Ключови фрази


4



4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 172

гр. София, 04.05.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 21 април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело 630 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на управителя на „Кино Арена“ ЕООД/н./ ЕИК[ЕИК] , срещу определение № 334 /14.12.2021 г. по ч.т.д. №868/2021 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №669/19 на ПОС, с което отказано допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на оздравителен план, предложен от длъжника „Кино Арена“ ЕООД/н./ с молба № 274201/31.05.2021 г.
Отговори на ЧКЖ са постъпили от страна на „Лето Инвест“ООД и „Лето Инвестмънт“АД със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността-ОС-Пловдив, с което е отказано допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на оздравителния план, предложен от длъжника „Кино Арена“ ЕООД/н./ с молба № 274201/31.05.2021 г. , съставът на САС се е позовал на следното:
С oпределение № 260007 от 04.01.2021 г., постановено от ПОС по т.д. № 660/2019 г., съдът по несъстоятелността е установил, че предложеният от длъжника оздравителен план не отговаря на изискванията на чл.700,ал.1 от ТЗ, доколкото в последния е било предвидено разсрочено плащане на публичните задължения за срок от 120 месеца, и в дадения от съда на вносителя -длъжник срок до 01.06.2021 г. да представи доказателства за предварително съгласие на страна на Министъра на финансите, съгласно чл.189,ал.1 от ДОПК същият не е изпълнил това. Вместо това, с молба-уточнение от 31.05.2021 г. длъжникът е внесъл корекции в оздравителния план , с които се предвижда нов срок за погасяване на публичните задължения: седмодневен след влизането в сила на съдебното решение на съда, с което се утвърждава приетия от Събранието на кредиторите оздравителен план. Според съда, това че плащането ще се осъществи след изтичането на определен краен срок, след като решението влезне в сила, по съдържанието си, означава отсрочване изпълнението на публичните задължения по смисъла на чл.183,ал.1 от ДОПК, поради което и на основание чл.189,ал.1 от ДОПК, в такъв случай, също се изисква предварително съгласие на Министъра на финансите. Обстоятелството, че предварително съгласие не е представено и не е дадено от страна на компетентния държавен орган, само по себе си е основание, съгласно разпоредбата на чл.189,ал.5 от ДОПК, за недопускането на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите. Отделно от това, съставът на АС-Пловдив е приел, че оздравителният план не отговаря на изискванията на закона, и доколкото не са представени надлежни гаранции по смисъла на чл.700,ал.1,т. 4 от ТЗ, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на оздравителния план. В плана е предложено учредяване на особен залог върху вземания по бъдещи договори за наем. Според изложеното от съда, договорите за залог трябва да са вече учредени към момента на приемането на оздравителния план, евентуално под отлагателното условие- към датата на влизането в сила на плана. Самите договори за учредяване на особен залог върху вземания, според съда, трябва да бъдат сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъдат вписани в ЦРОЗ. Тези договори е трябвало да бъдат представени най-късно с молбата –уточнение от 31.05.2021 г. Липсват и данни да са сключени договори за наем на недвижими имоти, изобщо не е ясно от кои недвижими имоти, и какви доходи, длъжникът ще реализира от наеми. За посочените от длъжника в уточнителната молба недвижими имоти, не са представени доказателства, че са собственост на длъжника. Ето защо, според съда, не са налице изискванията на чл. 700 ал.1 ТЗ във връзка с чл.701 ал.1 ТЗ , поради което и правилно съдът по несъстоятелността е отказал да допусне до разглеждане от Събранието на кредиторите предложения с корекции оздравителен план.
В изложение на основанията за допускане до касация са формулирани като правни и от значение за изхода по спора следните въпроси: какви са правомощията на въззивния съд при обжалване по чл.701 ал.3 ТЗ , с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК и пропуска на съда да разгледа по същество внесените корекции в оздравителния план и към кой момент следва да са налице предвидените във внесения оздравителен план гаранции. Твърди се, че по тези въпроси са налице основания по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане до касация.
Настоящият състав на Първо т.о. на ТК на ВКС намира следното:
От самото съдържание на разпоредбата на чл.189 ал.1 ДОПК, както и от практиката на съдилищата и ВКС/ примерно- Опр. по ч.т.д 595/2016 на ВКС,Второ т.о. и недопуснатото с него до касационно обжалване определение № 32659 /19.11.2015 г. по ч.гр.д. №3415/2015 на Софийски апелативен съд,/става ясно, че разпоредбата, въвежда императивно необходимост от предварително, т.е. налично преди произнасянето на съда по чл.701 ТЗ, разрешение от Министъра на финансите във всички случаи, когато изготвеният оздравителен план предвижда отсрочване на изпълнението на публичните задължения на длъжника в открито производство по несъстоятелност. Следователно, не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК, доколкото отговорите на формулираните от частния касатор въпроси не биха се отразили на крайния резултат по изхода на спора и, в този смисъл, са без значение за последния.
Освен това, следва да се има в предвид и задължителната практика на ВКС- Тълкувателно дело № 1/2017 г на ОСГТК, в мотивите към т.1, на което, е прието, че процесуалните норми, съдържащи се в част Четвърта „Несъстоятелност“ на Търговския закон са специални спрямо нормите в Гражданския процесуален кодекс и че произнасянето на САС, с обжалваното определение, е напълно в съответствие с горецитираните указания по тълкуването и приложението на относимите към спора по допускане до разглеждане на внесения оздравителен план, процесуални правила.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334 /14.12.2021 г. по ч.т.д. №868/2021на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на съда по несъстоятелността по т.д. №669/19 на ПОС , с което отказано допускане до разглеждане от Събранието на кредиторите на оздравителен план, предложен от длъжника „Кино Арена“ ЕООД/н./ с молба № 274201/31.05.2021 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.