможност да докажат повдигнатото обвинение. По искане на защитника на подсъд. С. С. окръжният съд е допуснал в хода на започналото въззивно съдебно следствие единична психиатрична експертиза за подсъдимия със задача да установи извършил ли е деянието при физиологичен афект. Изготвената експертиза е представена на 09.12.2022 г. и вещото лице е разпитано в съдебно заседание на 19.12.2022 г. Изрично определение на съда за приемане на експертното заключение по делото липсва, разпоредено е само изплащане на възнаграждение на експерта-психиатър. Прокурорът, частният обвинител А. Н. и неговият повереник адв. С. направили искане за допускане на повторна психиатрична експертиза със същата задача, защото заключението не било обосновано спрямо трите фази на протичане на афекта и ползваните от вещото лице ограничени данни по делото в подкрепа на извода за изпадане на подсъдимия в състояние на физиологичен афект. Настояли за разширен експертен състав включващ и психолог. Окръжният съд след съвещание заявил, че не са налице основанията по чл. 153 от НПК и отказал допускането на разширена психолого-психиатрична експертиза. Съдът се позовал само на формалните изисквания на закона, за да не разкрие предварително мнението си по въпроси от значение за крайните му изводи по извършеното деяние, виновността и наказателната отговорност на дееца. Това обаче го е задължавало в мотивите на присъдата да изложи действителните съображения за отказ, защото на този по-късен етап може да изрази вътрешното си убеждение, да се позове на събрани доказателства и на приетите за установени факти за деянието. По този начин съдът допълва първоначално заявените в съдебно заседание свои съображения и разкрива на страните в пълнота всички доводи, включително и онези които не може предварително да разкрие заради риска от отвод. В цялост мотивите за отказа подлежат на инстанционна проверка за правилно извършено процесуално действие. Поначало въззивната инстанция не е законово обвързана да удовлетворява всяко доказателствено искане на страните, а извършва собствена преценка за неговата основателност. Тя обаче е длъжна да мотивира своя отказ и да разкрие липсата на необходимост от събиране на претендираното доказателство или от повторна непосредствена проверка на вече събрано такова. Защото неоснователният или безмотивният отказ накърнява процесуалното право на страната поискала конкретното доказателство и така я лишава от възможност да се позове на него, ако бъде събрано и да настоява пред съда да се съобрази с доказателственото му значение. Такива допълнителни съображения за отхвърленото доказателствено искане обаче липсват в мотивите към присъдата на Хасковския окръжен съд. А това поставя под съмнение правилността на постановения отказ. Отказът на окръжния съд от 19.12.2022 г. (протокол, л. 263-264 от внохд) е немотивиран. Окръжният съд е препятствал доказателствените усилия на прокурора и на частния обвинител да оспорят по същество направените от вещото лице изводи за наличието на физиологичен афект у подсъд. С., да настояват експертното заключение да се позове и на други доказателствени източници, освен лично проведеното инвервю насаме с подсъдимия, както и да ползват аргументи от медицински научни познания, които новите експерти от разширения състав могат да направят. Нарушението е съществено, защото накърнява процесуалното право на част от страните по делото да искат събиране на нови доказателства. С неоснователния отказ окръжният съд е нарушил и задължението си по чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. Наличното по делото съмнение, че подсъд. С. е действал в условията на афект, причинявайки телесното увреждане на пострадалия, остава несигурно и дава отражение върху правилността на доказателствените изводи, приетата от въззивната инстанция окончателна фактическа обстановка и правните изводи за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. Въззивният съд е допуснал същото по вид нарушение, за което е упрекнал първата инстанция на с. 14 от мотивите (л. 278 от внохд) – несъобразяване със задължението „да събере изцяло доказателствата необходими за разкриване на обективната истина“. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните права на прокурора и на частния обвинител не може да бъде отстранено в касационното производство, защото съдебно следствие не е разрешено с чл. 353, ал. 5, алт.първа от НПК. Нарушението е отстранимо с повтаряне на въззивното следствие и допускане на нова, разширена психолого-психиатрична експертиза. Присъдата в частта за умишлено причинена в съучастие телесна повреда следва да се отмени и за двамата подсъдими, като делото да се върне за провеждане на ново въззивно съдебно производство. При назначаване на психолого-психиатрична експертиза новият съдебен състав следва да съобрази обстоятелството, че в нея не може да участва д-р Л. Н. М., защото същият не е утвърден за вещо лице в списъка на специалистите за съдебен район – Окръжен съд-Хасково (обн., ДВ, бр. 12 от 03.02.2023 г.). Психиатърът не е бил утвърден и в списъците на специалистите за 2022 г. (ДВ, бр. 13/ 15.02.2022 г.), когато е изготвил експертното заключение, както и за предишната 2021 година (ДВ, бр. 25/ 26.03.2021). 2. Извършеното прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 334, т. 4 във вр. с 24, ал. 5, т. 1 от НПК е незаконосъобразно. Хасковският окръжен съд е направил невъзможна за съчетаване компилация от различни правни институти, упражнявайки своето правомощие по непредвиден в закона начин. 2.1. В диспозитива на присъдата и в мотивите на последна страница е посочил като основание текстът на чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, който предвижда прекратяване на наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия в случаите когато липсва тъжба. Правното основание се отнася за дела от частен характер образувани като такива, докато производството пред Хасковския окръжен съд е от общ характер – по жалба срещу присъда за престъпление от общ характер, с проведено досъдебно производство и внесен обвинителен акт. Изначално въззивният съд не може да приложи това правомощие и да прекрати наказателното производство от общ характер, третирайки го като такова от частен характер, защото законът не позволява това, както и не е предвидена особена процедура за преобразуване на делото от общ в дело от частен характер. 2.2. В мотивите към въззивната присъда на с. 21 (л. 282 от внохд) окръжният съд се е позовал на чл. 287, ал. 5 от НПК като е приел, че макар делото да е образувано в 6-месечния срок от деянието липсва изрично искане от прокурора или от частния обвинител за осъждането на подсъд. С. за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, което е от частен характер и чиято квалификация е извел накрая с присъдата. Окръжният съд не може да се позовава на неизпълнението на чуждо процесуално задължение, когато не е приложен правният институт, регламентиращ това задължение. Разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК систематично е подредена сред текстовете, регламентиращи изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса. Въззивният съд не може да упреква процесуалната пасивност на представителите на публичното и на частното обвинение, защото те не са имали задължение да направят искане за осъждане в хода на въззивното съдебно производство. Прокурорът само при условията на чл. 48 от НК и частният обвинител могат да направят изрично искане пред съда да се произнесе и за престъплението от частен характер, ако преценят, че събраните доказателства представят деянието по обвинението от общ характер в деяние, което се преследва с тъжба на пострадалия. Това могат да сторят по своя инициатива, но не са длъжни. Искането зависи от собствената им преценка и анализ на доказателствената съвкупност, която може да се различава от съдебното мнение, изразено в съдебния акт. Ако проявят пасивност и не предявят нарочно искане за осъждане и за престъплението от частен характер, въззивният съд може да го изведе от процесуалната им позиция. А в настоящия случай – от позицията на частния обвинител, изразена още в първоначалния сигнал за извършено общественоопасно деяние, от изявленията му за конституиране в съдебно заседание, от обвинителната му реч в хода на пренията, дори от съображенията му изложени във въззивната жалба или във възражения против жалбата на друга страна (в т.см. – решение № 182 от 30.03.2010 г. по н.д. № 70/ 2020 на ВКС, ІІ н.о.; решение № 383 от 25.09.2012 г. по н.д. № 1074/ 2012 г. на ВКС, ІІ н.о.). Недопустимо е съдът да разкрива предварително вътрешното си убеждение по делото, защото създава основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК (в т.см. – решение № № 154 от 12.06.2013 г. по н. д. № 326/2013 г. на ВКС, III н.о.). 2.3. Хасковският окръжен съд е предприел преквалификация на престъплението от чл. 129 от НК (престъпление от общ характер) в чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129 от НК (престъпление от частен характер). Упражнил е правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, макар да не е изписал правното основание в присъдата си (диспозитив и мотиви), което се явява процесуално нарушение. Приел е, че деянието на подсъд. С. С. е престъпление от частен характер. Признакът силно раздразнено състояние (физиологичен афект) е разкрит за първи път във въззивното производство. И тъй като проверява правилността и законосъобразността на обжалваната първоинстанционна присъда въззивната инстанция разполага с предоставените й правомощия. С крайния си съдебен акт окръжният съд не изменя обвинението от престъпление от общ характер в престъпление от частен характер, а преквалифицира престъпното деяние в по-леко наказуем закон. В този случай на преквалификация на престъплението със съдебен акт прокурорът и частният обвинител не могат да направят искания за осъждане на подсъдимия и по преквалифицираното престъпление. С постановяването на крайния съдебен акт стадият на съдебното производство пред тази инстанция приключва и за процесуалните страни не съществува друга правна възможност освен да обжалват (протестират) акта. 2.4. Хасковският окръжен съд не се е нуждаел от изричното искане на частния обвинител Н., за да измени осъдителната присъда на Свиленградския районен съд за причиненото от подсъд. С. в съучастие с подсъд. Г. трайно отслабване на зрението. Като се е позовал на липсата на подобно искане, което не е могло да бъде направено в по-ранен момент, съдът незаконосъобразно е прекратил наказателното производство за престъплението от частен характер. Прекратяването е извършено без правно основание, защото посоченият законов текст не е бил приложим. Прекратяването на наказателното производство нарушава процесуалните права на частния обвинител и засяга неговите правни интереси – осъждането на дееца за извършеното от него деяние. Присъдата в частта за извършеното прекратяване подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Повдигнатото обвинение за причинена средна телесна повреда в съучастие и необходимостта от събиране на доказателства налага повторното разглеждане на въззивното производство съвместно с двамата подсъдими. Не са налице основания за разделяне на обвинението. Обжалваната присъда следва да бъде отменена и в частта за оправдаването на подсъд. Г. за помагачество към причиняване на телесно увреждане. 3. Въззивният съд е пропуснал да обоснове ясно, категорично и убедително отсъствието на закана за убийство от подсъд. Н. Г.. Вместо да обсъди събраните по делото доказателства в съпоставка помежду им съдът е преразказал част от свидетелските показания поотделно, посочил е експертните изводи, хронологично е подредил събитията според записите на камерата. Доказателствен анализ според утвърдените процесуални критерии липсва. В един общ, дълъг абзац едновременно са изсипани и факти, и анализ. Затова и изводите за отхвърляне показанията на пострадалия Я. Н. като недостоверни и за кредитиране на обясненията на двамата подсъдими не разкриват по убедителен и категоричен начин дължимото от съдебния състав безпристрастно решение. Направен е формален извод, че събраните доказателства не разкриват от обективна и субективна страна деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, за което подсъд. Г. е признат за виновен с първоинстанционната присъда. Липсата на мотиви налага отмяна на въззивната присъда в частта, с която подсъдимият Н. Г. е оправдан за деяние по чл. 144, ал. 3 от НК. Воден от изложените мотиви касационният съд счита, че въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция (действията на съда по чл. 327 от НПК), когато да обсъди въпросите за събиране на нови доказателства, законно ли е изслушването на специалист, който не е вписан в списъка на вещите лица и за необходимостта от назначаването на нова експертиза и нейния експертен състав. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 38 от 19.12.2022 г. по в.н.о.х.д. № 603/ 2021 г. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.