Р Е Ш Е Н И Е № 569 София 27.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1243 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от НА ”Пътна инфраструктура”Областно пътно управление гр.В. Т., понастоящем Агенция ”Пътна инфраструктура”,представлявана от директора Х. против въззивно решение № 141 от 22.04.2009г.по в.гр.д.№ 242 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 76 от 22.12.2008г.по гр.д.№ 88/2008г.на Районен съд Е. в ЧАСТТА,с която „Е. гр.Е. е осъдена да заплати солидарно с П. С. И. на Национална агенция ”Пътна инфраструктура” гр.София сумата от 1 797.60лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва,считано от 30.06.2006г.до окончателното й изплащате,както и сумата от 147.85лв.-разноски за юрисконкулско възнаграждение и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлил така предявения иск против „Е. гр.Елена,а в останалата част/, в която е уважен иска по отношение на П. С. И./-решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск в обжалваната част,в която е отхвърлен предявения иск срещу „Е. гр.Е. и съобразно това са определени дължимите разноски.Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1328 от 2.11.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за значението за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието- на приетите за установени факти в мотивите към постановената от наказателния съд присъда,които са извън посочените от чл.300 от ГПК/дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца/. В съдебно заседание се явява единствено процесуален представител на касатора, който поддържа подадената жалба и представя писмени бележки. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С влязла в сила присъда №11 от 5.04.2007г.по н.о.х.д.№ 289/06г.- ЕРС е признал подсъдимия П. С. И. за виновен в това,че на 30.06.2006г.в гр.Е. на път ІІІ-662,в отсечка ул.”П.”-стопански двор гр.Е.,при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил „ИФА”,с рег.№ ВТ хххххххх,собственост на „Е. гр.Е. е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 изр.2,чл.101 ал.1 и ал.3 т.9,във вр.с ал.2,чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.11 ал.2,във вр.с чл.10 ал.1 т.9 б.”б” от ППЗДвП-като при възникнала неизправност в управляваното от него моторно превозно средство,която застрашила безопасността на движението- липса на пневматична гума на задно дясно колело на прикачения фургон,не спрял движението и не взел мерки за нейното отстраняване и не направил всичко възможно да спре превозното средство при възникване на опасност за движението,с което –по непредпазливост- е причинил значителни имуществени вреди,изразяващи се в повреждане на горния износващ се асфалтов пласт на път ІІІ-662 „Т.- Е.”,с дължина 4 210 линейни метра на стойност 1 797.60лв.,собственост на Национална агенция ”Пътна инфраструктура” гр.София,за което- му е наложил наказание:”пробация”. В мотивите на така постановената присъда изрично е посочено,че „към 30.06.2006г.подсъдимият е работел в „Е. гр.Е. по трудов договор № 72 ЛД от 15.04.2004г.на длъжност: ”шофьор на товарен камион” и че на посочената дата –той е „бил изпратен от изпълнителния директор на „Е. гр.Е.,в което работел, да отиде с товарен камион да прибере от с.Т. ф., собственост на предприятието,като го закара в стопанския двор в гр.Е.. Така цитирианият в мотивите трудов договор не е представен по делото и съответно не е приет като доказателство.Това е дало основание на въззивния съд да приеме,че липсват доказателства-„Е. гр.Е. да е възложител на работа на осъдения с горецитираната присъда П. С. И..Мотивирал се е с липсата на задължителен характер на мотивите на присъдата за гражданския съд и с обстоятелството,че доказателствената тежест за установяване на твърдяния от ответника „Е. отрицателния факт,че към 30.06.2006г. не е имало сключен трудов договор между него и П. С. И. върху ищеца. При тези факти-на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се отговори по следния начин. В практиката еднозначно се приема,че установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти,които са извън посочените от чл.300 от ГПК/дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца/-не са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,т.е. - присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства. В този смисъл е правилен изложения от въззивният съд извод,както и е правилна преценката му относно доказателствената тежест за установяване на твърдяния от ответника отрицателния факт.Независимо от това-въззивният е постановил акта си при съществено нарушение на съдопроизводствените правило,което налага неговата отмяна,като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда поради следните съображения: Ищеца е оспорил твърдението на ответника за липса на сключен трудов договор.Косвено потвърждение за наличието на такъв договор се съдържа и в прието по делото доказателство- присъда №11 от 5.04.2007г. по н.о.х.д.№ 289/06г.на ЕРС,в която е конкретно посочен номера и датата на сключване на трудовия договор. Наличието на валидно трудово правоотношение /между П. С. И. и „Е./, към датата на деянието /30.06.2006г./,т.е на сключен трудов договор- е факт от значение за спорното право и той подлежи на доказване,тъй като не е нито общоизвестен,нито е служебно известен на съда по смисъла на чл.155 от ГПК с всички допустими доказателствени средства. Обстоятелството,че тежестта на доказване е върху ищеца- не лишава съда от задължението да установи обективната истина по делото при положение,че същият съд /Еленския районен съд/-макар и по друго дело е цитирал този документ. Пред вид на обстоятелството,че се касае за доказателство, което е определящо за преценката за основателността на предявения срещу„Е. иск – съдът е бил длъжен да направи необходимото да го събере по надлежния ред-било като изиска н.о.х.д.№ 289/06г,в което по всяка вероятност трудовият договор се съдържа,било като –назначи по делото експертиза, която извърши нарочна справка в счетоводството на ответника „Е.” Е. гр.Елена,било по друг начин/например като изиска информация от регистъра на трудовите договори по чл.62 ал.3 от КТ/. Мотивиран от горното,на основание чл.293 ал.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 141 от 22.04.2009г.по в.гр.д.№ 242 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част И ВРЪЩА делото на същия за ново разглеждане от друг състав,който следва да изпълни горепосочените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.