Р Е Ш Е Н И Е № 268 София, 28 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. Илиева........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. ВЕЛИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 836/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 27/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, отмяна на постановеното по него определение от 29.02.2012 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо И. Х. Й. присъди и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения Й. наказания по седем присъди, като не е съобразил, че част от престъпленията са извършени в съотношения на рецидив с едни от осъжданията и на съвкупност с други. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Служебноназначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като то почива на принципно верни правни положения. Предлага на съда да не дава указания на решаващия първоинстанционен съд относно приложението на чл. 24 от НК, тъй като счита, че това е негово правомощие, а не на Главния прокурор. Осъденият Й., редовно призован, не се явява и не взима отношение по предложението на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.1 от НПК. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение, постановено на 29.02.2012 г. по НЧД № 27/2012 г. Айтоският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения И. Х. Й. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 2125/2009 г., НОХД № 3802/2009 г., НОХД № 107/2010 г., НОХД № 84/2011 г, НОХД № 2416/2011 г., НОХД № 265/2011 г., НОХД № 483/2011 г., като му е наложил най-тежкото наказание – това от седем месеца лишаване от свобода. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на осъдения, са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че те са налице спрямо всички, като е сформирал една единствена съвкупност. Съдът не е съобразил обстоятелството, че престъпленията по първите три осъждания са в съотношения на съвкупност с престъплението по НОХД № 84/2011 г., но и в съотношение на рецидив с останалите три - по НОХД № 2416/2011 г., НОХД № 265/2011 г., НОХД № 483/2011 г. Това означава, че не би могло да се сформира само една група на съвкупност от престъпленията, тъй като те помежду си не отговарят на критерия на чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.1 от НК – да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Измежду всички присъди първа е влязла в сила присъдата по НОХД № 2125/2009 г. – на 01.07.2009 г. Преди тази дата са извършени деянията само по осъжданията с присъди по НОХД № 3802/2009 г., НОХД № 107/2010 г., НОХД № 84/2011 г., поради което отговарят на критерия да попаднат в една група на съвкупността. Останалите деяния по другите три осъждания са извършени след тази дата, поради което са в съотношение на рецидив, а не на съвкупност с първата група осъждания. В тази насока първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващите предписания по т.9 на ПП на ПВС № 4/65 г. и решение № 11/87 г. на ОСНК на ВС. Щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение на рецидив с други, но и в съотношение на съвкупност с трети, то съдът трябва да прецени кое от съчетанието на всички присъди би сформирало съвкупности, които заедно с осъжданията за престъпленията, представляващи рецидив, би представлявало най-благоприятното за осъдения съчетание. Извършеното групиране с атакуваното определение има за свой резултат благоприятен ефект за осъдения Й., но то не е резултат от правилно приложение на материалния закон. При съвкупната преценка на данните за седемте му осъждания е видно, че биха могли да се сформират две съвкупности в най-изгоден за него вариант. Този резултат би могъл да се постигне чрез определяне на общо наказание по всяка от две възможни съвкупности : по НОХД № 2125/2009 г., НОХД № 3802/2009 г., НОХД № 107/2010 г. – в размер на шест месеца лишаване от свобода и втора съвкупност- по НОХД № 2416/2011 г., НОХД № 265/2011 г., НОХД № 483/2011 г. – в размер на седем месеца лишаване от свобода. Осъждането по НОХД № 84/2011 г. може да попадне в която и да е от двете съвкупности /но само в една от тях/. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е бил приложен правилно материалния закон – чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на РС – Айтос – да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон. Съдът не намира за необходимо да се произнася по предложението, направено от Главния прокурор в искането, а именно – да даде указания за приложението на чл. 24 от НК. Съдът, комуто делото се връща за ново разглеждане, е суверенен в правото си по вътрешно убеждение при произнасянето по същество да реши дали са налице основанията за приложението на чл. 24 от НК или не. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 27/2012 г. по описана Районен съд – гр.Айтос. ОТМЕНЯ определение, постановено на 29.02.2012 г. по същото дело. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.