О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 778 гр.София, 12.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1845 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 459 от 10.04.2020 г. по в. гр. дело № 216/2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 5590 от 10.12.2019 г. по гр. дело № 10264 /2019 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че Х. И. Т. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 912,59 лв., представляваща корекция на потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място] чифлик, ул. „Камчия“, № 41, с клиентски № 1100187866, абонатен № 0200601064, за периода: 26.06.2017 г. – 25. 06. 2018 г. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? 2. След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително? По първия въпрос, касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на IІ ТО на ВКС, а по втория въпрос-на решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС. По този въпрос поддържа наличие на основание и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като отговорът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Х. И. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Х. Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 6 912,59 лв., представляваща корекция на потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в размер на 37 255 кв.ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1135 от 14.06.2019г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса при тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/ като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 037255,169 кв.ч. Ищецът е уведомен, че заради това е извършено преизчисление на количеството потребена енергия. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е взела предвид констативния протокол от метрологична експертиза № 1135/14.06.2019 г. на Български институт по метрология, според който електромерът е технически изправен. Налице са обаче данни за неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 37255 кв.ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Варненският районен съд се е позовал на отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ, уреждащи коригирането на сметките в случай на неточно отчитане на потребената електроенергия. Поставил е под съмнение изводите на експертизата по съображения за неустановеност кога и от кого е извършена манипулацията върху електромера и некомпетентност на вещото лице, поради което е уважил предявения иск. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. След анализ на действащата към процесния период /26.06.2017 г. – 25.06.2018 г./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., съдът е заключил, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ. Тази разпоредба определя реда, по който се извършват проверките на средството за търговско измерване, а липсващата нормативна уредба не може да бъде замествана по аналогия с правни норми от други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специален закон. По тези съображения Варненският окръжен съд е счел, че правото на ответника да начисли исковата сума следва да бъде изцяло отречено. Освен това въззивният съд е приел, че отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни актове, тъй като потребителят няма как да бъде информиран за консумираната от него енергия и за цената, която дължи, което е в противоречие с 42, 46, 50, 51 , 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Приложение № 1 към Директивата, съгласно която на потребителите следва да се даде ясна информация относно действителното потребление на електроенергията. Въззивният съд не е изложил мотиви по довода на дружеството, че ако не са приложими правилата на ПИКЕЕ, следва да се съобрази общото правило на чл.183 от ЗЗД. Следователно по първия въпрос на касатора обжалваното решение противоречи на трайната практика на ВКС, която изисква да бъдат обсъдени всички относими към спора възражения и доводи на страните. Разрешението на Варненския окръжен съд по материалноправния въпрос също е от решаващо значение за изхода на спора и противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по повдигнатите от касатора въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 10.04.2020 г. по в. гр. дело № 216/2020 г. на Варненския окръжен съд. Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 138,25 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено. След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: