7 Р Е Ш Е Н И Е № 344 гр. София, 11 октомври 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП Антоанета Близнакова изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 264/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от подсъдимите А. Й. Я., Г. И. Т. и И. К. П., чрез техните защитници, срещу осъдителните части на въззивно решение № 460 000/28.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 30/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд / АСНС - закрит с § 43 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г./. В жалбите се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 от НПК и се претендира алтернативно за оправдаване на посочените подсъдими, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите Я., Т. и П. и техните защитници правят искане за отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Подсъдимият Н. Д. и неговият защитник също претендират за прекратяване на наказателното производство на основание изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира с оглед изявленията на подсъдимите, че постановените съдебни актове следва да бъдат отменени в осъдителните им части, а производството по тях прекратено, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. В предоставената им от съда последна дума подсъдимите Я., Т., П. и Д. поддържат искането си за прекратяване на наказателното производство, поради изтеклата давност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 33/19.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 988/ 2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд /СНС - закрит с § 43 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г./, подсъдимите Н. Д. М. и Н. Д. Д. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 93, т. 20 от НК, а подсъдимите А. Й. Я., Г. И. Т., И. К. П., С. И. К. и С. Д. Д. по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал.2 вр. с чл. 93, т. 20 от НК. Със същата присъда подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 11.00 ч. до 13.00 ч. на 07.01.2008 г., в [населено място], [улица] противозаконно повредил чужда движима вещ – л. а. марка „****“ с рег. [рег.номер на МПС] , ползван от Д. Т. - нарязал четирите му гуми и до 10.00 часа на 08.01.2008 г. противозаконно повредил същата чужда движима вещ - счупил предното и задното панорамно стъкло на автомобила и огънал тавана му, като общата стойност на щетите е 828,50 лева, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като е оправдан по чл. 216, ал. 5, пр. 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26 от НК. На основание чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 от НК това наказание е групирано със санкцията, наложена на подсъдимия Н. Д. с присъда по н.о.х.д. № 3058/2007 г. по описа на РС – Бургас, като е постановено да изтърпи най – тежкото измежду тях, а именно „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца и „Поправителен труд“ за срок от шест месеца с 25% удръжки от трудовото възнаграждение, като е зачетено вече изтърпяното наказание. Със същата присъда подс. Н. Д. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършени престъпления по: - чл.143, ал.1 от НК; - чл. 216, ал. 5, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК; - чл. 330, ал. 2, т. 4, пр. последно, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК; - чл. 339, ал.1, пр. 2 от НК. С присъдата СНС е признал подсъдимия А. Й. Я. за виновен в това, че на 08.07.2008 г., без надлежно разрешително по ЗКНВП, с цел разпространение, е държал в жилището си в [населено място], [улица] високорисково наркотично вещество – „кокаин“ с общо тегло 13, 244 гр., със съдържание на наркотичното вещество 47%, на стойност 2119,04 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 3000 лева, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал.1 от НК, а на основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното му задържане за времето от 08.07.2008 г. до 10.07.2009 г. Със същата присъда подс. А. Я. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършени престъпления по: - чл. 216, ал. 5, пр. 1 и 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; - чл. 216, ал. 5, пр. 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК; - чл. 330, ал. 2, т. 4, пр. последно, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; - чл. 216, ал. 5, пр. 1 и 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. СНС със същата присъда е признал подсъдимия Г. И. Т. за виновен в това, че на 08.07.2008 г. без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо тегло 1, 786 гр., със съдържание на наркотичното вещество 35%, на стойност 223, 25 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр. 4, алт.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 2500 лева, като го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал.1 от НК, а на основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК е приспаднал предварителното му задържане за времето от 08.07.2008 г. до 10.07.2009 г. Подсъдимият Г. И. Т. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1 и 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. С присъдата на СНС подсъдимият И. К. П. е признат за виновен в това, че на 20.06.2008 г. в гр. Бургас, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал с цел разпространение в л. а. „Ф. Б.“, с рег. [рег.номер на МПС] , високорисково наркотично вещество – „канабис“, с общо тегло 12, 671 гр., със съдържание на активно действащия компонент „тетрахидроканабинол“ 5,6%, на стойност 76,03 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр. 4, алт.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2500 лева, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. с ал.1 от НК, а на основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното му задържане за времето от 08.07.2008 г. до 18.08.2008 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и от 18.08.2008 г. до 24.07.2009 г. с мярка „домашен арест“. На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено на подс. П. общо наказание измежду така наложеното и това по н.о.х.д. № 1162/2016 г. по описа на РС – Несебър, в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 25, ал. 3 от НК към него е присъединено наказанието глоба в размер на 2500 лева. Със същата присъда подс. С. И. К. е признат за виновен в това, че на 08.07.2008 г. без надлежно разрешително по ЗКНВП държал в жилище в [населено място],[жк], бл. 18, ет.14, ап. 67 високорискови наркотични вещества – „канабис“, с тегло 2, 290 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 0,40 %, на стойност 13,74 лева; „хашиш“ с тегло 0,663 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 0,20 %, на стойност 5,967 лева; „канабис“, с тегло 4 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 0,25 %, на стойност 24 лева и „канабис“, с тегло 0, 433 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 0, 20 %, на стойност 2,598 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. с ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на глоба в размер на 500 лева, като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимият С. К. е оправдан и по обвинението по чл. 216, ал. 5, пр. 1 и 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. Със същата присъда СНС е оправдал подсъдимия С. Д. Д. по обвинението за извършени престъпления по : - чл. 216, ал. 5, пр. 1 и 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2 и т. 8, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; - чл. 330, ал. 2, т. 4, пр. последно, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. СНС е признал за невиновен и оправдал с присъдата си и подсъдимия Н. Т. М. по обвинението по чл. 216, ал. 5, пр. 1, вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК и подсъдимия А. В. В. по обвинението за престъпление по чл. 330, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. С посочената присъда СНС на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на горепосочените престъпления и е разпределил между осъдените подсъдими разноските, направени по делото. Прокуратурата останала недоволна от присъдата и подала протест срещу оправдателните й части пред Апелативния специализиран наказателен съд с искане за осъждане на оправданите подсъдими по съответните обвинения и налагане на ефективни наказания. Присъдата е обжалвана и от подсъдимите А. Я., Г. Т., И. Т. и С. К. с искане да бъдат оправдани изцяло. С въззивно решение № 460 000/28.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 30/2021 г., АСНС на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият С. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, пр. 2, т.1 вр. с ал.1 от НК, като приел, че за това деяние е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и прекратил наказателното производство по отношение на това престъпление. Потвърдил присъдата на СНС в останалата й част. При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира исканията на подсъдимите Я., Т. и П. и техните защитници за отмяна на присъдата на СНС и решението на АСНС и прекратяване на наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност, за основателно. За деянията, в извършването на които подсъдимите Я., Т. и П. са признати за виновни от предходните инстанции - по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 от НК, /при отсъствието на съответен протест на прокуратурата с искане за осъждането им по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК/ законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба от 5000 до 20 000 лева. Съобразно размера на така предвиденото наказание следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 3 от НК. Според тази норма, когато предвиденото за съответното престъпление наказание е повече от три години, наказателното преследване се изключва по давност, ако то не е възбудено в продължение на десет години. Новелата на чл. 81, ал. 3 от НК повелява, че независимо от спирането или прекъсването на давността /чрез действията на надлежните органи за разследване на престъплението и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването/, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК, наказателното преследване се изключва по давност. В настоящия случай престъпленията, за които подсъдимите са признати за виновни са осъществени от Я. и Т. на 08.07.2008 г., а от П. – на 26.06.2008 г. От тези дати до настоящия момент е изтекъл срок повече от петнадесет години, като той надвишава този, определен съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с ал.1, вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НПК – петнадесет години. Това обуславя основателността на искането на посочените подсъдими за отмяна на присъдата и решението в осъдителните им части и прекратяване на наказателното производство. Основателно е и направеното в същата посока искане от подс. Д.. Въпреки че от този подсъдим не е депозирана жалба срещу въззивното решение, доколкото същият е признат за виновен и осъден в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК / с първоинстанционната присъда, потвърдена в тази част с въззивното решение/ наказателното производство спрямо него не е приключило и присъдата не е влязла в сила /вж. т. 4 на ТР № 5 /21.05.2018 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС/. Подсъдимият има право да поиска прекратяване на наказателното производство във всеки един момент от него, докато то е висящо, като се позове на изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. В конкретния случай за деянието, за което подс. Д. е признат за виновен – по чл. 216, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години. От датата на неговото осъществяване - 08.01.2008 г., до настоящия момент е изтекъл срок по - голям от посочения в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал.1, т. 3 от НК – петнадесет години. При това положение следва да бъдат отменени постановените по отношение на него първоинстанционна присъда и въззивно решение в осъдителните им части, а наказателното производство да бъде прекратено. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 460 000/28.07.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 30/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/ и потвърдената с него присъда № 33/19.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 988/ 2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд /закрит/, в частите, с които подсъдимите А. Й. Я., Г. И. Т. и И. К. П. са признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1, пр. 4, алт.1 от НК, както и в частта, с която подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в посочените части. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.