3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 883 гр. София, 03.12.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3624 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. К. против решение №98/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 234/2019 г. от ІІ състав на АС – Пловдив. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен, отменил е първоинстанционното решение и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че от двете приети по делото СМЕ, както и съдебната експертиза за причините за смъртта на починалия пациент установяват категорично, че смъртта е настъпила в резултат на белодробен и мозъчен оток, които са следствие на развит Т. синдром. Прието е, че е необходимо да се установи дали от действията на медицинския екип зависи възникването на това усложнение или пък от тях зависи единствено преодоляването му при евентуално възникване. В тази насока съдът е посочил, че следва да се позове изключително и само на приетите две СМЕ, т.к. въпросът е от изключителната компетентност на медицински специалисти и то с придобити специалности и квалификации в областта на акушерството и гинекологията и на реанимацията. Обсъдени са подробно двете заключения на вещите лица по допуснатите и приети съдебно – медицински експертизи, като е прието, че не е налице нарушение на разписан медицински стандарт. Не установяват и отклонение от обичайната практика при извършване на тази интервенция. Според СМЕ са предприети и мерките за противодействие за възникване на синдрома – продължила под 30 минути операция, подходящ оперативен метод и разтвор за работа с подходящо налягане, мониториране на дефицита на разтвора, недопускане на дефицит над 500-700мл. разтвор. Посочено е, че и в двете СМЕ е подчертано, че не могат да обяснят в конкретния случай причината за възникване на това усложнение, предвид приетото теоретично, че то се поражда от навлизане на течности в кръвното русло, т.е. при загуба на някакво количество разтвор, а в случая такава не е констатирана. В същото време констатират, че случая настъпването на синдрома е било рязко, т.к. видно от медицинската документация пациентката е била мониторирана и се е получил рязък спад на кръвното и спиране на сърдечната дейност. Предвид тези заключения на приетите СМЕ съдът е направил извод, че не е налице противоправно поведение, изразено в неправилни или ненавременни действия или бездействия от страна на лекарския екип, извършил операцията. Настъпилото събитие, съдът е приел, че е следствие на извършената медицинска манипулация, но не е резултат на лошо, недобросъвестно или немарливо изпълнение, а е събитие, което е мислимо да се случи, въпреки усилията на лекарите да не го допуснат или да го предотвратят. Посочено е, че от комплексната СМЕ и показанията на свидетел доказват, че действията на служители на ответника са били адекватни и навременни. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан с процесуалната възможност съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи. Въпросът е относим към спора, доколкото в решението си, съдът се е основал единствено на писмения текст на експертизите, без да обсъди и да посочи обясненията на вещите лица, дадени в отговор на въпроси на страните, в открито съдебно заседание, въз основа на които страните са изградили своите защитни тези. Доколкото по този въпрос не се сочи съдебна практика, то касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 3000 лева по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №98/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 234/2019 г. от ІІ състав на АС – Пловдив. Указва на касатора П. И. К. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 3 000 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.