Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 22   гр. София, 05.02.2010 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 869 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Н. Ж. от гр. П. молба за отмяна на влязло в сила решение от 06.07.2007г. по гр. д. № 1657/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 12 състав, с което Б. Н. Ж. от гр. П. е осъден да заплати на ЗПАД „А” АД, гр. С. на основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ сумата 20 799,98 лв. – платено обезщетение по застрахователна полица № 1* ведно със законната лихва, считано от 07.06.2005г. до окончателното й изплащане, сумата 912 лв. – деловодни разноски и 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Молителят поддържа становище, че е узнал за решението при свалянето му от самолета на Летище София и връчването на заповед № з-8327/27.05.2009г. на зам. директора на СДВР при МВР. Излага доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нередовно призоваване на молителя – ответник по исковата молба, вследствие на което е лишен от възможност да участва в производството и да упражни правото си на защита, като е бил представляван от служебно назначен адвокат, без да има възможност да изложи необходимите обяснения по фактологията и осигури писмени и гласни доказателства. Твърди, че неправилно са изпращани призовки на адреси гр. С., ул. „.. Щерю А. ” № 4, вх. Д, ет. 4 и гр. С., Лозенец, ул. „Т” № 14, тъй като постоянният адрес, на който е живял и получавал кореспонденция към момента на исковото производство е бил гр. П., ул. „К” № 12. На този адрес молителят е регистриран в служба „КОС” при МВР, гр. П. за издаденото му разрешение за носене на огнестрелно оръжие и са му правени проверки за спазване условията на МВР за съхранение на оръжието. По отношение на призовката, изготвена на 21.02.2006г., молителят сочи, че къщата на ул. „К” № 12 в гр. П. е с 2 самостоятелни входа от ляво на един и същи номер, както и че не познава лицето К. М. или вероятно го познава само по физиономия. Твърди, че съдът на 22.03.2006г. е разпоредил ново призоваване, като е дал изрични указания как да се извърши законосъобразно, но без да дочака връщането на призовката по делото е разпоредил призоваването да се извърши чрез Държавен вестник. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато. Ответникът ЗПАД „А” АД, гр. С. оспорва молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС. Поддържа становище, че същата е просрочена поради това, че е подадена след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на решението. Прави възражение, че молителят не е посочил точно и мотивирано основанията за отмяна, а е изложил оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, които не подлежат на разглеждане в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Според ответника призоваването по реда на чл. 50 ГПК /отм./ е правилно, тъй като молителят има регистриран постоянен адрес в гр. П., ул. „К” № 12, призовки на който не са връчени поради това, че лицето не е намерено на адреса в рамките на един месец – 10.03.2006г. и 11.04.2006г. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК от узнаването му. Неоснователно е възражението на ответника за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Молбата е подадена на 09.07.2009г. и по аргумент от § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК се разглежда по реда на новия ГПК. На основание чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Думите „но не по-късно от една година от влизането му в сила” са заличени със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50/30.05.2008г., в сила от 01.03.2008г. Поради това, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 от ГПК намира следното: Молбата за отмяна е основателна. Първоначално в исковата молба е посочен адрес, на който молителят не е живял /гр. София, ул. „Ген. Щерю А. ” № 4, вх. А, ет. 4/, поради което на ищеца е била предоставена възможност да посочи адрес за призоваване на ответника по иска. Посоченият с молба от 20.12.2005г. служебен адрес в гр. С., район Лозенец, ул. „Теодосий Т. ” № 14 не е бил точен /без вход, етаж и апартамент/. Видно от депозираното по делото удостоверение, издадено на 17.12.2006г. от Сектор „Български документи за самоличност” – СДВР, гр. С., постоянният и настоящият адрес на Б. Н. Ж. от 12.05.2005г., вкл. към 17.12.2006г. са едни и същи в гр. П., ул. „К” № 12. Изготвената от Софийски градски съд на 21.02.2006г. призовка за постоянния адрес по удостоверението е върната в цялост с отбелязване от връчителя на 10.03.2006г.: „По сведение на К. М. от № 12 няма такова лице на адреса”. На 21.03.2006г. СГС е разпоредил отново да се призове ответника от посочения адрес, като в случай на отсъствие, този факт следва да бъде удостоверен с подписа върху призовката поне на един свидетел с отбелязване на трите му имена и адрес. При посещение на адреса в гр. П., ул. „К” № 12 на 11.04.2006г. връчителят в присъствието на свидетел И от гр. П., ул. „Т” № 34, ет. 2 е удостоверил, че по данни на М. С. съсед няма такова лице на адреса. Въз основа на така оформената призовка първоинстанционният съд е определил призоваването да се извърши по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./, т. е. чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. Публикацията е извършена в „Държавен вестник” бр. 41/19.05.2006г., в съдебно заседание на 08.02.2007г. съдът е назначил особен представител на ответника по исковата молба адв. А в същото съдебно заседание е даден ход на делото в присъствие на особения представител, допуснати са и са събирани доказателства. В следващото съдебно заседание на 21.06.2008г. в присъствие на особения представител на ответника е изслушано вещо лице, прието е изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и е даден ход на устните състезания. При тези фактически данни се налага изводът, че ответникът по предявения иск е призован в първоинстанционното съдебно производство при нарушение на разпоредбата на чл. 50 ГПК /отм./. За да се приложи посочената разпоредба, е необходимо или при завеждане на делото постоянният адрес на ответника да е неизвестен, или в продължение на един месец ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес, като това обстоятелство бъде удостоверено с подпис върху призовката поне на един свидетел. Призоваването чрез неофициалния раздел на „Държавен вестник” е извършено в нарушение на чл. 50 от ГПК /отм./, тъй като молителят не е била с неизвестен адрес, видно от удостоверение от 17.12.2006г. от Сектор „Български документи за самоличност” – СДВР, гр. С. и представеното в настоящото производство разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие серия РВ № 0* издадено от ІV РПУ Пловдив. По делото не са налице данни, че ответникът е бил търсен и не е могъл да бъде призован на постоянния му адрес в продължение на един месец. Изготвената от Софийски градски съд на 21.02.2006г. призовка е оформена на 10.03.2006г. без удостоверяване на отсъствието на лицето с подписа на един свидетел, а призовката от 11.04.2006г. не установява, че в продължение на един месец лицето е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката не може да бъде връчена. Освен това не са налице данни кога постоянният адрес е посещаван – дали в работно време, почивни дни, респективно по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да бъде в жилището си. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че призоваването на молителя /ответник по исковата молба/ в първоинстанционното съдебно производство е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 50 ГПК /отм./, поради което Б. Н. Ж. от гр. П.е бил лишен от възможност да участва в делото и да упълномощи избран от него процесуален представител. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 06.07.2007г. по гр. д. № 1657/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 12 състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 06.07.2007г. по гр. д. № 1657/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 12 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.