Р Е Ш Е Н И Е № 403 София, 21.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 347/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалби на: подс. А. Д. Г., чрез неговия защитник - адв. П. С. и на частната тъжителка Г. И. Д., чрез нейния повереник – адвокат Делчев, против въззивно решение на Софийския градски съд, постановено по внчхд № 3876/2005 [населено място] се оплакване в първата, за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона в частта му с която е изменено в гражданско – осъдителната част, а във втората – същите оплаквания в частта за оправдаване по чл. 129 НК и отмяната на първоинстанционната присъда по чл. 130, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита и двете жалби за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 159/29.01.2010 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 8-ми въззивен състав, е отменил присъда от 14.07.2005 г., по нчхд № 950/2000 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 97-ми състав в частта, с която подс. А. Д. Г. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и е прекратил наказателното производство в тази му част. Отменил е присъдата в частта с която са присъдени съдебни разноски на Г. И. Д. в размер на 3 065.20 лв. Изменил е присъдата в гражданско – осъдителната й част, като е увеличил присъденото обезщетение на Г. И. Д., за претърпени неимуществени вреди, на 3 000 лв., със законна лихва, както и следващата се държавна такса. Отхвърлил е иска в останалата част до 9 000 лв. и е потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на частната тъжителка: Съставът на Върховния касационен съд счита, че жалбата в частта й с която се сочи, че се обжалва въззивното решение за оправдаването по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 НК на подс. А. Г. не следва да бъде разглеждана, като процесуално недопустима, тъй като няма оправдателен диспозитив в него по това обвинение, за да може да се приеме, че се касае за нова присъда въпреки, че съдебният акт е решение. Това е така защото, по касационен ред подлежат на обжалване единствено новите присъди постановени от окръжен /градски съд/, като въззивна инстанция – чл. 346, ал. 1, т. 2 НПК. В случая с решението е потвърдена в тази част първоинстанционната присъда, поради което не подлежи на касационно обжалване. Поради това, като процесуално недопустима по това обвинение, следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство пред Върховния касационен съд, прекратено в тази част. Жалбата е неоснователна в частта й досежно прекратяването на наказателното производство по чл. 130, ал. 1 НК, поради изтекла абсолютна давност. Наличието на тези предпоставки за приложението на института са безспорни: деянието е извършено /според тъжбата/, на 21.08.1999г. и според разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютната погасителна давност е седем години и шест месеца, което означава, че е изтекла на 21.02.2007 [населено място] това е налице и изричното съгласие на подс. Г., изразено чрез неговия защитник в с. з. от 12.10.2009 г., наказателното производство за бъде прекратено на това основание. Ето защо, няма допуснати нарушения на закона от въззивният съд при прекратяване на наказателното производство по нова обвинение - чл. 130, ал. 1 НК, отменяйки присъдата по реда на чл. 334, ал. 1, т. 4 НПК и прилагайки императивните разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита жалбата на частната тъжителка в тази й част, за неоснователна. По жалбата на подс. А. Д. Г.: Атакува се единствено въззивното решение в гражданско – осъдителната част, с което е увеличен присъденият размер на гражданския иск от 1 500 на 3 000 лв. Гражданският иск в наказателния процес поради субсидиарният си характер и с оглед принципната норма на чл. 88 НПК, се разглежда по правилата на НПК, поради което следва съдбата на наказателната част. При това положение следва да де приеме, че въззивното решение по настоящото дело не подлежи на обжалване и в тази му част. Ето защо, поради липса на предмет на касационната жалба на подсъдимия, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а касационното производство по нея – прекратено. Поради това й не може да бъде обсъждан поставения въпрос, за законосъобразността на произнасянето на въззивния съд по предявения граждански иск, а това може да стане в друго производство. По изложените съображения и на основание чл. 346, ал. 1, т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите - изцяло на подс. А. Д. Г. и на частната тъжителка Г. И. Д. – в частта й досежно обвинението срещу подсъдимия по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, против въззивно решение № 159/29.01.2010 г., постановено по внчхд № 3876/2005 г., на Софийския градски съд, НО, 8-ми въззивен състав. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 347/2010 г., на второ наказателно отделение при Върховния касационен съд в тези му части. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. Председател: Членове: