3 . стр. от решение по гр.д. № 879/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 801 София, 24. февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 879 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на В. апелативен съд от 09.01.2009 г. по гр.д. № 315/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК е отхвърлен предявеният иск по чл. 1 ЗОДВПГ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за отговорността на държавата за вредите от доброволното изпълнение на невлязъл в сила административен акт. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че държавата (общината) отговаря както за вредите от незаконосъобразни актове, така и за вредите от действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Когато е изпълнен (доброволно или принудително) невлязъл в сила акт, държавата (общината) отговаря за вреди, ако е било допуснато предварително изпълнение, но също и когато от съдържанието на акта и от съпътстващите действия и бездействия на длъжностни лица не става ясно, че актът не подлежи на изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е изградил процесните временни постройки по възлагане от общината. Той ги е съборил след връчването на заповед за премахването им, за да се предпази от по-големите вреди в случай на принудително изпълнение. В последствие заповедта за премахването на постройките е отменена от съда. Ответникът не отговаря за претърпените вреди, тъй като заповедта не подлежи на предварително изпълнение и той не би я изпълнил принудително преди влизането й в сила, макар да е изпратил на място полиция и свои служители, които са водили разговори с представители на общинското предприятие, на което е възложено събарянето. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че ответникът не отговаря за претърпените вреди, тъй като заповедта не подлежи на предварително изпълнение и той не би я изпълнил принудително преди влизането й в сила. За да стигне до този извод, съдът не е взел предвид правното значение на съдържанието на заповедта и обстоятелствата, при които е извършено връчването й. Държавата (общината) отговаря не само за вредите от незаконосъобразни актове, но също и за вредите от действия или бездействия на свои длъжностни лица. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е изградил процесните временни постройки по възлагане от общината. Той ги е съборил, като е разходвал сумата 27.854,92 лева, след връчването на заповед за премахването им, за да се предпази от по-големите вреди в случай на принудително изпълнение. В заповедта е посочено, че постройките следва да бъдат премахнати в 7-дневен срок от влизането й в сила от техническата служба при съдействието на посоченото общинско строително предприятие за сметка на собственика, без в нея да е посочено подлежи ли заповедта на обжалване, пред кой орган и в какъв срок и без да е определен срок за доброволно изпълнение след влизането й в сила. При връчването на заповедта на мястото на строежа са присъствали 8-10 служители на общината и униформени полицаи, които са водили телефонни разговори с общинското строително предприятие за осигуряването на механизация за премахването. Впоследствие заповедта за премахването на постройките е обжалвана и отменена от съда. Видно от изложеното ответникът отговаря за вредите от доброволното изпълнение на невлязлата в сила заповед, тъй като от съдържанието й и от обстоятелствата при които е връчена той не е могъл да добие увереност, че тя няма да бъде изпълнена принудително. В самата заповед е посочено, че ще бъде изпълнена принудително в срок от 7 дни от влизането й в сила, но не е посочена възможността за обжалването й пред съда и обстоятелството че до изчерпването на тази възможност тя няма да бъде изпълнена. Обратното на място, в присъствието на униформени полицаи, са провеждани телефонни разговори от общински служители с общинското строително предприятие за непосредственото организиране на принудителното изпълнение. На ищеца следва да бъде присъдена и съответната част от всички разноски по делото в размер на 2.327,47 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на В. апелативен съд от 09.01.2009 г. по гр.д. № 315/2008. ОСЪЖДА [община] да заплати на Р. А. П., извършващ търговия под фирмата [фирма] със седалище и адрес на управление В., ул. Битоля № 14 сумата 27.854,92 лева обезщетение за имуществените вреди от изпълнението на Заповед № 2233/29.12.1997 на кмета на [община] на основание чл. 1 ЗОДВПГ със законната лихва от 25.01.2001 г. на основание чл. 86 ЗЗД и сумата 2.327,47 лева разноски по делото. Решението е постановено при участието на Х. Й. К. от В. като трето лице помагач на страната на [община]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.