3 Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 09.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1610/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 225 от 15.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 132 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 233/2009 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за присъждане на сумата 1 295 лева, съставляваща равностойност на движими вещи. Касаторът ЗПК “П.”[населено място], [община], иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма][населено място] счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли предявения при условията на последващо обективно евентуално съединяване иск за паричната равностойност на бракувани и отчуждени вещи - предмет на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС, окръжният съд счел за основателно правопрекратяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Приел, че петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от 20.01.2003 г., когато ответникът придобил владението на спорните вещи, и е изтекъл преди предявяването на 21.01.2009 г. на иска за паричното вземане. Давността не е прекъсната съгласно изискванията на чл. 116 ЗЗД, включително и чрез предприетото принудително изпълнение на влязло в сила решение по иск за собственост срещу трето за делото лице, което не е било насочено срещу ответника по иска. Ако се приеме, че предявяването на ревандикационния иск има такъв ефект, то той също е предявен след изтичане на срока, на 17.10.2008 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице. Погасителната давност е период от време, определен с начален и краен момент, през който носителят на правото бездейства. Общото правило за началния момент се съдържа в чл. 114 ЗЗД и то установява принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. При облигационни отношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В повечето случаи вземането е изискуемо с възникването му. Ако е обусловено от срок или условие, то става изискуемо след настъпването на срока или условието. Възможността за реализиране на правото на собственост чрез предаване на вещта на собственика й може да бъде осуетена от погиването на вещта. В тези случаи е допустимо съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 521, ал. 2 ГПК, ако вещта, присъдена с влязло в сила решение по иск за рвандикация, не се намира у длъжника или е развалена, или се намери само част от вещта, от него да се събере равностойността й. Ако тази равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал този лист, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица. В този случай не би могло да се възрази, че вземането е погасено по давност, защото то е възникнало в момента, в който със средствата на изпълнителния процес е установена липсата на вещта. Освен във фазата на изпълнителното производство, съединяването на посочените видове защита е допустимо и във фазата на исковото производство, когато ищецът по иск за собственост на движими вещи предявява в условията на обективно съединяване иск за заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са налице. Такова съединяване на искове е допустимо - ТР № 114 от 01.11.1963 г. на ОСГК на Върховния съд. Възможността да се търси равностойността е обусловена от положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. След като вземането е обусловено от посоченото условие, то става изискуемо с настъпването на условието, а именно в момента, в който решението за отхвърляне на иска за предаване владението на вещта на собственика й влезе в сила. От тогава за кредитора започва да тече петгодишният давностен срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за заплащане паричната равностойност на вещта. По касационната жалба: С оглед даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационната жалба е основателна. С решение № 209 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 1618/2008 г. Ямболският районен съд отхвърлил предявения от ЗПК “П.”[населено място] срещу [фирма][населено място] иск за ревандикация на спорните движими вещи. Съдът приел за безспорно между страните, съгласно представените по делото два броя договори за покупко-продажба на моторни-превозни средства от 20.05.1994 г. и влезлите в сила решения по гр. д. № 215/1998 г. на Елховския районен съд, че ищецът е придобил собствеността през 1994 г. по силата на сключени писмени договори /по отношение на двете ремаркета/ и устни договори /по отношение на останалите вещи/ за покупко-продажба. За недоказани приел заявените от ответника възражения да е собственик на вещите чрез добросъвестно придобиване на владението им през 1999 г. на основание чл. 78, ал. 1 ЗС по спечелен от [фирма] търг, прехвърлителна сделка с нотариална заверка на подписите, след което и правоприемство от едноличния търговец по договор за прехвърляне на предприятие от 20.01.2003 г., и евентуално чрез давностно владение на основание чл. 80, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, продължило несмущавано след прехвърлените му на 20.01.2003 г. вещни права, към което на основание чл. 82 ЗС присъединил и владението на праводателя си - едноличния търговец, считано от 1999 г. На последно място, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приел, че електрожен 200 А, тройнотарифен електромер и струг СУ 400 са бракувани на 31.12.2003 г. и предадени за вторични суровини, а двете ремаркета са отчуждени преди подаване на исковата молба, поради което и ответникът не притежава пасивна материалноправна легитимация. Затова искът по чл. 108 ЗС за предаване владението на вещите на собственика им е отхвърлен. Така постановеното първоинстанционно отхвърлително решение не е обжалвано от страните в законоустановения двуседмичен срок, който за ищеца е започнал да тече след връчване на съобщението на 29.04.2009 г., а за ответника - на 28.04.2009 г. Петгодишният давностен срок за предявяване на иска за паричната равностойност на бракуваните и отчуждени вещи, собственост на ищеца, е започнал да тече от влизане на решението в сила на 14.05.2009 г. Той е заявен в условията на евентуално обективно съединяване на исковете преди това - на 21.01.2009 г., поради което неправилно, в нарушение на закона, въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност. В обобщение, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия /чл. 293, ал. 3 ГПК/, спорът следва да се реши по същество, като искът бъде уважен. При липса на данни за стойността, по която част от вещите са отчуждени, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца установената от счетоводната експертиза обща цена в размер на 1 295 лева, която съдът приема за тяхната действителна стойност. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноски за всички инстанции съразмерно с уважената част от иска в размер на 406.50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 132 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 233/2009 г. на Ямболския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма][населено място] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], представлявано от А. Л. П., да заплати на ЗПК “П.”[населено място], [община], 1 295 /хиляда двеста деветдесет и пет лв./ лева, съставляващи паричната равностойност на движими вещи: ремарке “МАТЗ-76 Б” с рег. № ЯЕ 7789, ремарке “ОЗТП-9554” с рег. № ЯЕБ 0463, струг СУ-4000-автоматичен за обработка на метали, произведен през 1979 г., тройнотарифен електромер, произведен през 1989 г., и електрожен 2000-200 А, произведен през 1985 г., както и 406.50 /четиристотин и шест лв. и 50 ст./ лева разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: