1 14 Р Е Ш Е Н И Е № 50035 гр. София, 20.12. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 2728 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] срещу решение № 134 от 9.06.2021 г. по в. т. д. № 82/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260007 от 21.10.2020 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. на основание чл. 226 КЗ /отм./ сумата от 22 413, 73 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 5.12.2014 г. до 5.12.2019 г., ведно със законната лихва от 5.12.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3 906, 90 лв., представляваща лихва за забава за периода от датата на извършване на всеки разход до датата на подаване на исковата молба. В частта за отхвърляне на главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 28 169, 07 лв., както и в частта за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 6 137, 31 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че възражението му за погасяване по давност на вземането на ищеца е неоснователно. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., в размер на 550 000 лв. По настоящото дело ищецът навел твърдения, че получените при ПТП увреждания са довели до продължаващо от 2.11.2009 г. и към настоящия момент състояние „будна кома“ с неблагоприятна дългосрочна прогноза, като претендирал обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и поддържане на живота, без да прави позоваване на влошаване на здравословното му състояние. При липсата на ексцес, според касатора, не съществувало основание за заключение на съда, че е поставено начало на течението на нова погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение за имуществени вреди на пострадалия при ПТП ищец. Мотивира се становище, че тъй като всички процесни разходи са направени в период след изтичането на пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие, респ. от установяването на състоянието „будна кома“ на ищеца, вземането, предмет на предявения осъдителен иск, е погасено по давност. Оспорва се и заключението на съда в обжалвания въззивен акт, че разходите, предмет на претендираното обезщетяване, не са били предвидими по вид и определяеми по размер с оглед състоянието на пострадалия. Касаторът излага доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в решението не били обсъдени оплакванията във въззивната жалба. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 13337/2012 г. на СГС със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът относно причинната връзка между процесното ПТП и последвалото състояние „будна кома“ на ищеца, доколкото предмет на настоящата искова претенция било репарирането на различни по вид вреди, съответно не били налице предпоставките по чл. 298, ал. 1 ГПК. Прави искане за отмяна на атакуваното въззивно решение и за постановяване на решение за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба И. А. П. чрез настойниците си Й. П. и А. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че погасителната давност за вземането за обезщетение за имуществени вреди започва да тече от датата на проявата на вредата, който момент в случая съвпада с датата на реализиране на съответния разход по описаните фактури. Прави искане за присъждане на разноски. С определение № 50002 от 5.01.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на спора въпрос относно момента, от който настъпва изискуемостта на вземанията за обезщетения за имуществени вреди, предмет на предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното въззивно решение съставът на Великотърновски апелативен съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. В тях е установено, че с решение по НОХД № 5993/2010 г. на Пловдивски районен съд подсъдимият Л. Б. е признат за виновен за причинено на 30.10.2009 г. в [населено място] ПТП, при което ищецът И. П. е получил травматични увреждания; с влезлите в сила решение по гр. д. № 13337/2012 г. на СГС и решение по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, постановено след частична отмяна на въззивното решение по гр. д. № 3405/2014 г. на САС, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на И. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди вследствие посоченото ПТП в размер на 550 000 лв., като е прието, че уврежданията в резултат на произшествието са довели до продължаващо състояние „будна кома“ при пострадалия с неблагоприятна дългосрочна прогноза; с влязло в сила решение по гр. д. № 66/2010 г. на ГОС И. П. е поставен под пълно запрещение, а с решение на ТЕЛК му е определена трайна неработоспособност – 100 % и нужда от чужда помощ. Съдът е посочил, че по делото са представени фактури и касови бонове за извършените от ищеца разходи във връзка с увреждането му и договор за покупко-продажба на МПС, което е специално фабрично оборудвано за транспортирането на увредено лице и е с пазарна цена от 5 500 лв. към август 2015 г. според заключението на съдебно-техническата експертиза по делото. Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза в решението на окръжния съд е прието, че пострадалият се намира в кома от 2.11.2009 г., като към септември 2020 г. не може да движи четирите крайника и тялото си; с оглед по-доброто обгрижване на ищеца е необходимо специално болнично легло и съответен матрак, спомагащи повдигането и изправянето му и предотвратяването на възпалителни усложнения на белия дроб; болният се нуждае от непрекъснати медицински грижи и от постоянен прием на медикаменти, както и от приложение на лекарства при инфекции. Възпроизведени са констатациите на експерта относно нужните на ищеца медикаменти, санитарни материали като памперси, специални чаршафи, дезинфектанти, козметични средства, както и становището на вещото лице за показаното за увреждането на ищеца използване на барокамера. Решаващият състав е подчертал, че вещото лице дава заключение, че извършените разходи според представените по делото рецепти, фактури и касови бонове са във връзка с наложените от уврежданията на ищеца прием на лекарства и ползване на санитарни материали, козметични средства и вещи, необходими за обслужването му. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че погасителната давност при застраховка „Гражданска отговорност“ тече съгласно чл. 197 КЗ /отм./ от момента на настъпване на застрахователното събитие, съответно от осъществяване на всички елементи на фактическия състав за възникване на тази отговорност, между които е и вредата. Поради това е приел, че погасителната давност за вземането за обезщетение за имуществени вреди по прекия иск на третото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента започва да тече от момента на извършване на съответния разход – проявата на имуществената вреда. Изтъкнал е, че в случая претендираните имуществени вреди на ищеца не са сигурни и установими по размер, за да може да се търси обезщетение за тях за в бъдеще. С оглед изложеното, съдът е счел за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца само по отношение на разходите от 341, 79 лв. по фактура № 65427/15.11.2014 г. и от 207, 79 лв. по фактура № 5376/31.10.2014 г., които са извършени извън петгодишния срок преди предявяване на иска. В останалата част – досежно имуществените вреди във връзка с разходи, извършени в периода след 5.12.2014 г., възражението на ответника е определено като неоснователно. Решаващият състав е приел, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 22 413, 73 лв. поради доказването на необходимостта от извършването на разходите с оглед уврежданията на ищеца в резултат на ПТП и при съобразяване заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза и представените писмени доказателства за действителното извършване на разходите. Изложил е съображения за неоснователност на иска и в частта досежно разходите за лечение в Турция. Въззивният съд е споделил извода в първоинстанционното решение, че вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, животоподдържащи процедури, техническо обезпечаване и др., свързани с уврежданията му в резултат на ПТП, в размер на 22 413, 73 лв. не е погасено по давност. Изтъкнал е, че едва от деня на проявата на вредата за третото лице възниква правото да иска обезщетяването й в границите на чл. 51 ЗЗД и затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяването вредите от ексцес. С оглед доводите на въззивника ответник по исковете е изтъкнал, че макар състоянието „будна кома“ да е хронично и вегетативно, то разходите във връзка с това състояние не са бъдещи сигурни вреди с установим предварително размер във времето, за да могат да бъдат претендирани още с настъпване на това състояние. В решението на въззивния съд е мотивирано и съвпадащо с това на окръжния съд становище, че с влезлите в сила съдебни решения, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, са установени правопораждащите спорното субективно материално право на ищеца, съответно съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и състоянието „будна кома“ при ищеца и същото не би могло да бъде оспорвано по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, e формирана практика на ВКС – решение № 11 от 3.05.2018 г. по т. д. № 643/2017 г., I т. о., решение № 60140 от 9.02.2022 г. по т. д. № 875/2020 г., I т. о. и решение № 50048 от 21.06. 2023 г. по т. д. № 312/2022 г., II т. о., както и задължителна практика – ППВС № 2/1981 г. В нея е прието, че при настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, сме изправени пред хипотеза на ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението. В решенията на ВКС по т. д. № 875/2020 г., І т. о. и т. д. № 312/2022 г., ІІ т. о., в които отговорът на правния въпрос е даден в контекста на спорните правоотношения във връзка със застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – разходи за болногледачи, помощ и придружител, които са първоначални, тоест свързани със състоянието на пострадалия такова каквото е било то към момента на ПТП, е прието, че обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения разход. Посочено е, че вземането за обезщетение за тези имуществени вреди е предвидимо като размер към визирания начален момент и е допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходите с оглед състоянието на пострадалия са необходими и се извършват продължително време всеки месец. По същество на касационната жалба: Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд в противоречие с процесуалния закон - чл. 298, ал. 1 ГПК е приел, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 13337/2012 г. на СГС със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, е разрешен въпросът относно причинната връзка на процесното ПТП и състоянието на „будна кома“ при ищеца. По приложението на чл. 297 и чл. 298 ГПК и по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения е формирана практика на ВКС /решение № 464 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2488/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 43 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 6421/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о./ и са дадени разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Според задължителните указания по т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Напълно съответства на посочената практика и на установените по делото обстоятелства изводът на Великотърновски апелативен съд, че с влязлото в сила решение, с което е уважен искът на ищеца срещу ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 550 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., се ползва със сила на пресъдено нещо относно причинно-следствената връзка между произшествието и състоянието „будна кома“, като част от правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при разглеждане на настоящия спор относно претенцията за имуществените вреди във връзка с посоченото състояние. По делото е установено, че във влязлото в сила съдебно решение по този спорен въпрос е формиран категоричен извод, че уврежданията на ищеца при ПТП са довели до продължаващо състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза и трайно инвалидизиране – т. нар. „будна кома“. Именно това състояние и неговата прогноза са отчетени при формиране на изводите на съда относно неимуществените вреди, причинени на ищеца, и размера на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за тези вреди. Следователно ответният застраховател не би могъл да въвежда в настоящия процес посоченото възражение. С оглед отговора на поставения правен въпрос противоречи на материалния закон направеният в обжалваното решение извод, обусловил преценката за неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност на спорното вземане за обезщетение за имуществени вреди, че изискуемостта на това вземане настъпва от извършването на съответния разход, към който момент са осъществени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Следва да се подчертае, че имуществените вреди, за които се претендира обезщетение, според твърденията на ищеца в исковата молба, са свързани с разходи за поддържането на живота и ежедневното му обслужване във връзка с трайното му състояние на „будна кома“, в което същият е изпаднал вследствие ПТП на 30.10.2009 г. Не се твърди влошаване на здравословното състояние /ексцес/, във връзка с което ищецът да е претърпял имуществени вреди. Независимо че са обусловени от продължаващото състояние на ищеца на „будна кома“ в резултат на ПТП, имуществените вреди, за които са въведени твърдения в исковата молба и които се установяват от събраните по делото доказателства обаче са от различно естество, което е определящо досежно момента, от който е изискуемо обезщетението за вредите. Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време. Не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. При съобразяване на доводите на страните, в частност на оплакванията във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, решаващият състав на апелативния съд е извършил дължимата преценка дали в случая се касае до вреди, чието настъпване е било сигурно и размерът им е бил установим, съответно за същите е съществувала възможност да бъдат претендирани като бъдещи вреди. Формирал е съвпадащ с направения в първоинстанционния акт по този въпрос извод, като е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на решението на окръжния съд, съдържащи подробно обсъждане на събраните доказателства за имуществените вреди на ищеца, включително на заключението на съдебномедицинската експертиза, прието в първоинстанционното производство, и анализ дали се касае за сигурни и установими по размер вреди, които могат да се претендират от момента на деликта за в бъдеще. Неоснователни са оплакванията на касатора за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да допусне съдебномедицинска експертиза дали претендираните от ищеца имуществени вреди са били сигурни и с определяема стойност с оглед първоначалното състояние на ищеца, тъй като такава задача въобще не е заявявана от въззивника ответник. Като вреди, които са първоначални и обезщетението за тях е станало изискуемо от момента на деликта, следва да бъдат определени установените със заключението на съдебномедицинската експертиза и представените по делото писмени доказателства имуществените вреди във връзка с извършените от ищеца разходи за използвани периодично и прилагани еднакви по вид лекарства, превързочни материали, храни, санитарни материали – памперси, дезинфектанти, специални чаршафи, козметични средства и перилни препарати, необходими за поддържане на живота и обслужването му предвид трайното състояние „будна кома“, настъпило вследствие реализираното на 30.10.2009 г. ПТП. Както е прието в предходното исково производство по прекия иск на ищеца срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, уврежданията на ищеца при произшествието са довели същия до продължаващото състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза – т. нар. „будна кома“, при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари. От заключението на съдебномедицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд в настоящия исков процес, се установява, че при ищеца е продължаващо състоянието на кома от 2.11.2009 г., като той не може да движи четирите си крайника и тялото, не може да говори, има хипотрофия на мускулатурата на горните и долните крайници, както и на гръдния кош, в областта на шията над гръдната кост има трахеостомно отверстие и не може да контролира напълно тазовите резервоари. Ето защо визираните имуществени вреди са първоначални, настъпили са още в момента на деликта предвид определената от трайното състояние на ищеца с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза необходимост от посочените разходи. Имуществени вреди, предмет на претендираното от ищеца обезщетение, във връзка с разходите за процедури в барокамера, прегледи и изследвания по повод посочените процедури, хотелски престой при провеждане на процедурите, както и за специално оборудван автомобил, легло с повдигащ механизъм и матрак не могат обаче да бъдат дефинирани като установими по размер и сигурни с оглед бъдещото им настъпване още от момента на настъпване на увреждането. Според експертното заключение лечението в барокамера е показано при болни със заболявания на централната нервна система, като във връзка с тях се провеждат предварителни изследвания за установяване на моментното състояние и точно приложимото за пациента лечение; процедурите в барокамера са важни за храненето на мозъка, укрепването на имунната система и предотвратяването на инфекции, от които страдал ищецът И. П.. Вещото лице поддържа, че в случая процедурите в барокамера били проведени на ищеца именно след необходимите изследвания и прегледи. След лечението в барокамера той се чувствал добре, повишавал се жизненият му тонус и не боледувал. Дава се експертно заключение, че вероятно установеното подобряване в състоянието на пострадалия се дължи именно на процедурите в барокамера. Установено е от цитираното заключение и показанията на свидетелите М., Х. и А., че за провеждането на посочените процедури ищецът заедно с родителите си се налагало да пътува до [населено място], [населено място] и до [населено място], където се осъществявало такова лечение. Тъй като в [населено място] нямало стационар към барокамерата по време на лечението нощувал в хотел. Във връзка с необходимостта от пътувания по повод прегледите и лечението на ищеца в барокамера през 2015 г. бил закупен и специален преоборудван от производителя автомобил, позволяващ транспортирането на П. /заключението на автотехническата експертиза, показанията на свидетелите, договор за продажба, разписка и свидетелство за регистрация на МПС/. Според заключението на съдебномедицинската експертиза за по-доброто обгрижване на пострадалия, изправянето му в седнало положение с оглед преодоляване на застойните възпалителни процеси в белия дроб и възстановяване на движенията му /установено е от вещото лице, че при покана от родителите си ищецът успява да разгъне частично лявата и дясната си ръка в лакътната става/ е било нужно специално електрическо болнично легло и съответен за него матрак, за чието закупуване по делото са представени фактура и фискален бон. Поради изложеното като съответстваща на доказателствата по делото и обоснована следва да бъде споделена преценката на въззивния съд, че визираните имуществени вреди нямат характера на бъдещи сигурни вреди с установим размер. Ето защо обезщетението за тях е изискуемо не от момента на деликта, а от момента на извършване на съответния имуществен разход, в който се проявява конкретната имуществена вреда. Посоченото налага извод, че вземането на ищеца за обезщетение за имуществени вреди във връзка с разходи за лекарства, превързочни материали, храни, санитарни материали – памперси, дезинфектанти, специални чаршафи, козметични средства и перилни препарати за периода 5.12.2014 г. – 12.09.2017 г. във връзка със здравословното му състояние вследствие увреждания, настъпили към датата на ПТП 30.10.2009 г., възлизащи на общата стойност от 10 817, 41 лв., е погасено по давност на основание чл. 197 КЗ /отм./ вр. чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като давността е започнала да тече от датата на деликта и петгодишният давностен срок е бил изтекъл към датата на предявяване на иска по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - 5.12.2019 г. Поради погасяване по давност на главното вземане погасено се явява и акцесорното такова по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /чл. 119 ЗЗД/. В частта досежно имуществените вреди, свързани с разходи за изследвания, прегледи и процедури в барокамера, хотелски услуги по време на посочените процедури, специално оборудван автомобил и електрическо легло с матрак, които съгласно представените по делото писмени доказателства са на обща стойност от 11 596, 32 лв., прекият иск на ищеца И. П. е основателен. Не може да бъде споделена тезата на ответника за погасяване по давност на вземането за имуществени вреди в посочената част, доколкото тези вреди са се проявили и изискуемостта на обезщетението за тях е настъпила от съответните дати на направените разходи /според разходните документи 11.08.2015 г. – заплатена цена на закупен автомобил, 9.10.2015 г. – разходи за процедури в барокамера, 20.10.2016 г. – разходи за хотелски престой, 21.10.2016 г. – разходи за процедури в барокамера, 25.04.2017 г. – разходи за електрическо легло и матрак и 31.07.2017 г. – разходи за преглед, изследвания и процедури в барокамера/, съответно погасителната давност тече от тях. Следователно петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД не е била изтекла към датата на предявяване на иска – 5.12.2019 г. Във връзка с претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се посочи, че лихва върху обезщетението за тези имуществени вреди се дължи от момента на извършване на съответния имуществен разход, като при съобразяване на претенциите на ищеца, така както са уточнени в справката по чл. 366 ГПК, погасяването по давност на акцесорното вземане за периода три години преди предявяването на исковата молба /тоест за периодите преди 5.12.2016 г./ и изчисляване на дължимата лихва с електронен калкулатор общо дължимата на ищеца лихва е в размер на 2 612, 45 лв. /за периода от 31.07.2017 г. до 3.12.2019 г. върху сумата от 1230 лв. – разходи за преглед, изследвания и процедури в барокамера, за периода от 25.04.2017 г. до 3.12.2019 г. върху сумата от 1640 лв. – разходи за легло и матрак, за периода от 5.12.2016 г. до 3.12.2019 г. върху сумата от 1000 лв. – разходи за хотел и за периода от 5.12.2016 г. до 3.12.2019 г. върху сумата от 5204, 44 лв. – разходи за закупуване на специален автомобил/. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия с оглед вече изложените мотиви за обсъждане от въззивния съд на възраженията на ответника и въззивните му доводи, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения главен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 11 596, 32 лв. до 22 413, 73 лв. и на предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 612, 45 лв. до 3906, 90 лв., като вместо него се постанови друго за отхвърляне на исковете в посочените части. В останалата му част, с която е потвърден първоинстанционният акт за присъждане на ищеца на сумата от 11 596, 32 лв. - обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 5.12.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, и на сумата от 2 612, 45 лв. - обезщетение за забава, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора налага на касатора „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. Иншурънс груп““ ЕАД да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 971, 14 лв. за въззивното производство и в размер на 920, 06 лв. за касационната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лв. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца, тъй като договореното между касатора ответник по исковете и Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ възнаграждение за въззивното и касационното производство не надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА застрахователят следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция, определено според материалния интерес за производството и резултата по делото при съобразяване на размерите по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза на 1785, 11 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение с ДДС по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство и за първоинстанционното производство е в размер на по 854 лв., като следва да бъде съобразено, че първоинстанционният и въззивният съд са осъдили застрахователят да заплати възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на по 1583, 54 лв. с ДДС на адвокатското дружество. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК касаторът ответник по иска дължи по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 568, 35 лв. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Габровски окръжен съд за разликата над 568, 35 лв. до 1052, 82 лв. и на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ възнаграждение с ДДС за разликата над 854 лв. до 1583, 53 лв. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на същото адвокатско дружество възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 854 лв. до 1583, 53 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 134 от 9.06.2021 г. по в. т. д. № 82/2021 г. на Великотърновски апелативен съд в следните части: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 260007 от 21.10.2020 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД /понастоящем „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД/ е осъдено да заплати на И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. на основание чл. 226 КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди за разликата над 11 596, 32 лв. до 22 413, 73 лв., на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава за разликата над 2612, 45 лв. до 3906, 90 лв., на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство за разликата над 854 лв. до 1583, 53 лв. и на Габровски окръжен съд държавна такса за разликата над 568, 35 лв. до 1052, 82 лв.; 2. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция за разликата над 854 лв. до 1583, 53 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., за разликата над 11 596, 32 лв. /единадесет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 32 ст./ до 22 413,73 лв. /двадесет и две хиляди четиристотин и тринадесет лева и 73 ст./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава за разликата над 2 612, 45 лв. /две хиляди шестстотин и дванадесет лева и 45 ст./ до 3906, 90 лв. /три хиляди деветстотин и шест лева и 90 ст./. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 9.06.2021 г. по в. т. д. № 82/2021 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260007 от 21.10.2020 г. по т. д. № 120/2019 г. на Габровски окръжен съд в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД /понастоящем „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД/ е осъдено да заплати на И. А. П. чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 30.10.2009 г., в размер на 11 596, 32 лв. /единадесет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 32 ст./, заедно със законната лихва, считано от 5.12.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в размер на 2612, 45 лв. /две хиляди шестстотин и дванадесет лева и 45 ст./, на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство в размер на 854 лв. /осемстотин петдесет и четири лева/ и на Габровски окръжен съд държавна такса в размер на 568, 35 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и 35 ст./ и разноски за експертизи в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, както и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивната инстанция в размер на 854 лв. /осемстотин петдесет и четири лева/. ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН [ЕГН] чрез настойниците му Й. Г. Нонкова – П. и А. И. П., с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. Позитано № 5 разноски за въззивното производство в размер на 971, 14 лв. /деветстотин седемдесет и един лев и 14 ст./, разноски за касационната инстанция в размер на 920, 06 лв. /деветстотин и двадесет лева и 6 ст./ и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/. ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад В. иншурънс груп““ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. Позитано № 5 да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, с адрес [населено място], [улица], ет. 4 адвокатско възнаграждение с ДДС за касационната инстанция в размер на 1785, 11 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и 11 ст./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.