Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6

София, 25.01.2022

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4162 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, предл.1 ГПК. С определение № 597 от 31.08.2021 г. по ч. гр. д. № 543/2021 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено определение № 260860/18.05.2021 г. по гр. д. № 5924/2020 г. на Русенския районен съд, с което е било прекратено производството по предявения от С. С. Ж. против „Интер Тера“ ООД и Р. К. Ж. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху апартамент № 2 в [населено място], [улица], вх.3.
Въззивният съд е приел, че основанията, на които ищецът претендира по настоящото дело право на собственост върху процесния апартамент, са две: че ищецът е изключителен собственик на апартамента, въпреки че той е закупен по време на брака му с ответницата Р. Ж., тъй като средствата за закупуването му произтичат от личен жилищноспестовен влог на ищеца в Д. и заемни средства от брат му, които той е върнал, евентуално поради липса на съвместен принос на съпругата му в придобиване на имота. Прието е, че 1/2 ид. част от този имот е била изнесена на публична продан за задължения на Р. Ж. и с постановление от 04.05.2018 г. по изп. д. № 414/2017 г. на ЧСИ В.М. е възложена на другия ответник „Интер Тера“ ООД.
Съдът е констатирал, че с влязло в сила решение по гр. д. № 6222/2018 г. на Русенския районен съд е бил отхвърлен предявеният от С. С. Ж. срещу „Интер Тера“ ООД и Р. К. Ж. положителен установителен иск за собственост на същия апартамент, основан на твърдения, че договорът по нотариален акт № ...../1994 г., с който апартаментът е бил закупен от Р. Ж., е договор по чл.22, ал.1 ЗЗД в негова полза, което изключвало презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос.
При тези данни въззивният съд е приел, че по-късно заведеният иск за собственост е процесуално недопустим. Спорът за собствеността на имота е решен с влязлото в сила решение по гр. д. № 6222/2018 г. на Русенския районен съд. Ищецът разполага с нов иск само ако той се основава на обстоятелства, възникнали след приключване на производството по посоченото дело. Случаят не е такъв. В исковата молба се излагат факти, относими към момента на придобиване на имота през 1994 г., които ищецът е следвало да заяви в предходното съдебно производство. Като не е сторил това, по отношение на тези факти е настъпила процесуална преклузия и позоваването на тях в ново производство се явява недопустимо. Недопустим се явява и евентуалният иск, основан на оспорване на презумпцията по чл.21, ал.3 СК.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. С. Ж.. Той поддържа, че е предявил иск за установяване, че е едноличен собственик на процесния апартамент, тъй като е закупен от него с лични средства /чл.23, ал.1 СК/, евентуално – че има по-голям дял от съпругата му в съсобствеността – чл.23, ал.2 СК, евентуално – иск по чл.21, ал.4 СК за установяване, че съпругата му няма принос в придобиването на апартамента. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е ищецът при завеждане на установителен иск за собственост да заяви всички правни основания, които обосновават правото му на собственост и 2. Отхвърлянето на иск за собственост, заявен на едно правно основание, явява ли се отрицателна процесуална предпоставка за водене на последващо дело на друго правно основание.
По тези въпроси обжалваното определение влизало в противоречие с решение № 143 от 07.12.2010 г. по т. д. № 1100/2009 г. на ВКС, I-во т.о.
Освен това въззивният съд не се произнесъл въобще по оплакването на жалбоподателя срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечение на предявения иск за собственост. По този начин окръжният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Поддържат се оплаквания и по чл.280, ал.2, предл. 1, 2 и 3 ГПК, без да се сочат конкретни твърдения, които обосновават тези основания.
Ответникът „Интер Тера“ ООД оспорва частната жалба. Счита, че първото от посочените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК решения не е относимо към спора по настоящото дело, а второто не е публикувано и не е ясно какъв е бил предметът на това дело, затова не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а останалите основания не са обосновани.
„Интер Тера“ ООД се позовава и на обстоятелства и доказателства, които не са били заявени до момента на подаване на частната касационна жалба: решение № 250261/19.10.2020 г. на Русенския районен съд, с което е допусната делба на същия апартамент между „Интер Тера“ ООД и С. С. Д., при равни права; решението от 23.03.2021 г. по същото дело, с което апартаментът е изнесен на публична продан, както и постановление от 29.06.2021 г. на С. К., ПЧСИ при И. Х., ЧСИ № 832 по регистъра на КЧСИ, с който апартаментът е възложен на купувача на публичната продан Й. П. Г.. Върху постановлението има отбелязване за влизането му в сила.
Посочените доказателства са приети в открито съдебно заседание.
Ответницата Р. К. Ж. не взема становище по частната жалба.
Съставът на ВКС приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, според която ищецът не е длъжен да изчерпи всички основания на претендираното право, като непредявените основания не се преклудират - решение № 64 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6300/2014 г., I г. о., решение № 6 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2014 г., II г. о., решение № 338 от 25.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1448/97 г., II г. о. По предходното гр. д. № 6222/2018 г. на Русенския районен съд ищецът С. С. Д. не е предявил като основание за претендираното право на собственост върху спорния апартамент твърдението, че той е негово лично имущество по смисъла на чл.21 СК, нито че съпругата му няма принос в придобиването на апартамента и е опровергана презумпцията на чл.21, ал.4 СК. Затова няма процесуална пречка той да предяви тези основания в нов процес, тъй като влязлото в сила решение не преклудира непредявените основания на иска.
Като краен резултат обаче въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Налице е практика на ВКС, че ответникът по един иск е длъжен да изчерпи всички свои възражения, тъй като непредявените възражения се преклудират и не могат да бъдат заявени в последващ процес – в този смисъл са мотивите по т.2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, които касаят специфичната хипотеза на частичен иск, а също и решение № 11 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г., III г. о., решение № 64 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6300/2014 г., I г. о., решение № 977 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2008 г., I г. о. и др.
С. С. Д. е бил ответник по иска за делба по гр. д. № 250261/19.10.2020 г. на Русенския районен съд и там той е следвало да изчерпи всички възражения срещу правата на ищеца „Интер Тера“ ООД, т.е. че апартаментът не е съсобствен с дружеството, тъй като неговата съпруга, от която дружеството е придобило 1/2 ид. част от апартамента посредством извършената публична продан, не е имала право на собственост върху този апартамент. Именно в това производство той е следвало да се позове на чл.23 СК и чл.21, ал.4 СК и да предотврати допускането и извършването на делбата. Непредявените в това производство възражения се преклудират и не могат да послужат като основание за друг иск за собственост на С. Д. срещу „Интер Тера“ ООД. Именно затова настоящия спор за собственост между същите страни, който се основава на преклудирани основания за правото на собственост на ищеца, е недопустим, в какъвто смисъл като краен резултат е и въззивното определение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Интер Тера“ ООД сумата от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.10.2021 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 597 от 31.08.2021 г. по ч. гр. д. № 543/2021 г. на Русенския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 597 от 31.08.2021 г. по ч. гр. д. № 543/2021 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. Ж. да заплати на „Интер Тера“ ООД сумата от 500 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: