О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 121 гр. София, 06 ноември 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участие на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА ЧНД № 997/ 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 130 от 02.10.2019г. на съдията- докладчик по ЧНД № 317/ 2019г., по описа на РС – гр. Радомир, с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че в случая СРС е сезиран с искане на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК- за привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК на наказание лишаване от свобода, определено по НЧД № 692/2017г. на СРС, а не по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК- за определяне на едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Радомир следва да бъде решен като делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС, който е компетентен да разгледа и се произнесе по предложението на Софийска районна прокуратура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по ЧНД № 10322/ 2019г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 23 състав, е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК по предложение на прокурор от Софийска районна прокуратура. Искането е за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, определено на осъдения С. М. А. по ЧНД № 692/ 2017г., по описа на СРС, наказателно отделение, 19 състав, на основание чл. 68, ал. 1 НК. С разпореждане от 19.09.2019г. съдията- докладчик при СРС е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото по подсъдност, за разглеждане на РС – гр. Радомир. Приел е, че предвид осъжданията на С. М. А., приложима за определяне на местната подсъдност е нормата на чл. 39, ал. 1 НПК, тъй като последната влязла в сила е присъдата по НОХД № 38/ 2019 г. по описа на РС – гр. Радомир. С разпореждането си за прекратяване на съдебното производство по образуваното ЧНД № 317/ 2019г., по описа на РС – гр. Радомир, съдията-докладчик е сезирал ВКС, повдигайки спор за подсъдност със СРС. Изложил е съображения, че компетентен да се произнесе по предложението на Софийската районна прокуратура е Софийският районен съд, тъй като релевираното искане е с основание по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК- за привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, на наказание лишаване от свобода, определено на осъденото лице от СРС, наказателно отделение, 19 състав, по ЧНД № 692/2017г., по описа на същия съд, а не такова по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК- за пълно и цялостно групиране на наказанията, с определяне на едно общо, най-тежко, на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК. Приложението на чл. 68 и чл. 69 НК е въпрос, който съдът поначало следва да реши с присъдата си, съгласно чл. 301, ал. 1, т. 8 НПК. С разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, законът допуска възможността съдът да се произнесе и с определение. Така, самата норма урежда и подсъдността, определяйки като компетентен първоинстанционният съд, постановил съответния съдебен акт, с който е следвало да приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 68, ал. 1 НК. В конкретния случай това е Софийският районен съд, който е постановил определението за одобряване на споразумение по НОХД № 4254/ 2019г. Престъплението, предмет на последното, е извършено в изпитателния срок, определен по НЧД № 692/ 2017г., с което СРС е групирал наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 20144/ 2012г., НОХД № 20860/ 2012г., НОХД № 19738/ 2013г., НОХД № 10059/ 2012г. и НОХД № 8796/ 2013г., всички по описа на същия съд. Изпълнението на определеното общо наказание, в размер на най- тежкото, а именно- една година лишаване от свобода, е отложено за срок от две години, на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК. В този смисъл правилно искането на прокуратурата е било адресирано до СРС, който с прекратяването на съдебното производство и изпращане делото на РС- гр. Радомир незаконосъобразно се е десезирал. Съдията- докладчик от СРС неправилно е заключил, че местната подсъдност в случая се определя съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 НПК. Това е така, защото производството, инициирано пред СРС не е по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК- за определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени в условията на съвкупност. Ето защо, ирелевантно в случая е изтъкнатото в съдебния акт обстоятелство- че хронологично присъдата, която последна е влязла в сила, е била постановена от РС- гр. Радомир. Още повече, предмет на споразумението, одобрено от РС- гр. Радомир през 2019г., е деяние, извършено през 2018г., което е без всякаква връзка с формираната съвкупност и определеното общо най- тежко наказание лишаване от свобода, за което са налице материалноправните предпоставки за привеждане в изпълнение. Затова и СРС е компетентният да се произнесе по приложението на чл. 68, ал. 1 НК първоинстанционен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на съда, в който е било образувано първоначално, а именно – Софийски районен съд. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧД № 317/ 2019 г., по описа на Районен съд – гр. Радомир, по подсъдност, за разглеждане и решаване на Софийски районен съд. Препис от определението да се изпрати за сведение на председателя на Районен съд – гр. Радомир. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: